Момичета, да споделим написаното вчера от Енгин Ичин - след като е изгледала "МПС". Превод от английски Loveofmine:
"Боли ме главата, предполагам, защото се опитах да се сдържам. Не можах да се съсредоточа върху нищо, докато не влязох в киносалона. Гледах филма в 13:50. В залата нямаше много празни места. Когато закупих билета си, билетите за прожекциите в 16,00 и в 20:00 бяха продадени. Имаше предимно млади хора /момичета на групи/, влюбени и жени на средна възраст. Когато филмът свърши, повечето хора не станаха веднага. Поседяхме така известно време. Много интересно. Мисля, че не можехме да повярваме, че е свършил. Просто седяхме с буца, заседнала на гърлото. Ще споделя какво мисля за филма по-късно, тъй като имам приятели, които още не са го гледали. Но едно мога да кажа: актьорският талант на Енгин е огромен. Очите, гласът и детската чистота те омагьосват. Пресъздаде още един невероятен образ. Текин много ми хареса. На добър час и късмет."

Виждам, че ни тресе емоцията около финала на филма, но ако забелязахте, един от критиците каза, че именно финалът го кара да каже, че филмът е много добър. А и аз се съмнявам, ако бяха показали някаква щастлива развръзка, щяхме да се впечатлим толкова. Например,
И някой ще повярва, нали... А и тук няма никакво послание, всичко се изчерпва с малко приятни гъделичкащи емоции и въздишки. Или пък те се женят щастливо и отиват да живеят в Истанбул, Текин се връща към "нормалния" живот и става световно известен художник...
Така повече ли щеше да ни хареса? Посланието? Всички различни са ненормални, да побързаме да ги вкараме в калъпа. Нееее!
Напълно съм съгласна с идеята на Керем, че такава чиста и невъзможна любов е обречена в реала. Но пък посланието е силно, освен приятните гъделичкащи емоции, има и смущаващи въпроси за собствения ни поглед към света. Дори може да ни подтикне към някои добри решения в живота, кой знае. Та... точно сладко-горчивият край ще накара публиката да гледа този филм повече от веднъж и да не го забравя дори след години.
Общата сюжетна идея не означава плагиатство! Иначе всяка любовна история, завършваща със смъртта на влюбените, трябваше да се брои за плагиатство от Шекспир! Сюжетът може и да не е невиждан до сега, но посланието и начинът на поднасяне са напълно свежи.
Аз съм по-скоро преводач-гадател,
що се отнася до турския и е напълно възможно някъде да не съм хванала основната нишка. Особено силно ме съмнява последната реплика на Керем, но колкото и да й се дзверих, не можах да открия друг смисъл. 

И цифрата зрелители са нищо на фона на Турция.

Аз съм малко разстроена. Удавих мъката в алкохол. Сега излизам от реанимация и пак не ми е минало. И да го питам аз Текин, като има страх от водата, какво дири на остров. Да си беше седял на сушата. Така никога нямаше да се удави.