Гледах! Хареса ми! Препоръчвам го! Искам да споделя... XLI

+100

Здравейте,
първо честит празник на всички дами - с пожелания за много хубави мигове, здраве и късмет 

Гледах на кино(къде ми бе ума)  Пазители на Наследството / The Monuments Men.
Като идея звучи интересно и любопитно, но за жалост, за мен изпълнението бе слабо. Насторението е някак хаотично и объркващо, поне за мен. Ту е комедия, ту драма, ту екшън...Клуни общо взето не се е справил с тази иначе интересна и заслужаваща си история. Музиката пък бе твърде приповдигната и патротична 
Общо взето, филма става,ако е изтеглен от нета и за убиване на време, или ако имате някой друг час за обогатяване на общата култура, но не и на тема качествени филми.

О, забравих - едниственото позитивно  нещо, свеж въздух или капка надежда е Кейт Бланшет - прекрасна е, дори в този филм   
Сцените с нея са класа.

Тези дни се сетих за един филм, който преди години много исках, но така и не успях да гледам. Оказах се късметлийка и успях да го намеря от раз.
Confidences trop intimes се оказа дори по-хубав от очакваното. Знам, че е безобразна тавтология със заглавието, но това е един наистина много интимен филм. И то интимен далеч над физическото, плътско ниво. Филм, който успява да бъде чувствен и еротичен, без на екрана да бъде разменена ни една целувка и само с няколко бегли докосвания. Също така завладяващ и интригуващ, въпреки че реално няма нито интрига, нито динамика в действието. Вероятно съм казвала вече стотици пъти, че не обичам истории, в които само се говори и нищо не се случва, и сега може би си противореча, но всъщност според мен в мрачния апартамент на шестия етаж се случиха много, много неща. Разкрити бяха страховете, желанията и самотата на цял куп герои- не само на двамата главни, но и на съпруга, бившата съпруга, чичото със страх от асансьори, па дори и на секретарката (много готин образ между другото). И разцъфтя връзка, която макар и далеч от любовта като на кино, е сред най-красивите емоции, които съм виждала на екран.
Прекрасен филм, горещо препоръчвам .

Току-що го видях, а как мога да се сдобия с магнет линк за него?

на предната страница има 2 линка за магнета

Така е то, който бърза да пита, без да чете. Благодаря ти, 3xi!

Аз малко съм разочарована от Нимфоманка, снощи изгледах час и половина от първата част...

Аз пък почнах втората и за нея дотук няма ни една добра дума, която да кажа. Освен че
Сега ще догледам и ще пиша цялостни впечатления, но дотук- бляяяяк .

Това не е добре. А първата част, забравих, беше ли ти харесала?

Общо взето- да. Ще изровя и стария си пост и ще ги споя- да се видят разликите. Не са само в секса, макар че във втората част той наистина минава в графата "гнусен".

Cold Creek Manor - http://www.imdb.com/title/tt0331468/?ref_=ttmd_md_nm
този филм гледах малко по отдавна, но не помня дали го похвалих тук

Последно гледах "Облачно с кюфтета 2". Забавно е филмчето, хареса ми.

Изгледах и втората част на "Нимфоманка". Понеже в крайна сметка това би трябвало да е цялостна творба, ще споя мнението си за тази половина с написаното вече за първата
Втората част тръгва точно оттам, където оставихме Джо и Жером- в леглото, в търсене на изгубения оргазъм. Пътеката, по която поема обаче, е доста по-трънлива, и, странно (предвид много по-интензивния елемент на шок), много по-безинтересна. Философските и културни препратки са по-малко, по-плоски и недомислени, музиката- не толкова забележителна (освен в заключителната част, там беше прелест), а сексът- в пъти по-графичен, в огромната си част- направо гнусен. Общо взето тук Ларс отново показа, че когато няма идея какво още да сложи в историята си, прибягва до секс, насилие и човешка перверзия.

Сега, част по част:
Chapter 6- The esastern and the western church (the silent duck)- или пътуване от хедонизма към изцеряващата болка. В тази глава бяха двете най-слаби звена на историята и може би най-неприятните секс-сцени. Но пък в нея беше и може най-доброто каст решение на Ларс- Джейми Бел като господарят с камшика. Кой би си представил докъде ще стигне малкият Били Елиът ... но ролята му пасваше като ръкавичка, и наказанията, които прилагаше, и дистанцираната студенина, и перверзността на ръцете- пак ще кажа, най-точно подбраният актьор във филма.
Слабостите- първо гореспоменатата линия с детето. Аналогията с "Антихрист" е толкова явна, толкова прозрачна, че подозирам как Триер нарочно ни навежда на мисълта, че ще се повтори, само за да се дръпне в последния момент и да каже- "иска ви се , ама нямаааа" . Волно, неволно, повторението ме подразни.
Втората слабост- евтиното противопоставяне
Вярно, че послужи за кулминацията на финала, но... още в момента, в който се потвърди този детайл (за който така или иначе се намеква през цялото време), аз вече знаех как ще свърши филмът. За мен поне това е огромен минус.
Отделно в цялата част ми писна да гледам как Джейми си топи пръстите в секретите на Джо, а "мълчаливата патка"- бляк, просто бляк

Chapter 7- The mirror- тази беше доста по-добра. В нея е и любимата ми сцена в целия филм, може би единствената,  в която почувствах болката и пристрастяването на героинята като реалност, и това е сцената на леглото в празната спалня на Джо, с облепените ъгли на мебелите и смъкнатите огледала- нимфоманката, хербарият и ръката. Много силна!

Chapter 8- The gun- финалът, заключението, песента на песните. Или- скука връз скуката . Нямаше начин Триер да не се пробва да ни шокира с "истините" си за живота- дали саможертвата на педофила, дали предателството на любимия, дали грозната муцуна под маската на аскета, всичко вече сме го виждали вече. Нищо де, може още веднъж. А и си струваше дори само заради сцената с дървото на Джо
Рядкост е да видиш идея така безупречно облечена в образ.
Линията с В. не ми хареса- стоеше изкуствена и нелогична (най-вече относно емоциите на Джо, иначе развитието на малката беше очаквано). Но пък явно е трябвало да се прокара отново мотивът "човекът е зъл по презумпция", та ето ни нова нишка с нова героиня.
Финалът- обясних вече, че го очаквах, не ме впечатли. Както казах, човек е зъл по презумпция.

За актьорите няколко думи- не знам дали споделих тук, или само в скайп, но винаги съм си мислела как при Триер актьорският фактор не играе и как умее да обезличава великолепните и изкарва най-доброто от посредствените актьори. Е, в случая беше така в първата част, но във втората точно актьорите спасиха филма от провал. Гинсбург е помитаща, вече споменах Бел, Дефо с броените си минути внесе типичния за него интензитет, а всички знаем какъв колос е Скарсгард. Дано са получили добри хонорари, заслужени са!

В заключение, че ми писна да пиша - втората част за мен не струва. Можеше преспокойно всичко да се обедини в един филм, и общо-взето резултатът би бил добър. Сега имаме добра първа част и втора, която убива впечатлението от първата. Но понякога грандоманията играе лоши шеги .
Не препоръчвам.

Джой,
аз бях от тези, които чакаха с нетърпение. Самият факт, че го гледах от торент, въпреки че имам уговорка за кино със заклет фен, говори достатъчно за нетърпеливостта ми. Прочетох веднага коментара ти за първата част, включително спойлерите, но изобщо не очаквах, че всичко ще е толкова явно във филма. Очаквах да има повече загадки и интелектуални предизвикателства към зрителя. На места диалогът между Джо и събеседникът й ми се струваше ужасно наивен и нагласен, сравненията с риболова и мъжелова прекалено явни. Не видях мотивацията й да се държи по този начин. Възприемам я като поредната безувствена кифла, която не знае какво прави и най-вече защо го прави.
За протокола - гледала съм само Антихристът, много отдавна, без идея да имам кой е Триер, както и част от Меланхолия. Може би затова очаквах някъкъв дълбок смисъл и интелектуално предизвикателство, които да са непосилно бреме за интелигентността ми. Всъщност може и точно така да се е получило, а аз да не го осъзнавам  .
Ще очаквам коментари и от други, които са го гледали!

Извинявай, ако съм те подвела . Аз тръгнах с противоположна на твоята нагласа- след "Меланхолия" и изчетеното из нета за новия филм, очаквах отвратителна боза и реших да гледам от чисто любопитство (към самия режисьор също винаги съм изпитвала нездраво любопитство). Спрямо очакванията ми (ниски) първата част се оказа на нелошо ниво, затова и я похвалих (а и не ми се искаше да са тъжни фенките на Триер ). Втората част обаче е под всякаква критика и страда от синдром на грандомания, който беше ясно доловим в първата, но съвсем не така дразнещ.
Относно мотивацията на Джо- ти гледа ли втората част? В нея вече състоянието и ясно е очертано като болест и пристрастяване.
И за последното ти оплакване- никога не съм мислила, че интелектуалното ниво на филмите на този точно режисьор е непосилно високо, нищо, че по неговите думи няма по-умен гений на света. Филми като филми, разчитащи на шок в огромни дози, и обичайно с много добри хрумки и добре изпипани.