Приятели ли сте с децата си във фейсбук?

  • 15 945
  • 126
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 92
Аз както казах мойта щерка има фейсбук, но се радвам че не виси само там. Занимава се с фотошоп, гледа разни клипчета от нета и научава нови неща свързани с компютрите и после вика на мен и на мъжа ми "Абе мамо, тате, защо не сте ми казвали, че може това да се прави!" Grinning А от осми клас нататък иска да се занимава с информационни технологии. Simple Smile Компютрите страшно много я влечат и я оставям да ги разучава. Simple Smile

# 61
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
Приятели сме да.

# 62
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Само с малкото от 1-2г. Не помня кой на кого предложи.
Голямато ме отряза.

П.П: намирам за хубаво родителите да знаят паролата за ФБ на децата си... ей тъй, за всеки случай. И щом го казвам, значи съм преживяла нещо си... Повярвайте ми, важно е.

# 63
  • Мнения: 444
Моята е малка 2-ри клас, но скоро направи профил. С малко помощ от мен за ел.поща другото сама го направи. Имах големи притеснения за това. Но се убедих, че засега няма нищо притеснително.
Аз и бях първия приятел, още като се регистрира ми изпрати покана. Половината и съученици имат профили и те и станаха следващите приятели, после учители, близки, роднини.
Няма как да не следя профила и засега предвид възраста и.  Уговорката е да не се приема или праща покана за приятелство особенно с възрастен без да ми каже. И да не се чати с друг освен с децата от класа. Както и прави. С тях си пишат, пращат си някакви картинки, понякога си казват домашните и до там. Не и се бъркам в чата с тях. Влиза по няколко минути на ден, главно да храни някакви дракони.
Съгласих се да има профил защото видях какво се получи при племенницата, тя от 4-ти клас (ако не се лъжа) има, а сега в 8-ми и вече въобще не влиза в него, защото и е омръзнало и не и е интересно. Надявам се и моята докато влезе във възраста когато интернет може да бъде опасен да загуби интерес поне към фейса.

# 64
  • Мнения: 347
Моят син в началото ме прие, като му изпратих покана за приятелство.
В един момент ме отхвърли. Питах защо. Обясни ми, че не искал да виждам какво си
пише с другите. Аз му казах, че за мен е обидно да става приятел с почтни непознати,
да си пише с хора, които е виждал не повече от два пъти, а да отхвърля собствената си майка.
Отново ме прие и засега сме приятели... да видим до кога.

# 65
  • София
  • Мнения: 1 861
"Приятел" съм с големия (16г.), да, както и с някои негови приятели, малкият още няма профил и засега не проявява интерес (на почти 10г. е). Покана ми изпратиха децата преди години, сега, вече попораснали, не знам дали биха го направили, но не са ме и отхвърлили все още. Доста неща научавам за тях покрай фейса...
Поводът, който ме накара да пиша в темата обаче, е профил на 13-14 годишно, на който вчера попаднах случайно и меко казано ме ужаси - Хитлер, пречупени кръстове, снимки на палежи, лозунги разни... Запитах се познаваме ли наистина децата си и доколко от един детски профил можем да съдим и за родителите и за тяхното отношение - и към "света" и към собственото им дете...

Последна редакция: нд, 16 фев 2014, 12:00 от Morrighan

# 66
  • Мнения: 7 190
Мисля, че познавам децата си, да. Голямата ми дъщеря повече споделя с мен, малката е по-затворена.
Постарала съм се да обясня за опасностите, които дебнат отвсякъде. Доколко съм успяла, не знам. Надявам се да съм.
Знам им приятелите, къде и с кого излизат. Вярвам им.
На този етап се въздържам от приятелство във фейсбук с тях.
Един ден, когато поемат по своя път, ще имам/e/ нужда от подобен вид комуникация.
Дали ще е във фейсбук, не знам. Може да ни е по-уютно някъде другаде.

# 67
  • Мнения: 7 837

Поводът, който ме накара да пиша в темата обаче, е профил на 13-14 годишно, на който вчера попаднах случайно и меко казано ме ужаси - Хитлер, пречупени кръстове, снимки на палежи, лозунги разни... Запитах се познаваме ли наистина децата си и доколко от един детски профил можем да съдим и за родителите и за тяхното отношение - и към "света" и към собственото им дете...

Аз съм пращала сигнал поне за няколко подобни профила, част от тях и на български деца. Едното дете дори беше публикувало снимки с 2 ловни пушки (най-вероятно на баща му)?!
Да не говорим, какви разговори съм засичала, защото те оставят всичко публично достояние...
Не смея да кажа, че това са деца на безотговорни родители, просто никога не знаеш, откъде ще дойде изненада. A и, както споменах и напред в темата, не е само Фейсбук и ако детето поддържа линия на поведение, там, защото родителите му са там, не е гаранция, че няма да "избухне" в някоя друга социална платформа.

Последна редакция: нд, 16 фев 2014, 16:13 от Кейси

# 68
  • Мнения: 4 841
има значение за това, че се нарушава някакво правило, при това се нарушава от родителите, при това - умишлено. защото, когато деца на по 7-8 години имат профил във Фейсбук, това не може да стане без одобрението и знанието на родителя. тоест, родителят сам взема решение, 1. да излъже и да наруши правилата (и така да даде отличен пример на отрочето си) и 2. да изложи детето си на рисковете на виртуалното общуване.

 Peace Именно. За мен това е много важен акцент. 

# 69
  • Мнения: 911
Писнало ми е заради отворени и модерни родители да се разправям с щерката...
Примерен разговор между мен и нея /провеждан веднъж на всеки два месеца/:
 Тя: Искам Фейсбук   #Cussing out
Аз: Не може.
Тя: Почти всичките ми съученици имаааат (четвърти клас)
Аз: Не може, защото от Фейсбук има възрастово ограничение. Трябва да имаш 13 навършени години. Създателите му са сметнали, че така е правилно;
Тя: Ама, на другите майките им са им направилииииии;
Аз: Това, че другите не спазват правила и си позволяват да лъжат, не означава, че аз бих си позволила. Искаш ли да излезеш за един час?
Тя: Да, добре  Peace.
Т.е. На едно десетгодишно нищо няма да му стане ако няма Фейсбук. Толкова ли е трудно да се изчака навършването на една точно определена възраст? Или - нееее, ние сме над тези неща!!!!

# 70
  • Мнения: 2 361
  milalena, успокой малко топката. Ядосваш се, не заради другите родители, а защото детето ти иска нещо, което не му позволяваш.
  Всеки сам преценява какво и доколко да позволи на детето си. Излишно е да припадаме една през друга от родителска компетентност.
 

# 71
  • София
  • Мнения: 1 500
Синът ми е на 13 години и има фейсбук профил от около 2 години. Приятели сме там и съм доволна от това, защото успявам да го наглеждам от време на време какви ги върши.  Simple Smile

# 72
  • Мнения: 1 007
Да, приятелки сме във ФБ. Тя си направи профил едва на 14 г., и то с първоначалната идея да се свърже с децата от новото си училище.
Моята обича да спазва правила и й доставя удоволствие, когато навърши "законната" възраст за едно или друго  Laughing Забранен филм, сядане на предната седалка, разни регистрации. Така е и редно. Един ден тя ще дава разпореждания и ще иска да се спазват.

# 73
  • София
  • Мнения: 6 010
Химикал, браво на дъщеря ти!

# 74
  • Мнения: 911
Химикал, браво на теб, че си успяла да я възпиташ   Hug! Обясни на разни други майки как детето успя да преживее 2-3 години без Фейсбук  Grinning
Хапка, въобще не си разбрала за какво се ядосвам Simple Smile!

Общи условия

Активация на акаунт