Как се решихте на второ дете? - 2

Още не съм .

винаги съм искала 3 деца, но се позабавихме с бебеправенето и намалихме на две . Каката е супер доволна, добре се разбират.
 
Точно това внимавам да не се получава. И аз си спомням как все брат ми беше виновен, защото е по-голям, но това до известна степен е грешка на родителите или лош подход. Децата са много чувствителни, независимо от възрастта.

Хич не съм се и замисляла,винаги съм искала две деца,каката ми е втори клас малкото е на 9 месеца,даже трябваше да им е по малка разликата ама все нещо се мотахме.Не я занимавам да пази да носи някакъв вид отговорност все пак си е дете а и съвсем други неща си я вълнуват,а тя си изявява сама желание и доста се включва.Е  разбира се и е обяснено че,това е бебе че трябва да се внимава и така.А от финансова гледна точка то човек ако чака трябва нито семейство да създава нито деца,винаги се оправят нещата само здраве да има.

Здравейте и от мен!
Това все едно аз съм го писала. И моята дъщеря е на 5 годинки и започнах да се замислям за второ, но само заради нея. Честно казано на мен не ми се ражда, тъкмо се окопитих и сега наново.
Ще ви чета, може и да реша да се престраша

Поемането на отговорност и грижата за по- малкото, зависят не от разликата между децата, а може би от родителите или от характерите на децата също.
Ние със сестра ми имаме 1 год и 7 мес разлика, ами, не знам защо, ама до ден днешен все го играя " кака" и на нея така й е добре, търси си моята закрила и подкрепа. Пък аз от много малка се научих да съм отговорна и разумна.
За моите деца реших да имат по- голяма разлика, точно, за да не ощетявам по- малкото и да не свиква да расте все залепено за по- голямото.
Живот и здраве, разликата им ще бъде 5 години, надявам се хем да са си близки, хем да не са като залепени един за друг.

Идеалната разлика според мен! 

Не мисля, че има такова нещо като "идеална разлика".

 
Всяко дете е уникално. Едно може да си пасне с брат/сестра с 1 г. разлика, друго - с 5, трето с 10.
Познавам хора с по 1 г. разлика, гледани като близнаци, които не са близки и никога не са били, както и такива с 12 г., които са много, много близки.
Никой не може да планира характера на децата си
Да са живи и здрави само  

Абсолютно! Всичко е толкова лично и индивидуално, че тези като тази освен да дадат поле за споделяне и спорове, до друго не довеждат.

Оп, разбрах, сори.
Да, съгласна съм, че няма как предварително да знаеш каква ще е подходящата разлика.
Има много други фактори, които оказват влияние- родители, характер на децата.

  tova e xubavo da imah da te radvat

абе мен и гледането ме плаши.както са писали и други тъкмо се окопитвам в момента от бебешкия период и пак да се върна назад,и още около 5 години да се "блокирам". това също ме плаши. а мъжът ми.....си е типичен мъж (пък и слава богу) и не ми помага кой знае колко за тези неща,но пък той много работи навън.труден н ие животеца малко.сами в чужбина сме и срещаме доста трудности в ежедневието.няма кой за 30 мин. да ми помогне с детето.

за разликата при децата и аз незнам вече какво да мисля.големият ми син  емного по-голям от малкият и се виждат смао по ваканции.не живее при нас.когато дойде мин.лято за цял месец бях супер приятно изненадана,че по отношение на малкото той надмина много очакванията ми.виждах,че го обича (не са от един бащаи имах големи притеснения) и дори се грижеше за него,когато го помолех,защото съм заета с готвене,чистене,а и когато ходех малко на работа.много съм доволна и искам да дойде да живее с нас (работя по въпроса). по отношение на бъдещо дете бях убедена,че е по-добре да са с малка разлика,за да се разбират,но след преживяното това лято с децата ми не съм вече сигурна. май наистина няма идеална разлика и си е до бит и култура:)

Това е много голям фактор, да.
Моят баща (а и от неговото поколение всички ) са така и още от дете си се бях зарекла, че няма да го допусна за моето дете и за мен като жена.
Ама ей пък на, моят мъж няма късмет с жена, която е навита да ражда

но моят ако можеше би помагал.не е с психиката,с която са нашите бащи.съвремен си е,но просто няма как да ми помага.той работи на две работи и на практика няма почивен ден.излиза много рано сутрин (06.00-06.30 е излезнал) и се прибира в около 18.00-19.00,а понякога и по-късно през седмицата,а събота и неделя си идва в 22.00,23.00 часа. аз го виждам много малко.най-вече телефонно си общуваме.кога да го накарам да гледа дете и да сменя памперси? ами нощем? сам-сама си го гледах и сам-сама съм го носила по цели нощи (моето се случи от будните бебета),защото моя мъж няма как да издържи на работа,ако и за бебе се грижи,а той ни изхранва.неможе да си позволи да си загуби работата.ами работата му е и отговорна на всичкото отгоре и да не казвам големи думи,но може и човешки живот да зависи от това.абе сложна история. мисля,че моите колебания дали да имаме още едно дете са съвсем основателни и колкото и да се опитвам да се самоубеждавам,че прекалявам в страховете си и само си намирам оправдания знам,че съм права.и особено екстремно беше положението когато детето беше бебе.някъде до втората му година.по едно време моя мъж работеше и на три работи за няколко месеца.тогава пък и да се наспива неможеше,защото на практика имаше само около 5 свободни часа на денонощие.да си дойде,да яде,да се изкъпе и да се наспи за тия 5 часа.а аз не работех.ми не става да му тикам и моите задължения. сега сме по-добре,но не много.точно ме е страх да не върнем предишното ни положнение с едно бебе.сега и двамата сме по-добре.аз знаех,че той иска по принцип поне две собствени деца,но след като присъстваше на кошмарното ми раждане (а имах и отлепване на плацента в 8 месец и до 9 месец лежах на легло)и още там на магарето му казах,че повече да раждам неискам,а и после след последвалия кошмар с отглеждането и нямането на никаква помощ за нищо си мислех,че тотално и той се е отказал,ама ей го на....май е мазохист.немога да си обясня това,че е готов на всичко,за д аму родя още едно дете. ми това не е всичко.аз периодично си измислях някакви причини против каузата за още деца от сорта на: "много ни е малък апартамента.немога да отглеждам деца в него.и едно е много тук", "искам си сина от бг" (това е много сложно изпълнимо.не зависи само от нас), "искам да имам кола,немога да стана като албанките,дето си качват едно на гюрука на количката,друго долу в коша за покупки и тертото лежи в количката",абе глезни повечето неща. ми преместихме се и сега сме в голям апартамент,купи и кола,работим да вземем и сина ми от бг и той чака да реша да му изпълня желанието.ми чувствам се вече като кучка:)

Така е, ситуациите, са различни, но описаното - да отгледаш сама дете, мен лично би ме отказало съвсем. Защото той колкото и да работи, има своите няколко часа почивка. А за теб не - 24/7. Нечовешко е.
Ако се стабилизират нещата, за да може да си поеме родителските функции - да. Защото децата искат не само пари, а и баща. За мен това е по-големият фактор, пари се изкарват...