Публикувана: 16 март 2014, 21:39 ч.
Последно мнение: 9 апр. 2014, 11:29 ч.

Да бъда ли с него .

8 519
55
1

# 15 16 март 2014, 23:38 ч.

Мнения: 0

Цитат на: axel_chiara2430 в нд, 16 мар 2014, 23:33

Да не би случайно да пише книга или въвежда някакъв революционен видео софтуер , защото бившия ми софтуер за видео графики или каквото и да е било там , защото моят бивш съпруг по този начин мотивира бягството си от мен и 9-месечния си син.

Съжалявам , че се е стигнало до там .
Не е подобен случая , но не знам защо не се мотивира да потърси нещо , като вижда че и на него не му е добре така .

# 16 16 март 2014, 23:41 ч.

Мнения: 1 136

Няма по-добър съветник от теб самата и майка ти , майките усещат всичко , не мога да го обясня , но мама винаги знае ... Дар от природата. Допитай се До майка си.

# 17 16 март 2014, 23:42 ч.

София
Мнения: 37 647

Не. Това са отношения между вас. Касаят вас, бъдещото ви съществуване, бъдещите ви деца.
С връчването на пръстена не приключва неговата отговорност. Или ще чака техните да му платят сватбата, да му дадат жилище, бъдеще.....?!
Вземи отрезви се и поговори с него. Ако се държи като малко дете и отбягва темата, върти глава или го избива на майтап -оставяй пръстена и затваряй вратата.
Пък ти казвам, развоя при братовчедка ми го видях още преди сватбата -туй то.
Като и един мой приятел - работа за него няма, няма! По-умен от шефа, все недооценен, все с едни гърди напред пред колегите, пък колко умен бил, пък колко креативен, какво образование имал. Майка му и баща му го гледат на 32. А, беше сгоден за около година, ама девойката се чатна овреме.
Сега и нея плюе -3 години по-късно. Меркантилница била и голяма претенция, щото с мама и тати в двустайния не искала да живее, пък гушата на някой нямал да пълни с наеми Crazy

# 18 16 март 2014, 23:44 ч.

Оптимист по принуда
Мнения: 12 702

Татяна,ако той сам за себе си не намира мотив да се помръдне,като мъж,за да се почувства сигурен,може би просто е от типа хора,които обичат да се носят по течението..Колко хора работят за мизерни пари,семействата им едвам свързват двата края,но никога не се замислят да променят нещо.Няма лошо да му харесва така,само не се оставяй да те повлече и теб.Изглеждаш човек,който не би се примирил с такъв начин на живот.
Според мен чуждата намеса може и да ти изиграе лоша шега...

# 19 16 март 2014, 23:46 ч.

Мнения: 0

Допитвам се , споделям всичко с нея , тя го познава колкото и аз и честно казано обожава този човек , каза ми че сега е моментът в който се напасваме , едно е да сме си гадженца да речем , друго е да живеем като мъж и жена . Каза ми също , че ми трябва търпение и всичко ще се нареди , защото той е много добро момче , но още не е подготвен напълно за този живот .

# 20 16 март 2014, 23:46 ч.

София
Мнения: 37 647

Много хора работят за мизерни пари, но работят!
Стават, излизат, работят.
Да седиш и да чакаш на тепсия -ей това е позор. И то за мъж, който и брак предлага.

Цитат на: tatqna.m в нд, 16 мар 2014, 23:46

На колко е години и как е решен финансовият проблем с квартирата/ако сте на квартира/

# 21 16 март 2014, 23:52 ч.

Оптимист по принуда
Мнения: 12 702

Съгласна съм с ms Gorgeous.Имах предвид например в съседната тема,мъжът работел за еди-колко си безкрайно недостатъчни пари,но все пак проблемът е,че възрастните родители не помагали.А не,че младото семейство трябва да поеме отговорност за собственото си съществуване.Сега,преди брака още, този мъж е с нулева мотивация,а какво ще стане,когато го 'натисне' рутината на семейния живот,ще си я кара все така...

# 22 16 март 2014, 23:58 ч.

Мнения: 0

Не живеем в квартира , а в моето жилище , защото никога няма да отидем да живеем в неговият град .
Въпросът е там , че като цяло той не е от мързеливите , винаги гледаше да се занимава с нещо , да се намира на работа , имаше хубава високоплатена работа , а и когато работеше се разбирахме много по - добре , просто нещо в него се пречупи след като приключи последната си работа , което се случи малко преди годежа . Просто се промени , преди беше много по - щастлив докато работеше дори , но изведнъж пропадна и отбягва тази тема .

# 23 17 март 2014, 00:07 ч.

София
Мнения: 37 647

Ами сядайте и говорете. Да предприеме нещо, защото всичко с времето си.
5 месеца го издържаш, ама може да станат и 5 години.
Поговорете, може нещо да му тежи, да му пречи, да е подтиснат.....знаеш ли.

# 24 17 март 2014, 00:22 ч.

Мнения: 0

Питала съм го или поне съм му намеквала , казва ми всеки път , че нищо му няма и почва пак да се изнервя . Относно проблемите си , той не споделя много , изглежда спокоен , но си мисля че крие нещо което му тежи , не знам как да го предразположа , ако е така , и дали това ще промени нещо .
Притеснявал ме е и факта, че през годините сестра му и майка му са разчитали само на него , раздавал се е на 3 фронта , а те са правили същото което той сега прави и в един момент може би си е помислил , че и аз ще чакам само на него и ще му изстисквам душата .. не знам вече , но той просто мълчи , а аз предполагам ..

# 25 17 март 2014, 00:28 ч.

София
Мнения: 37 647

Ами да не се изнервя, а да сподели виждането си за бъдещето, защото и ти са там, все пак.
И не разбрах на колко е години?

# 26 17 март 2014, 00:34 ч.

Мнения: 1 136

Татяна , моят пример ти го дадох с цел да разбереш, че когато ножа опре до кокъла те се правят на самовглъбени , недооценени , депресирани и т.н - откъде знаеш със сигурност че историите , които ти разказва за майка си и сестра са истина . На мен ми разказаха толкова достоверни романи , че накрая ....

# 27 17 март 2014, 00:37 ч.

Мнения: 0

На 30 години е .
За историите му вярвам , от това което съм видяла , защото когато му бях на гости първият път , видях как веднага го нападнаха като лешояди вместо да му се зарадват . А не бях предубедена , той по -късно ми разказа как са стояли нещата .