Очакван е финала - последни щъркели, януари да докара-тема19

добро утро..
Тонини, радвам се, че всичко е супер при теб..гледай да не дохранваш, че при мен това май изигра лоша шега. Иначе съм сигурна, че болницата е на ниво, но явно някои практики са повсеместни.
Долфин, стискаме палци:)
От ЛЛЛ няма включване, за това да питам вас, зеленото човече или въобще, който може да даде акъл за нашето кърмене:
От 1-2 дена се опитвам да увелича лактацията-слагам я на поискване , буквално на всеки 2 часа виси на мен, слагам я и на двете гърди. Суче 5 минути активно, после заспива, после я местя, пак така, после пак така горе долу седи по 2 пъти на всяка за по 5 минути, после като заспи се сърди ако я махна от гърдата и явно ме ползва за биберон. Правих днес и вчера опити да я меря преди и след хранене...вчера беше изяла 50 днес максимум 30 мл...съответно за сега горе долу по два пъти на ден давам и по 30 мл ам, понеже вече си мисля, че ще уморя детето от глад....не знам какво да правя повече от това да я слагам често. Да почна ли да доизцеждам след всяко хранене? Да дам ли биба, че да не ме ползва мен за тази цел. Да я оставям ли да спи по гърдите ми? Да додавам ли ам? Просто не знам. Пишка, ака, но не е наддала...

Добро утро! Пак с хубави новини - мама vili98 е родила момиченце Ивон на 21.01. Шанта също е станала мама, но няма подробности - Възкресителница го спомена във ФБ. Да са им живи и здрави дечицата!  

Зелено човече, поуспокои ме, че и при вас е отлагана тази ваксина и всичо е било наред! Дано сега с Лимон не е нищо сериозно!  

Тони, радвам се, че днес звучиш още по-добре от вчера!   Меню казваш? Е нали уж след секцио трябва специално захранване, сиреч общо взето глад първите 3 дни?   Интересно би ми било да споделиш какво ви дават да похапвате от това меню.

Долфин мама, стиснати палци и от мен! Всичко ще е наред и чакаме хубавите новини.

Никито, за да ДОстимулираш, аз бих цедила колкото мога след всяко хранене. Явно още е много мъничка и слаба и няма сили да дърпа дълго... Мисля, че в първите дни това е нормално, но все пак и Зеленкото или от ЛЛЛ да кажат. За АМ - хм не е наддала от изписването ли? То беше едва преди два-три дни и може би И това е нормално. Предполагам щом все пак е спокойна, спи и пълни памперсите кърмата й е достатъчна на този етап. Не знам какво друго да кажа.  

И аз да се оплача и потърся мнение. Страховете ми, останали от каката се оправдават с Лизи. Май го позакъсва с акането. Ака по един, най-много два пъти на ден - обикновено сутрин и вечер или само вечер. Докато не ака е адски неспокойна, почти не спи и ако го прави е основно на моите гърди/ръце. В креватчето си не се чувства добре. Постоянно се напъва, охка, мъца, понякога дори изпищява и ми изкарва акъла. До скоро почти никога не плачеше, сега започна и да поплаква. Това през деня. Слава богу последните две нощи бяха доста спокойни и успяхме да поспим. Отдавам го на факта, че и двете вечери преди сън много хубаво се изака и успокои веднага след това. Не знам какво става и има ли нещо, което мога да направя. Да сменя капките за колики? (На Колий е) Да спра Биогаята, която понякога също може да запича...? Ям доста сушени сини сливи, два дни хапвах и печена тиква, пия много течности, вкл. сутрин (само) кафе, чай за кърмачки и т.н.

dolphin-mama80 Успех мила !   Честито и на новата мама!
Не съм ви разказвала как се роди прекрасното ни момченце Мирослав
Не знам защо но на 30 Декември вечерта реших че трябва да гладя бебешки дрешки,стана късно и аз легнах уж да си почина за малко обаче съм заспала корема ме е заболя обаче аз си мислех че сънувам. По едно време на дядо ми който  е починал започна да ми се явява в съня и да ми повтаря "Ставай да се приготвяш,време е Мирославчо да излиза!" А ние още име не му бяхме измислили.Събудих се, изкъпах се получих първата контракция,тапата ми падна и водите започнаха за изтичат моя изпадна в паника та се чудих него ли да гледам или багажа да приготвям.   Тръгнахме за болницата той караше като луд за малко да се обърка и мине в насрещното,стигнахме до болницата и акушерката която ме прие ме пита какво точно е станало обаче аз имах контракции и едвам и отговорих и той  каза ще ражда какво може да става и тя само го изгледа и каза то не е казано че сега ще роди и влезнахме да ме прегледа -имах 2см разкритие.Приеха ме в 3 до 5 и нещо имах пълно разкритие,вкараха ме в родилното и там започнаха мъките...Бебчо си държеше главата много високо а аз берях душа докато лекарите си говореха и си пиеха кафето   в 7 и 30 ме качиха на магарето и напъвах 2 часа като побъркана накрая ги чух че викнаха и други лекари да ми правят секцио защото тоновете на бебето започвали да губят и като чух това започнах да напъвам още по-силно спрях да слушам акушерката усетих само как се ме резна и каза на доктора ножите са тъпи в този момент на 31.12.13 в 9 и 35 Мирко си буквално се изтреля   и забравих и за болка и за всичко тежеше 3.200 докато ме шиха той седя върху мен след това го взеха да го покажат на " агитката " и започнаха да ми звънят да ми честитят и да ми казват колко бил хубав.През целия ми престой в болницата не спряха да се шегуват с мен защото не спрях да мрънкам че второ не искам и казваха че ме чакали за второто   Ох дълго стана

Честитоооо на всички нови мамчета

Стиснати палци за всички мамчета очакващи най-голямото събитие

Панди, не съм с много опит, но при нас забелязах че ако закусвам овесени ядки - имаме аки на всеки памперс. Ако обаче закуся нещо друго - не на всеки памперс има аки. По принцип за сега не мога да се оплача със запичане, въпреки че и давам Инфакол за коликите.

Хубав ден от мен ххх

Златина, да ти е жив и здрав Мартин.

Севито, честито бебче.

Честито и на Вили.

Тони, много се радвам, че сте добре.

Фейсче, аз извеждам Илиян всеки ден по час, два. В количката, облечен, завит. Няма му нищо.

Делфинмама, стискаме палци.

Денислава и за теб  

Панди и при нас положението е същото. Днес сменям АМ.

Елг и аз извеждам Виви всеки ден - вчера даже малко прекалих и бяхме навън 5 часа. Ходихме до офиса ми да запозная Виви с колегите

   Честито на всички новородили! Бъдете здрави!

Фейси, абсолютно същия случй съм и аз с това цедене.. хем продължавм да опитвм всичко - чайове, сминдух, компреси, течности и т.н. Сутринта я храних и премерих - беше хапнала 50 мл... след близо 40 минути, а ако цедя сутрин изкрвам за 1 цяло хранене, по обед значително намалява а вечер смешна работа - по 10-20 мл.  Криво ми е малко, че така  пресъхвам, ама повече не мога да направя нищо. По 1, по 2 по колкото,толкова хранения с кърма, пак е нещо.

Днес ще има слънчице и ще паркирам малката колика  пред прозореца малко да се понапече 

 Стискам палци на Долфинмама!!!!! Дени, хайде вече да тръгва този момък!!! Стълби и ходене май не помагат - аз до последно ходих до предела на силите си и всеки ден качвах стълбите до 4 етаж по мин два пъти и пак нямаше изгледи за раждане! Просто трябва сам да си тръгне.
За цокането - моят нали се роди голям юнак и мисля, че се справя добре със стимулирането. Да стискаме палци.
За менюто - на първия ден си беше глад, на втория - супи, днес вече меню, в което имаше и пици и спагети та се оцъклих! Сестрата само каза, че не е много добре още повече, че не съм ходила до тоалетна. Взех си за днес ризото. Не знам правилно ли е всичко това или не....

Здравейте милички, не пиша, чее сме се забъркали от грижи  .
В неделя съвсем изненадващо и рязко ни изписаха от болницата буквално в 11 ни казаха след 2 часа ви пускаме да си ходите и както може да се досетите бях на седмото небе от щастие нямах търпение да се приберем вкъщи с малките принцеси и ето ни вече вкъщи.
За сега са кротки, успявам да ги кърмя по малко, после изцеждам и додавам с шишето и така дните минават, докато накърмя, после докато додам с шишето, после докато изцедя и дошло време за другото кърмене.
За щастие да чукам на дърво към момента са малки ангелчета само ядат и спят и се будят през 3-4 часа за ядене, рядко плачат ако се замотаме малко с преобличането и приготовленията за хранене. Таткото е безумно щастлив и много помага, но много им трепери, да не им духне нещо, все ходи по каката и повтаря да си измива ръцете, да не ги пипа и тн. Аз малко го сгълчах, че много се вманиачава и че не искам да отглеждам цветя в саксия и той като че ли се пооправи малко.
За сега успявам да ги задържа на гърдите по 15тина-20 минути да посучат, след което се изчеждам и додавам с шишето.
Много ме болят вече зърната, даже едното прокърви днес, но мажа с Лансилох и стискам зъби само и само да мога да ги кърмя ако е възможно по-дълго. Аз съм спокойна не се притеснявам за нищо, каквото стане. Таткото много помага, чак не знам, като тръгне на работа как ще се справям сама, но няма начин ще се оправим.
Връщам се да ви почета за бързо и ви пожелавам прекрасен слънчев ден  

Гледам, че разказвате за раждането, аз да разкажа и аз за моето.
На 05ти януари вечерта, каката започна да нервничи и да плаче, че не може да заспи. Уж си легна в 21,00 и започна да придрямва, заспиваше и се будеше през 5 минути и плачеше, че не може да спи. Много странно за мен, не знаех, че предстои най-важната нощ в живота ми, нямах признаци за нищо, а имаше още 6 седмици до термина. И така успокоявайки каката в 11 и нещо ми изтекоха водите, огромно количество води и то зелени. Нямах болки, но водите продължаваха яко да текат, облякох се и с таткото и каката тръгнахме към болницата. Там ми казаха, че ще стопират раждането за поне 2 дни, за да ми сложат кортикостероиди за развитието на белите дробове на бебетата и така по живо и здраво изпратих таткото и каката да си ходят да лягат да спят, че няма да раждам скоро. Тогава към 12 и нещо докато ме преглеждаха започнаха и болезнени контракции буквално на 2-3 минути. Качиха ме в родилното, но не ми направиха клизма, защото щяха да спират раждането. Хубаво, но контракциите се засилваха, а май започнах да усещам и леки напъни. Поисках епидурална упойка, но като ме бръкна една лекарка ми казах, че имам 8 см разкритие и няма време за упойка.
Събраха се доста лекари и започна големия зор и крещене да напъвам, беше към 1 без нещо.
Тогава започна и кошмара, ходеше ми се до тоалетна и се притеснявах, че ще се изпусна, а акушерките крещяха по мен, че не напъвам, че съм лигла, че ще си уморя децата и тн. Един ми скачаше върху гърдите да ми "помага" още ме болят ребрата. Както и да е, една малоумна акушерка извади форцепс сигурно да ме изплаши. Тогава се мобилизирах вече не ми пукаше ще се изпусна ли или не ии след няколко яки напъна изскочи първата девойка, за втората не помня сигурно напънах 2 пъти и не усетих как се роди и тя 3 минути по-късно. Бяха ме резнали, боляха ме ребрата, взеха бебетата веднага и не ги видях, нооо бях щастлива, че всичко свърши, само исках да знам как са бебетата, но тъпата акушерка ми се разкрещя, да не съм я питала за децата си, как преди малко съм се лигавила и не ми е пукало ще си уморя ли децата, сега съм искала да знам как са....За отношението и грубостта в Майчин дом, мога да напиша книга.
Важното е, че докторите в интензивното и апаратурата им са на високо ниво и хич не ми пукаше за мен самата исках само децата да са добре и се радвам, че всичко приключи.
За щастие вече всичко е зад гърба ми и съм щастлива да гледам малките принцеси 

Ти сериозно ли??   Честно, щях да плесна един, ако на мен някой ми беше реагирал по този начин, в такъв важен за мен момент и на такъв въпрос!!!  

121013, много интересна история! Всичко е било съдбоносно - и раждането, и името...   Не писа как е Мирко. Нали беше с Т??

Роси, две сутрини ям овесени трици+сушени сливи. Резултат (освен газове МИ) 0.   Ще взема овесени ядки за "разнообразие", но се съмнявам при мен да имат разхлабващ ефект. Преди ни ядки, ни трици са ме разхлабвали.

♥Пандичка♥ Свалихме температурата след това имахме друг проблем ...Запече се 2 дни не беше акал и  днес му пъхнах листо от мушкато в дупето и чудото стана след двайсетина минути.Той постоянно ревеше и се изпъваше назад сега си спинка сладко и  си попръцква доволно  

Пандичка за съжаление абсолютно сериозно, на мен ми се ревеше, нооо не можех да направя нищо. Получих информация за децата си чак в 12,30 на обяд на другия ден и тогава ми позволиха да вляза да ги видя в интензивното, до тогава мислех, че ще умра. Не се сдържах и доста си поревах, че не съм си виждала децата и не знам и как са, но вътрешно имах усещане, че всичко ще е наред и вярвах, че са в добри ръце. Искам да забравя тези моменти, важното е, че вече всички сме добре и сме си вкъщи. А най-тъпото от целият ми престой в МД е, че не разбрах имената почти на никого, там нито лекари нито акушери носят бадж с име иии дори да исках да се оплача или каквото и да било - нямам никаква информация, кой кой е и тн. Жалко, но факт - не пожелавам на никого така да му развалят най-прекрасния момент в живота, важно е че всичко приключи.

Маги, въпреки всичко можеш да се оплачеш. Те работят на смени.
В Шейново всички ходят с бадж с името и длъжността.

не е в МД положението такова, а в България, особено ако не си си платил нужното. Ако и ти си била без избор, аз родих в ТК без избор на екип, по спешност с изтичащи води и няма такова отношение историята към края е почти същата, изчаках си търпеливо  до 7 см в предродилното, за да се сети някаква акушерка да включи тоновете на бебето, че " ме били забравили "( при мен имаше момиче с избор, чиято докторка така и не дойде и всички бяха заети с нея ). Когато попитах за упойка естествено вече било късно, но по рано и да исках нямаше да има от кой... после ми включиха система  ,че не ми били регулярни контракциите, и  да се приключва по - бързо с мен. В това време друга родилка вкарват в стаята, чиито доктор бил нз си къде нямал време да стигне ( това тя разбира се не го чу и пак всички бяха заети )  последните час и половина същинския ад, който на финала беше гарниран с критики от докторката и акушерката колко лоша майка съм била, че не напъвам достатъчно, че горкото бебе само се борило, че било време за  форцепс и тн., а аз дори нямах същински пориви за напън и направо бях в друго измерение и вс като на сън. В някакъв момент дойдоха и поривите, с което и напъните , но аз продължавах да съм " лошата майка, която не помагала никак на бебето".Накрая с 3см - ов разрез я извадиха, с което и настъпи най - голямото облекчение и исках само да знам , че тя е добре..при всеки въпрос от моя страна ми се караха, че много съм питала, като като ми я дадоха се разплаках от омиление, а от тяхна страна пак се чу някаква критика, но ми беше вече се тая.  За след това няма да разказва, че стана дълго, но за престоя след това не съм и очаквала друго