
викам си ще започне сега пък да го сърби от мръсотия
макар, че с тоя спирт дето го чистехме всеки ден не беше хипер трагична ситуацията. Това откъм мръсотия де, иначе щом види шишето със спирт и почва да реве. Ми то си щипе хич да не е. Доволна съм и от ВираСут едно мазило специално за варицела (дано скоро на никой не му се налага да го ползва, ама да споделя). Според мен няма да има и белези освен може би един в окото, че там нито можеше да се намаже с нещо, нито мога да го спирам постоянно да се чеше. Сега само остава да го пазим да не прихване нещо друго, че имунитета му е сринат до земята. Днес съм дала разрешение да го разходят малко навън, ама не по площадките с деца. То освен, че не се къпа и не излиза милото, само на терасата го пусках (добре, че е огромна). И мен ще ме хване съклета, какво остава за него. Та така, аз вече няма да я мисля варицелата 
Бузан обожаваше кисело, но както съм писала вече разви някаква непоносимост по-късно
Сега заради шарката си изпуснахме часа за гастроентеролог и записахме нов чак на 20 май
Хубав ден и "дългааа" работна седмица

. Иначе преди това бяхме навън, беше уморена, яде от детската кухня (за да не е гладна), пробвах да й пробутам затоплен айрян с шише... Никакъв успех, чак взе да се щипе и наранява сама. Накрая заспа капнала, като я гушнах и подрусках из стаята. До одеве хлипаше в съня си. Изобщо не го чувствам като победа. Напротив, супер виновно ми е, майка-садистка съм. Чудя се от къде и кого да поискам съвет. Да продължа ли да опитвам? Въпреки тежкото чувство на вина, ще се справя, но нямам увереността, че е правилно. Все си мисля, че трябва да стане постепенно и от само себе си, но от друга страна това може да продължи до 1ви клас. А не ми носи удоволствие вече, общо взето съм просто биберон - залъгалка. На всичко отгоре незаменима
. А щипането на което ме подлага ме влудява. Обикновено като мисля за това кое е правилно, естествено и природно се питам как го правят животните... Еми и там не е доброволно, майката решава й ги зарязва/отбива малките... И нали уж "От плач не се умира"... А довечера какво ще правя, дали да давам още, или да спра от веднъж? Вече се чудя дали не е по-добре да се отбие рано, когато още не знае какво се случва.
Съжалявам, момичета за дългия пост и мрънкането... Май и аз съм в едно от "онези състояния", дето се сривам психически и всичко е много страшно


Ако имаш нерви махни дневното, после нощното. Да не е рязко. Въпреки, че ако е от раз Калина ще реве по малко и ти ще се мъчиш по- малко
Правилен съвет няма. И аз не мога да го измисля и се оставих по течението пак...
Тъжно ми стана като те четях, сигурна съм, че ще намериш правилния път 
Също има една фигурка от конструктора - момче, което той нарича Аньо бебе
- понякога го взема и къпем и него. Във ваната пък му е още по-забавно, да чипа с крачета и с ръце. Дано да се справите и вие с този проблем
Лично мнение
Сега ставам, че виси и църка по краката ми

). Пък и дали ще е след 2-3 месеца или сега, не мисля че е от толкова сериозно значение. Към края на месеца ще ми се наложи да поработя 10-тина дни, може би след това ще спра да я кърмя, много ги изживява тези моменти, в които съм на работа по цял ден и ще изчакам да отмине месеца.