така е. За да направиш и едното и другото трябва да таиш много злоба и несигурност в себе си. Ако искаш да намериш решение трябва да изпитваш други чувства-съчувствие, съпричастност, толерантност, способност да прецениш доводите на другите.
Добре де, ако някой убие предумишлено детето ти, защото... нещо си там, има си доводи човекът, някакви си негови си... И от закона нямаш никаква подкрепа. Представи си, отиваш с трупчето на детето си, което си обгрижвала и обичала няколко години, то обезобразено, измъчено - и ти казват, че няма какво да се направи, няма как да го накажат убиеца, 'щото... ни е такава системата. (Случва се за съжаление и при убийства на хора, но малко "по-фино".)
И ти ще си толерантна, съпричастна, съчувстваща на убиеца на детето си и ще се опитваш да прецениш доводите му да го направи?! И ще се завайкаш от възмущение, ако разбереш, че докато ти се опитваш да го разбереш, горкия, някой му е отрязал ушите, примерно, защото е отказал да прояви твоята толерантност към убийството на неговото си дете?!
Ти сериозно ли ги мислиш тия и сблъсквала ли си се някога челно със случай на подобна жестокост? Или просто си от много толерантните и широкоскроени, удобно скрити в собствения си ограничен свят, който все още не е имал досег с реалността?
Също е странно да са ти еднакво ужасни хора, които действително, реално, са измъчвали животни и такива, които в ответ заплашват по форумите, без да са предприели реално действие. Значи пишещият не прави разлика между думи и дела, което принципно е характерно за съвсем невръстни деца.
/ На хората, които живеят в къщи, котките се разхождат по двора, на покрива, по оградите...
Думи неам...