Бях още бременна с първото, когато пресмятахме идеалната разлика за децата 3 г +/- 2 месеца. И с такава нагласа си живяхме, когато наближи времето с кжоето ще постигнем "идеалната разлика" , бебеправихме кратко, и после може би аз малко се разколебах, но ....бременост се е получила и така влязохме в " идеалната разлика 3 г и почти 2 месеца"(и явно много сме искали второ, та ударихме джакпота с 2)
- Публикувана: 27 ян. 2014, 10:56 ч.
- Последно мнение: 19 фев. 2014, 12:22 ч.
Как се решихте на второ дете? - 2
Винаги съм искала да имам 3 деца, но мъжа ми държи на 2. Притеснява го финансовата гледна точка, както преди да се роди синът ни, така и занапред. В момента ми е рано да мисля за 2-ро кога и как, понеже детенцето ни е на 5 месеца. За второто ми трябва поне година от раждането почивка. Все още не бързам..., но разбира се го чакам с нетърпение. Дай боже всичко да е наред, разбира се. 
Някой ден, ако имам финансовата възможност,не бих се и замислила дали да имам трето, направо бих действала.
Някой ден, ако имам финансовата възможност,не бих се и замислила дали да имам трето, направо бих действала. Аха, явно това подмолно:
...ами,ако разбере,че подмолно съм се скрила и съм го излъгала? това също ще повлияе на отношенията ни. има някои граници,които не е добре да се прескачат и аз знам границите на моя мъж. той има някои много стриктни принципи,с които не би направил компромис.
не е еднозначно на това подмолно:
все едно аз съм го писала в добавка на това,че и мъжа ми ме натиска. мнооого ме натиска.до такава степен,че не се трае вече.през май ме забремени без да ме пита и направих аборт....
И сега твърдиш, че искаш още деца, ей така, по принцип
А пък ако наистина вземе, че те "забремени" 
твоят човек, не е ясно с какво настроение ще се събудиш и дали все още ще искаш деца 
ами точно. не съм сигурна какво точно искам. а когато той ме забремени бях категорична,че неискам. двоуменето м изапочна след като направих аборт и претърпяхме лек семеен катаклизъм. започнах да се змаислям по-сериозно над това какво точно иска той от мен и защо изобщо с еналожи да преживеем катаклизъм. и точно за това още не съм решила да правя деца и вземам нежелани предпазни мерки. искам да знам,че се събуждам с желанието да имам.е тогава мога д анаправя.
Как се решихме на второ дете ли?
Ами за първото -супер планиране- секс по график, следене на овулация, на моя по едно време му беше писнало( стана на 4-5 месец, че имах нередовен цикъл), че нямаше никаква спонтанност. Родих секцио, детето беше/ и е кротко(вече не толкова де 
), и около годинката не знам какво ми щукна да имаме второ. По-принцип си бяхме говорили, че искаме още едно дете, но не сме коментирали кога, а и беше малко на шега. Въобще не съм мислила за финансови и битови причини за/против. Еми стана много бързо; викам си "е ся се вкарах в един филм...." 
Разликата им е 1г.9.м ,много се радват един на друг, макар че баткото чат пат го пердаши.
За протокола да кажа, че съм искала да имам 2 деца. За трето........... ммм не знам. Шегуваме се от време на време, но ако се решим, ще е добре премислено
Ами за първото -супер планиране- секс по график, следене на овулация, на моя по едно време му беше писнало( стана на 4-5 месец, че имах нередовен цикъл), че нямаше никаква спонтанност.
Родих секцио, детето беше/ и е кротко(вече не толкова де ), и около годинката не знам какво ми щукна да имаме второ. По-принцип си бяхме говорили, че искаме още едно дете, но не сме коментирали кога, а и беше малко на шега. Въобще не съм мислила за финансови и битови причини за/против. Еми стана много бързо; викам си "е ся се вкарах в един филм...." Разликата им е 1г.9.м ,много се радват един на друг, макар че баткото чат пат го пердаши.
За протокола да кажа, че съм искала да имам 2 деца. За трето........... ммм не знам. Шегуваме се от време на време, но ако се решим, ще е добре премислено
За разлика от повечето двойки при нас първото дете беше непланирано, а втората бременност - съзнателно избрана. Започваше следването ми и бяхме решили да поотложим децата, но още след първите два месеца, когато тръгнах на лекции, бях бременна
Няма значение колко деца ще имаме, най-важното е да са здрави.
Няма значение колко деца ще имаме, най-важното е да са здрави.
Няма нищо страшно в това да отгледаш второ дете!
Абсолютно! Намери кой да ми ги износи, и 5 ще отгледам
Винаги съм искала 2 деца.Мъжът ми не искаше второ,е казваше,че иска,но понатам,рано било,а аз много исках да са с 3-4 години раазлика и давах непрестанно зор,а като започна и синчето да казва,че иска да купим" бебе заедно навихме таткото.
Не намирам,че е страшно,трудно е на моменти,но е прекрасно,а и според мен второто се гледа по-лесно,защото на моменти се занимава с батко си и е идилия.Давай смело!:)
Не намирам,че е страшно,трудно е на моменти,но е прекрасно,а и според мен второто се гледа по-лесно,защото на моменти се занимава с батко си и е идилия.Давай смело!:)
Аз също винаги съм искала 2 деца и то с малка разлика - 2 години. Още в родилното, когато гушках дългочаканото ми момченце, казах на ММ, че искам вече второ. Малко преди малкия да празнува първата си годинка, започнахме бебеправенето и хоп - от първия път! Сега само се моля да са ми живи и здрави децата - другото не ме плаши.
Трудно се решихме, по -скоро аз се реших трудно, годините не бяха лесни / преходни 
/ нямах работа и т.н. и децата ми са с голяма разлика - 13 години, и много се радвам, че все пак се реших за второ дете, дори сега съжалявам малко, че ако бях родила второто по -рано щеше да има време и за трето,
но вече уви - късно е.
/ нямах работа и т.н. и децата ми са с голяма разлика - 13 години, и много се радвам, че все пак се реших за второ дете, дори сега съжалявам малко, че ако бях родила второто по -рано щеше да има време и за трето,но вече уви - късно е.
Всъщност, това с точната разлика м-у децата някак няма златна среда: моите са с година и половина разлика: голямото престана да бъде считано за бебе, въпреки, че още беше (колкото и да си мислиш, че си добре подготвен и няма да го позволиш - не става!); на нас със сестра ми разликата е 3,5 години и цял живот аз бях голямата и от мене беше търсена отговорност за щяло и нещяло, виновна или не, все аз го отнасях (в първия случай, че съм направила, във втория - че съм позволила белята); на най-близките ми братовчедки разликата е 10 години и голямата разви майчински маниер към малката: да я закриля, обгрижва, защитава (дори, когато вече са зрели, интелигентни и образовани жени). Това е личният ми опит, но наоколо - сходни примери - колкото искаш. Така че, ако не са близнаци, винаги има едно "но" в разбирането за "най-добрата възрастова разлика" на децата в едно семейство.
Винаги съм искала само едно дете и то момиченце, роди ми се първо момче, като му видях пишката на видеозона и изпаднах в дива ярост, е после, когато го поех в ръцете си, се влюбих в него, но пък той тъпкано ми го върна, за първата реакция, не спря да реве денонощно, до 4тата си година. Не исках и да чуя за второ, бях раздала всичко, когато разбрах, че съм бременна с второто, докато не отидох на видеозона и не видях, че ще бъда момиченце, не бях сигурна дали искам да го задържа. Сега си имам двама Водолеи, точно с две години без два дена разлика. Между другото и голямата щерка на мъжа ми от първият брак е Януарска, но тя е в началото. Сега макар, че се дърлят като куче и котка, в повечето случаи и ме побъркват, не съжалявам, че са двенки, все ме крепи надеждата, че един ден ще си помагат, че ние с таткото не сме първа младост...
И двете деца бяха не планирани. Стана от първия път за мое голямо очудване. Два пъти миг невнимание и два пъти бременна. 
Разликата им е 1 г. и 8 м.
Не съм слушала никой освен съпруга си за това колко деца да имаме и с каква разлика. Свекърва мимвсе повтаряше, че второ дете трябва да имаме когато първото може само да изяде цял шоколад.
Разликата им е 1 г. и 8 м. Не съм слушала никой освен съпруга си за това колко деца да имаме и с каква разлика. Свекърва мимвсе повтаряше, че второ дете трябва да имаме когато първото може само да изяде цял шоколад.
Няма нищо страшно в това да отгледаш второ дете!
Абсолютно! Намери кой да ми ги износи, и 5 ще отгледам
Да се кандидатирам?
Много ми беше хубаво да съм бременна, особено втория път, тъй като качих много малко, за разлика от първия. Сега мисълта, че вече няма да съм бременна, ме натъжава. А иначе винаги съм знаела, че искам 2 деца
В мига, когато почивствах, че съм готова за дете, го обсъдихме и то стана. Второто исках да е след определено време, не исках малка разлика, детето стана на 5 г. и решихме да пробваме, пък когато стане. И то стана... веднага. Не сме кой знае колко добре материално, първият път бяхме под наем,с ега сме с ипотека. Ама ако трябва да чакаме да станем заможни, ще останем без деца Според мен, няма иделани моменти, но човек се справя.