(Това го правеше за да не остана по-назад от онези, които имаха "удоволствието" да имат вече цикъл.) 
(Това го правеше за да не остана по-назад от онези, които имаха "удоволствието" да имат вече цикъл.)
Пък тая с превръзката, направо.... 

Сега трябва да го търпя всеки месец. Но никога няма да забравя когато се обадих на мама да й кажа, бях изплашена, знаех за този момент, ама все пак беше нещо непознато за мен и се обаждам аз на мама, която беше на работа, и викам "Мамо, така и така май ми дойде"... и онази жена като скокна "Ауууу браво на мама момичето е станала жена!" пред всичките й колежки. Умрях от срам, въпреки че не бях там при тях. В уикенда след това ходихме на кафе с една нейна колежка, е тогава вече голям срам брах. 
Аз се чувствах дете, и си бях дете, затова цикълът направо ме отвращаваше - още не бях психологически подготвена за него. 
Препоръчани теми