"- Професор Джеров, дискусията за отмяна на доживотния затвор без право на помилване дойде някакси внезапно. Навременен ли е според вас този въпрос, който бе повдигнат от вицепрезидента Маргарита Попова?
- Не бих могъл да отговоря защо този въпрос се поставя именно сега. Предполагам, че има някакво подсещане от Европейския съюз по тази тема. Ние, българите, имаме толкова проблеми, които тровят всекидневието ни. Така че въпросът, който постави госпожа Попова за доживотните присъди без право на помилване, стоят някак си встрани от обществото. Но и не съвсем, защото страданията на близките на жертвите от подобни престъпления са огромни.
- Да, близките на жертвите казват така:”Ако имате пострадал в семейството, жертва на чудовищно престъпление, няма да сте безразличен дали ще се отмени наказанието доживотна присъда без право на замяна”.
- Струва ми се, че предложението на вицепрезидента г-жа Попова отчита само едната страна. Никой не мисли за жертвите на тези престъпления. Става дума за майките, бащите и най-близките роднини на хора, които са били умъртвени по един мъчителен начин. Те все едно не съществуват. Или по-скоро въпросът с близките на жертвите на тези чудовищни престъпления, се забравя. Те остават някак си в сянка. Гледах предаване по една телевизия, в което бяха поканили една майка, която попита:”Ами ако бъде помилван убиецът на моето дете, ние какво ще правим? Аз ще бъда ли помилвана, когато този спомен, тази неистова тъга и тази болка ще останат до края на живота ми?” Когато се прави нещо, трябва да се огледат всички страни, не само да се помилват извергите. Трябва да предвидим какво ще правят в тази ситуация близките на жертвите, как те ще го понесат. Аз вече започвам да градирам. Едно е да убиеш човек като го застреляш, друго е като го режеш и вкарваш във фризер парчетата от него. Да му разнасяш частите от тялото насам и натам. Нека помислим какво представляват тези хора, които са осъдени за подобно деяние.
- Ако ви разбирам правилно, вие сте за доживотен затвор без право на помилване за най-тежките случаи. Така ли е?
- Да. Аз съм на мнение, че Наказателният кодекс трябва час по-скоро да бъде променен. Да отпаднат онези бивши „контрареволюционни” престъпления срещу властта и т.н. Нека да останат случаите, когато е извършено жестоко убийство чрез мъчения на човека, чрез засягане на неговата слабост. Имам пред вид престъпленията с деца и жени, както и на тези, които се извършват срещу инвалиди."