Здравейте , отдавана чета във форума и днес след дълъг размисъл реших да потърся съвет или мнение от вас , относно моят случаи .
С приятелят ми сме сгодени от 5 месеца насам , живеем заедно , но някой неща във връзката ни ме карат да се замислям дали това е правилният човек и дали да премина към следващата крачка с него . Разбира се само аз мога да преценя дали той е човекът , но не знам до каква степен поведението му е нормално .
Като за начало е образован мъж , много начетен - но имам чувството че страшно го мързи да работи и от както сме заедно , предлагах му какви ли не възможности и той все им намираше кусур , а имаме нужда от пари в момента . По цял ден виси пред компютъра и се оплаква , че му писнало така , а не си мърда гъза да промени нещо .
Много е мил и възпитан , държи се прекрасно със семейството , близките и приятелите ми , с мен също , но се сърди за всичко , когато искам да поговорим по някоя сериозна тема , той започва леко да се заяжда и да я избягва , и когато направя намек че нещо не ни върви , той веднага се нацупва и го приема като че слагам край на връзката .
Прави същите неща , които той твърди , че го изнервят от моя страна , но според него той е прав че ги прави , но аз не съм .
Рядко се опитва да ме разбере , а почва веднага да спори и да изказва своето мнение без да ме изслуша .
Не се интересува от нещата , с които аз се занимавам и ми доставят удоволствие . Не го карам да ги харесва , а само да ги погледне .
Мил е до една степен ,но никога във важните моменти не показва че държи на мен .
Когато ми предложи брак, буквално ми подаде пръстена и дори не ми го сложи на ръката .
Знам , че ме обича , но ме напряга много , израстанал е сред много глупави , нецеленасочени хора и имам чувствово , че в него се борят едва ли не доброто и злото - истинското му аз и това , което той е виждал през годините и приема за нормално .
Не се старае , говорим някакви неща , ужким всичко се решава и на другият ден започва старата песен на нов глас .
Карам го да си обърне внимание на външният вид , на походката ако щете , на здравето - той го обръща на скандал , а аз го правя само за негово добро . Аз винаги приемам забележките му , но той никога не прекланя глава .
В началото ми показа колко е прекрасен всъщност , а сега е сякаш друг човек .
Не знам дали ще се промени , дали да продължавам да се мъча да стигна до консенсус с него или просто да се предам и да си страдам .
С приятелят ми сме сгодени от 5 месеца насам , живеем заедно , но някой неща във връзката ни ме карат да се замислям дали това е правилният човек и дали да премина към следващата крачка с него . Разбира се само аз мога да преценя дали той е човекът , но не знам до каква степен поведението му е нормално .
Като за начало е образован мъж , много начетен - но имам чувството че страшно го мързи да работи и от както сме заедно , предлагах му какви ли не възможности и той все им намираше кусур , а имаме нужда от пари в момента . По цял ден виси пред компютъра и се оплаква , че му писнало така , а не си мърда гъза да промени нещо .
Много е мил и възпитан , държи се прекрасно със семейството , близките и приятелите ми , с мен също , но се сърди за всичко , когато искам да поговорим по някоя сериозна тема , той започва леко да се заяжда и да я избягва , и когато направя намек че нещо не ни върви , той веднага се нацупва и го приема като че слагам край на връзката .
Прави същите неща , които той твърди , че го изнервят от моя страна , но според него той е прав че ги прави , но аз не съм .
Рядко се опитва да ме разбере , а почва веднага да спори и да изказва своето мнение без да ме изслуша .
Не се интересува от нещата , с които аз се занимавам и ми доставят удоволствие . Не го карам да ги харесва , а само да ги погледне .
Мил е до една степен ,но никога във важните моменти не показва че държи на мен .
Когато ми предложи брак, буквално ми подаде пръстена и дори не ми го сложи на ръката .
Знам , че ме обича , но ме напряга много , израстанал е сред много глупави , нецеленасочени хора и имам чувствово , че в него се борят едва ли не доброто и злото - истинското му аз и това , което той е виждал през годините и приема за нормално .
Не се старае , говорим някакви неща , ужким всичко се решава и на другият ден започва старата песен на нов глас .
Карам го да си обърне внимание на външният вид , на походката ако щете , на здравето - той го обръща на скандал , а аз го правя само за негово добро . Аз винаги приемам забележките му , но той никога не прекланя глава .
В началото ми показа колко е прекрасен всъщност , а сега е сякаш друг човек .
Не знам дали ще се промени , дали да продължавам да се мъча да стигна до консенсус с него или просто да се предам и да си страдам .
