Православието като начин на живот 3

Да, Жени,

Понякога наистина се получава така.  42 
Всъщност какво трябва да изясним, че и аз се позагубих. Бяга ми конкретиката.  

Mama_Nana, предполагам имаш предвид Покръстването.
И тъй като насилието има отношение към разглежданата от нас тема за свободата, си позволявам да апострофирам тъкмо това твърдение.

То доби широка популярност по времето на соца - знаем по какви причини ( главно идеологически). Лично аз не възприемам Покръстването като насилствен акт - не и по отношение на болшинството от народа - славяни и прабългари. Между другото в учебниците пише, че и самият княз Борис е приел християнството под чужд натиск (от страна на Византия). Единствено вярното в този случай е, че християнството е било наложено чрез натиск върху тогавашния "държавен елит" - управляващата върхушка. Това е било нужно, защото княз Борис е искал да въведе България в семейството на цивилизованите християнски държави и да устрои България по техен образец. По всичко личи, че е бил достатъчно далновиден, за да предвиди, че християнството постепенно ще "превземе" низините - т.е. населението постепенно се християнизира и рано или късно тази религия ще се наложи и в неговите земи. Той просто изпреварвайки събитията е дал тласък на този процес от върховете.

За мен достатъчно доказателство за това, че княз Борис е бил действително убеден християнин, а не "християнстващ" политик (познаваме много такива), е фактът, че той е приел монашество в края на живота си. Историците свидетелстват дори, че много преди това той е живял като такъв - денем е управлявал държавата,  а нощем, облечен във власеница е прекарвал времето в молитва.

Лично за мен няма по-величествена и значима за историята ни фигура от тази на св. княз Борис. Дори цар Симеон с неговия Златен век не може да надмине делото му. Защото изборът, който княз Борис направи за България, присъединявайки я към Православието, определи посоката на развитие на нашата държава за векове напред.

Ако ще ходите утре на гробища вземете със себе си нещо за чистене на бурени и трева. За две седмици тая трева е станала неузнаваема. Софиянци трябва да се заредят с нечовешко търпение (това беше за днес, за утре не знам как ще бъде). Лично аз вече ще ходя в сряда или четвъртък. А в събота ще чета молитва в къщи.

zazo, ясно си написала какво е казал Христос, но не ми стана ясно как реши, че последователите Му са я измислили тая дума и то по не много християнски причини?


И да се върна на твърденията ти относно израза "раб Божий", за да не останат четящите в темата с впечатлението, че ние християните сме някакви комплексари и когато не ни мачкат отвън, сами обичаме да се назоваваме "раби Божии", сякаш това е нещо унизително ...

Първо, този израз няма християнски произход, защото е заемка от Стария Завет (а преди да се яви Христос няма как да е имало Негови последователи). "Раби Божии" са се наричали (не без гордост) евреите - почитащите единия истински Бог, единствени между народите в дохристиянско време.

Ето например псалом 134 започва с един такъв стих: "Хвалете името Господне, хвалете раби Господни, които стоите в дома Господен, в дворите на нашия Бог"(Пс. 134:1-2). Тук няма нищо унизително - напротив, псаломът внушава, че е въпрос на чест да бъдеш "раб Господен". Защото Бог е велик, могъщ, силен, Той върши чудеса за народа Си. Унизително за евреите е било единствено робството им на фараона. Този псалом е бил един от любимите псалми на евреите, защото им е напомнял за чудото с извеждането им от Египет - земята на робството. Това знаменателно събитие в новозаветно време се разглежда като предобраз на избавлението на човечеството от робството на греха.

Но да не влизам в излишни подробности.
Да четем Писанието не означава само да сме запознати с отделните събития, но и да можем да вникваме в техния дълбок и предобразен смисъл. Защото събитията в Стария Завет намират своето продължение, разкриване и завършек в Новия Завет. Много от тези предобрази са "дешифрирани" в новозаветните книги - в Евангелието (от Христос) и в апостолските послания (от Христовите ученици).

Да не пропуснем и една доста по-особена употреба на израза "раб Господен".
Той се отнася до Христос, Който в книгата на пророк Исаия е обрисуван като Страдащия Раб Господен (виж гл. 53) - "С доволство Той ще гледа подвига на душата Си; чрез познанието, което ще имат за Него, Той, Праведникът, Моят Раб, ще оправдае мнозина и греховете им върху Си ще понесе"(Ис. 53:11) .  Е, щом за Христос не е било унизително да бъде наричан така, то мисля и ние, християните, можем с чест да носим това обръщение.
Поне аз не го считам за унизително.

И тъй като цитираш думите на Христос, че всички сме чеда Божии, нека и аз завърша с едни други думи на Христос от прощалната беседа с учениците Му. Там Той нарича апостолите както Негови приятели, така и Негови слуги: "Няма слуга по-голям от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако Моето слово спазиха, и вашето ще спазят" (Иоан. 15:20).

Без значение как се наричаме - слуги Божии, раби Господни, Христови приятели, Христови последователи, има една мерна единица, която отчита какви сме в същност - "Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби"(Иоан. 14:21). Да обичаме Бога значи да Му се покоряваме и да спазваме заповедите Му - казано е твърде ясно, за да има смисъл да го оспорваме.

А ако някой все пак толкова много се комплексира или подсъзнателно се затормозява от израза "раб Божий", нека тогава се нарича "изпълнителен директор" на Божиите заповеди , макар че тук не "длъжността" е от голямо значение, а резултатността.

Като извинение за твърде дългия ми пост, ви предлагам това изпълнение на "Раби Господа" (Пс. 134) - на църковнославянски и румънски

И тъй, разправяйки как сте възприели по Божия милост християнската вяра и как сте накарали да се покръсти целият ви народ, как обаче ония, след като били покръстени, въстанали единодушно с голямо ожесточение против вас, като твърдели, че не сте им дали добър закон, и искали да убият и вас и да си поставят друг княз, и как вие, подготвени срещу тях със съдействието на Божията сила, сте ги надвили от мало до голямо и заловили със собствените си ръце, пък и как всичките им първенци и по-знатни хора с целия им род били избити с меч, а не толкова знатните и по-малко видните не са претърпели никакво зло,............... - Из отговорите на папа Николай І по допитванията на българите от 866 г.

Насила са били покръстени преди всичко болярите и тези, които са имали ключови постове в държавата. На нежеланието им да се покоряват на княза и неговата (християнска) политика се е гледало като на държавна измяна, затова и наказанието е било такова.

Как мислиш ще подходи към нас, християните, европейската "хуманна" държавната власт, ако откажем в нещо да я следваме? Например, ако заповедите й са в противоречие с Божиите заповеди?

Прабългарските велможи са негодували не толкова срещу християнството, колкото срещу ограничаване на властта им, която е станала подчинена на християнския закон.

Между другото няма как Борис да накара всички да станат християни. Християнството е започнало по-широко да навлиза в нашите земи още от ІV век. Покръстването е едва през ІХ век. До това време то не е било толерирано, но е съществувало. Съпротивата срещу него от страна на болярите е било преди всичко за това, че това е била религията на Византия. На всичко отгоре Борис решава да приеме християнството именно от Константинопол - най-големият враг на БГ държава по онова време.

Колкото до цитата от папа Николай І -  принципно не им вярвам много на римските папи, особено пък в дипломатическите преписки - доста преувеличения, ласкателства и клопки има там.
Принципът - "Кажат ли ти добър ден, първо погледни къде е слънцето" тук важи с пълна сила 

simpatikonia,

Не ми се пише.

Покръстването както на българите, така и на римляните, така и на всички народи, които са съставлявали различни етнически групи е наложено с цел запазване на държавата и власттта. Така или иначе, църквата и царя, жреца и хана, ...... са управлявали народа/масата.
Онова, което се е случвало, когато Христос е бил сред хората и са го следвали, няма общо с покръстването на народите.

Безсмислено е да се обясняваме, за неща, които са ни пределно ясни.

Само да НЕ  почваме папи срещу патриарси.  

Християнството няма вина затова, че е употребявано от властниците в различни епохи за чисто земни цели. Християнството винаги е защитавало държавността и не можем да виним държавниците, че се хващат за него като за спасителен пояс. Принципът на строга йерархия е заложен както в държавната форма на управление, така и в божествения ред установен в творението. Който възстава срещу него, възстава срещу Бога. Първият бунт срещу този ред е бил на Денница (светлия ангел, който след бунта срещу Бога става сатана). Завършител на този бунт ще бъде антихрист, който сам ще обяви себе си за бог.

Между другото (вероятно ви е известно), че в някои от тълкуванията на кн. Откровение за последните времена, държавната форма на управление се посочва като последната пречка пред възцаряването на антихрист. Т.е. счита се, че държавната форма на управление има божествен произход и нейното разрушаване ще открие пътя на антихрист към световно господство.

Добро утро! Успешна, честита и благословена седмица Ви желая!

На патерички - Честит Празник! Вчера празнувахме Рожденният ден на нашата Църква, а днес - Свети Дух.

Вече попривършихме предварително подбраните теми. Нямаме особен избор. За това Ви, моля -давайте идеи. В темата трябва да се коментира това, което вълнува всеки от нас .

Тъй като наближава Петровият пост, за тази седмица предлагам да поговорим за:

Постите. Какво означават те за вас. Променяте ли начина си на живот и как. Променяте ли молитвените си правила.

Темата е по предложение на дядо хаджия.

 Честит празник!

Царю Небесни, Утешителю Всеблаги, Душе на истината, предвечно изхождащ от Отца и всякога почиващ върху Сина, непресъхващ източник на божествени дарования, разделящ ги на всеки според Твоята воля, с които и ние, недостойните, се осветихме и се запечатахме в деня на нашето кръщение! Погледни милостиво на молитвата на Твоите раби, дойди при нас, всели се в нас и очисти душите ни, за да бъдем подготвени за жилище на Пресвета Троица. Да, Всеблаги, не се гнуси от нашата нечистота и греховни рани, но ги изцели с Твоето целебно помазване. Просвети ума ни, за да познаем суетата на света и на това, което е в света, оживи съвестта ни, за да ни напомня постоянно какво подобава да вършим и какво да отхвърляме, изправи и обнови сърцето, за да не източва ден и нощ зли помисли и неуместни желания. Укроти плътта и угаси с Твоето росоносно дихание пламъка на страстите, помрачаващи в нас драгоценния Божий образ. Прогони далече от нас духа на празност, униние, властолюбие и празнословие, и ни дай дух на търпение, дух на кротост и смирение, дух на чистота и правда, та като изправим разслабените сърца и колена, безленостно да тичаме по пътя на светите заповеди, и така, избягвайки всеки грях и изпълнявайки всяка правда, да се сподобим да получим мирен и непосрамващ край на нашия живот, да влезем в небесния Иерусалим и там да Ти се покланяме заедно с Отца и Сина, пеейки във вечни векове: Света Троице, слава на Тебе. Амин.

Честит празник на всички!   
Лично за мен няма по-голям празник от Петдесетница - рожденният ден на нашата Църква.
Забелязала съм, че и св. Литургия на този ден е винаги е по-особена, по-празнична, а и коленопреклонните молитви, които се четат след нея са изпълнени с толкова много съдържание - главно с благодарност, с припомняне на всички Божии благодеяния, но също и с изповядване на нашите немощи пред Бога.

Жени, темата която предлагаш е много хубава, но ми се струва някак неподходяща за тази следпразнична седмица, в която живеем с радостта от слизането на Св. Дух. През седмицата след Петдесетница дори е забранено да се пости, затова да говорим точно сега за пост и покаяние... просто не върви. Това е само мое мнение, разбира се.

Колкото до нови теми - сещам се на първо време за тази:
"Чудесата - малки и големи, в нашия живот".
Дано не повтарям някоя друга подобна тема, по която сме писали вече
Вие ще ме поправите, ако е така.

     

Много хубава молитва, Надето:)!

Надето , благодаря ти за молитвата!

Вие избирате темите, simpatikonia, не аз .
От това, което беше предварително посочено остана тази и предложена от zazo тема за имената Господни. И новото ти предложение, разбира се.

Ползвам случая, да помоля за нова смяна по администриране на темата. От първи юли до първи септември ще съм в режим на почивка - съкращават ме от работа и ползвам случая да си почина. Не ми се е случвало в 16-те ми години работен стаж да почивам по-дълго от 5 последователни дни. Та сега ще греба с пълни шепи. Това значи, че няма да имам достъп и до нет. Поне през по-голямата част от времето ще е така. И за да не заглъхва темата, моля, някой да се грижи за нея.
Може и на ротационен принцип, както е удобно, така че да не пада върху един тежестта по домакинстването.

Жени, дай Боже промяната в живота ти да бъде за добро, да успееш да си отпочинеш и на есен- с нова работа и с песен  Колкото да темата, ако никой не се наеме с администрирането й (аз лично, не съм сигурна дали бих се справила), можем да си обявим пак говорилня, каквато имахме около Великите пости. Това в краен случай, при положение, че никой не се заеме и с условието, всеки според силите си, да поддържаме темичката ни жива.