Очакван е финала - последни щъркели, януари да докара-тема19

Деси,ти нали си началото на Февруари?То не останало -има няма 2 седмици.

Здравейте момичета  пиша ви да се похваля ,че на 21.01  в 2:15h се роди моето съкровище Димитър 3кг и 50 см    ,роди се нормално, вече сме си в къщи и се кърмим даже почнахме да си създаваме режим,пак ще пиша да разкажа как е минало всичко ,сега се връщам да ви изчета

Да за началото на февруари съм. На 3-ти ще ме приемат в болницата да ме следят заради кръвното обаче май много не искам защото там е като в затвор само циганска реч и даже понаучих малко езици... единствените грамотни хора в общи линии са акушерките и то не всички. За лекарите ще оставя без коментар най- симпатичен ми е един дето прилича да д-р Ливаин-Излекувал съм хиледи хора... на 70г.е. 

stelinka_01,Честит син.Да ви е жив и здрав  

хаха това в Силистра ли?Ами Варна няма ли вариант?И аз не раждах в Ямбол,а в Сливен ,и там има циганки ама тях ги делят от нас и се грижат много добре за пациенти и бебета.

Честито stelinka_01, да ти е живо и здраво момчето!
Честито и на другите нови мами. И аз като mima_r още се търкалям  , да видим до кога. Тапата ми продължава да си пада по-малко. В понеделник съм на преглед да видим как е положението.
Лека вечер, момичета  

Хей момичета, още сме си с бебче в корема. Като гледам не съм само аз останала , а и нали темата е все пак за януарските мами, така че има още време.
mima_r и ти си като мен, много ми хареса това, че март наближава   ще чакаме да падне снега и после да се стопи  
Malcho   успех и на теб, дано скоро дойде момента, но както си казала :"Когато тогава", важното е всичко да е ок.
stelinka_01 Честит син! Да ти е жив и здрав!  
Desi_89 дано всичко е ок при теб, да минава бързо това време до 3-ти  
Хубава зимна вечер на всички ви момичета! За мен е адски приятна на топличко, а навън вали хубав бял сняг...

 Desi_89 чух, че в СС в родилно било много зле положението. Имало зараза от конюктивит и всички бебета с раждането го лепвали  
До колко  вярно незнам - но внимавайте  
Днес е пълна скука - с тая виелица не може да се излиза на вън. Спяха сутринта водата и още я няма. ММ е в къщи и няма работа и само се надпреварват с каката кой да ми окупира лаптопа  
А Йоана днес имам чувството че от скука яде буквално през час - най-много час и половина  [/color]

Да в Силистра много ми е далеч във Варна. И аз това съм го забелязала с циганорките голяма напаст и скрити таланти гледаш ги такива неугледни мрасни мирашат на сапун дуро ходят с терлици и елеци от 80-те години шаваринки ама мъжете им като доидат едни торби едно чудо едни златни ланци,коли внос...направо оставаш в шах. Последния път една санитарка щеше да ни снима не била виждала от доста време 3-българки на едно място...

  ХАХХАА само бисери.Е аз незнам колко км е до Варна,приказвам си ги,от Ямбол до Сливен е 30км. и лежах с едно момиче от Бургас.Разказа ми какво е положениео там и направо настръхнах,та тя от 130 км идваше да си роди детето.

Ивичка,ако имате нужда от лаптопи,ММ поправя,продава и всички екстри.У нас е сервиз и магазин,та не се караме за компютри

Здравейте. Не съм писала, но не ми остава много време. Тук 2 дни Яни ме побърка - не иска да спи, напъва се, става червен, мрънка... Чак тази нощ спа по-добре, пък и днес. Взехме му капки абоколикен, че инфакол като че ли не помогнаха много. Освен това почна да повръща след хранене. Обадих се на една позната педиатър и като й казах, че яде по 120 мл на хранене, тя се хвана за главата и каза, че сме го прехранвали. Сега му намалихме яденето на 90 мл и като че ли му е малко, но пък не повръща вече. Аз вчера го мерих на нашия кантар, доколкото е вярно - качих се аз и после го взех - наддал е 800 гр от изписването и вече е 4 кг. Майка ми каза, че педиатъра щял да ми се скара, много бил наддал за 10 дни. С кърмата съм до никъде - цедя, но все е малко. За опикаването гледам, че сте писали - нашия яко се опикава и почти на всяка смяна на памперс сменям и дрехи. Оказа се, че просто памперсът му е голям - позлвам турския памперс прима 2-ка. Същото се получава и ако не е турски памперса, така че не е до качество. Сега пак купихме памперс премиум кеър 1 и положението се стабилизира. С пуфис 2 също се опикаваше.
За акането, Елг, питах и ми казаха, че  е нормално по няколко пъти да ака на ден, така че питай твоето педи защо при вас е само по веднъж. И ние сме на аптамил и милумил, така че едва ли е от млякото.  
penumbra, ти къде си раждала. Защото в Шейново също мажат дупетата с крем бела и го препоръчват даже, но преди 3 дни му се зачерви дупето и почнах с бепантен да мажа, а от вчера със судокрем и му мина от него. Чудя се с този бела дали да мажа или да мина на бочко.
Ив, прочетох ти историята вчера, много ме трогна и мен, чак се разплаках:( Важното е хубавия финал!
Момичета, аз искам съвет. Моята приятелка прокърви в 7-ма седмица и се оказа кухо яйце. Днес ми се обади, плачеше. Пратих я при док да я види и се потвърди. След малко ще я приеме за кюртаж. Чудя се какво да й кажа, че да не ме разбере погрешно и да не прозвуча като безчувствена, пък и ако може да я утеша. Или просто нищо да не й говоря и да не засягам темата. Тя отдавна искаше бебе и все не ставаше, сега им се получи, то пък нов проблем... Абе.. не ми се мисли направо Доста ми стана тежко, като разбрах.
На мен все още ми е криво и не мога да вляза в ритъм. Чудих се кога ще се почувствам щастлива и аз. Все съм изнервена и недоспала.
Оставям ви да се цедя и да къпем бебчо. После, ако имам сили, ще се включа.

Фейсче,ти си май в депресия.Както се настроиш,така ще я караш.Аз до момента,в който не видях малкия,все имах някви съмнения,че ще се депресирам или няма да мога да издържа на недоспиването и ще ме избият нерви,но от момента когато се видяхме,то е една любов ненаситна,че с нищо не може да ме ядоса.От 13.01. съм на седмото небе,единствено ми е криво и нетърпеливо,че не можем да излизаме още.Настрой се,че това е само временно положение и много скоро ще отшуми и се радвай на Точко

Здравей, Iv Min^smile!
Вашето голямо момче Влади наистина си знае работата
Когато бебето се кърми на поискване, суче ефективно, храни се средно през 2-2.5 часа и няма пауза по-голяма от 4 часа, включително нощем, то нааканите пелени би следвало да са поне 3-5 за денонощие с размера на монета от един лев. Някои бебета акат на всяко кърмене, други акат по-рядко, но за сметка на количествата.
 

Ето ме и мен - с бебе вкъщи от днес   Честито на всички обебили се мами и скорошно обебване на чакащите - знам колко ви е тежко, още малко остана! Денислава, така се надявах да се засечем в болницата, но уви.. Лекарката имаше едно раждане докато бях там, та с надежда я попитах не си ли ти, но се оказа, че не.

С първия сняг за годината се прибрахме вкъщи. Не съм още много сигурна, но май от рано се оборудвахме с колики - не мо га да преценя защото не съм виждала на други деца, ще следя внимателно тези дни. Иначе аз съм доста нервна защото не съм сигурна в нищо, което правя - от най-елементарните неща като преобличане и подобни, но това явно е нормално за всяка нова мама, все пак е нова ситуация. ММ много ми помогна днес да преживея стреса от прехода от спокойствието и сигурността в болницата към несигурността вкъщи. Защото там винаги знаех, че има кой да реагира, кой да ми помогне, а вкъщи сме си сами с ММ. Та доста му опънах нервите днес, но той не се поддаде и беше стълб на спокойствието. Дори първи той смени памперсите на бебо. Аз се изнервих още от изпращането в болницата де - не знам вашите как са били, но аз бях кълбо от нерви, нищо не вървеше както трябва, не му станаха дрешките, бавихме се, бавихме посрещачите, абе - все дребни неща, но ми подействаха. Оказа се освен това, че и кръстът ме боли нечовешки, което не го бях установила в болницата, та киселея и от него. Единственият недостък на Вита е, че нямат подхядщо място за изпращане на бебоците - във фоайето пред асансьорите, което е метър на метър, облечени в якета, без подходящ фон, без нищо - никакви снимки не се получиха. Абе общо взето само мрънкам до тук, но показва общото ми състояние. Гледам да не го предавам на бебето, де. Надявам се утре да съм в по-добър тонус. Като цяло обаче съм оптимист, не съм изпаднала в депресия - просто нервата ме тресе нещо днес.

Ив, четох те от болницата и тръпнах какво си преживяла - много   Както са казали и други - най-важното е, че всичко е имало щастлив край.

Прахче, много сладка малката! Да ти е жива и здрава!

Панди, мерси за труда за новата темичка и поздравления за съня   Иначе храната не ми се отрази запичащо - още от третия ден си ходих до тоалетна без проблеми. В останалите болници през целия ли престой при секцио държат гладни мамите? Ако не - какво ядат? Супи ли само?
На тръгване от болницата получихме сума ти малки подаръчета от фирмите-спонсори плюс безплатен преглед при неонатоложката, която следеше бебоците. Пак да кажа - първокласно обслужване от всички до един във Вита, прекрасни спомени от всичко.

За моя тифтер - аз записвам, записвам, ама после не се сещам, че може и да има вътре нещо полезно. А съветите за кърменето са толкова много, тънкостите, че съм се хванала за главата...

Котке Марта, благодаря за съветите и за пробиотика, и за прахчето!

mama_Todorova, на мен не ми прилича на депресия това, но съм доста изнервена. Като ММ си е в нас ми е по-спокойно, но през седмицата съм съвсем сама. Майка ми идва за по час-два, но колкото помага, толкова ме изнервя. Пък и финансово го закъсахме. От Института искат да им връщам парите, коит по погрешка са ми превели за декември - пълна заплата, а аз от 13 бях болничен. Аз върнах, колкото сметнах за необходимо, но искат да им връщам и парите, които са внесли в НОИ за осигуровки. Не съм съгласна и ще се разправям. Не стига че пари ще взема чак февруари. Днес взехме от парите за наем да купим памперси и капки против колики. На ММ все му бавят заплатата
Тонини, при мен също нямаше захранване в Шейново, да не говорим, че порциите си бяха детски по принцип. Основната храна беше най-запичащото нещо - ОРИЗ! Там също снимки се правят до асансьорите. А най-лошото, че са някаква мафия изнудвачи. Акушерката деликатно ни води уж към входа и хоп - в лапите на болничния фотограф. Той не пита искате ли, не искате ли. Хваща ни всички, нарежда ни, снима. Айде с бабата, айде с дедото и т.н. и накрая дай 50 лева. За 50 лева имаме 18 снимки + запис на диск. И това ако не е изнудване. Бях шаш и паника, иначе щяхме да откажем. Ние си имахме фотоапарат. И аз бях изнервена на изписването, защото 2 часа преди това ми казаха, че ни изписват. Майка ми се разсърди, че не била приготвила нищо. Отделно после ми наду главата как те купили цялата почерпка за болницата и платили раждането, а свекито нищо не дала. Ми кво да направя, така си е преценила. Хич не ми беше до това тогава...