На 20 и без перспектива

  • 3 021
  • 20
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 1 959
За мен това:

... че ако не друго, поне може да използва свободното време, за да се образова сама, да се захване с нещо, което й харесва и да го развие... не знам, каквото и да е. Но няма мотивация за нищичко

противоречи на:


Да, има интереси в областта на музиката и готварството, компютри.

От няколко месеца е доброволка в една неправителствена организация.

Съжалявам, но аз лично не разбирам точно каква е ситуацията.

# 16
  • София
  • Мнения: 2 901
Простете на лаика в мен, но хората с дислекция нямат ли проблеми още с четенето? За 15 години занимания с родители на никой ли не е направило впечатление, че тя трудно чете? Да се замислят минимум проблеми с очите или нещо друго е?!

# 17
  • Мнения: 11
Къде е противоречието? Нима всеки жив човек няма интереси и неща, които прави в свободното си време? Но това, което правим в свободното си време не може да ни изкарва прехраната нали?
Доброволчеството й харесваше точно един път /първия/, от тогава ходи по-скоро по инерция и защото й е неудобно да се откаже. Както и да е, прекалено много се задълбава в детайли. Нямам нищо против да обясня ситуацията и по-подробно и детайлно, но не мисля, че ще получа по-добър съвет.

Колкото до последния коментар - многократно обясних, че винаги сме знаели, че има някакъв проблем, поради което е ходила на логопед от малка, но до 15-тата й година никой не дефинира този проблем. Носи очила от 3 годишна. Преди години дори специалистите, не бяха толкова информирани по темата дислексия, още по-малко в малките градове.

Все пак благодаря много на хората, които ми писаха на лични и дадоха адекватни съвети.

# 18
  • Мнения: 7 268
Но това, което правим в свободното си време не може да ни изкарва прехраната нали?

Е това не е вярно, защо да не може? Имам много примери пред себе си, основно хора започнали да се занимават с фотография или готварство, които от хоби, го превръщат в работа. Най-хубаво е когато правиш нещо, което обичаш. И музиката, и готварството и комютрите са неща, с които спокойно би могла да изкарва пари. Стига да ги задълбочи малко и да има желание разбира се. Може да се опитате да я подпомогнете в тези насоки.

# 19
  • Мнения: 11
Да, принципно е така - не е невъзможно, но и не е приложимо за всеки. Точно това се опитах да й внуша, че е важно да си избере едно нещо, което харесва да прави и да го развива. Примерно за готвенето /защото наистина се справя страхотно/ я попитах дали не би искала с това да се занимава професионално. Ами не иска... Въпросът е, че когато го прави за удоволствие го прави с желание и се получава чудесно. Но стигне ли се до нещо, което би могло да се превърне в задължение/работа, тогава вече губи мотивация.

А въпросът е тя сама да стигне до това, което иска да прави...

# 20
  • Euskal Herria
  • Мнения: 29 409
Виан, ти не живееш ли заедно с родители и сестра си? Останах с впечатление, че те са в чужбина, но ти не си с тях. Не знам в коя държава са и какво е положението им, но съдейки по тукашната система, много рядко остават такива деца/възрастни необгрижени. Независимо от проблемите им, за тях има организирани много дневни центрове, в които има занимания по интереси, отделни ги обучават на различни професии, дори има и възможност в самите центрове да работят. Персоналът е подбран и обучен, за да помага и да развива способностите на такива хора, да помага за тяхната социализация. Явно при твоята сестра проблемът със социализирането е най-сериозен, не толкова дислексията или наднорменото тегло (това също не е маловажно).
Точно това харесвам тук - независимо от заболявания, увреждания или поради други причини, системата е изградена така, че максимално да подпомага социализирането на такива хора и възможността да водят нормален живот.
Ако и при сестра ти има такива варианти - опитайте.
Исках и да те питам - като (ако) не си с тях - как комуникираш със сестра си?

Общи условия

Активация на акаунт