Да бъда ли с него .

Средата, в която е израснал е много важна. Ако не е научен на уважение към жената и е мързелив - такъв ще си и остане... А иначе не давам съвети. Много е трудно да решиш, но ти желая никога да не съжаляваш за решението си

Бягай със 100 км в час.
Не защото е безработен и няма идея за бъдещето.
А защото ти не споделяш да има химия между вас.

Не е нормално 30 годишен здрав  мъж, да не работи 5 месеца. Единствено здравословен проблем би обяснявал това.
Както казаха по - назад, дали е имал проблеми в предната работа, дали иска високо заплащане, това не са оправдания, да работи нещо, докато намери по - добро. Тепърва живота ще го сблъсква с отговорности и проблеми при създаването на семейство. Ами, ако не бяхте у вас, а под наем? Ами, ако имахте две деца? Абсолютно безотговорно е това за мен, да лежи само вкъщи и пред компа.

Ти се оплакваш и от отношението му, от това, че не те разбира и прочие. Явно имате доста проблеми за разрешаване.
Авторке, ако го обичаш този човек, дай му шанс, поговорете, сподели му всичко това и виж, как ще се развият нещата.
Въпреки това ми е странно и на мен, как може двама влюбени и скоро сгодени, да имат подобни ядове, вместо да се радват на любовта си.
Ако не се получават нещата, по - добре сложи край сега, а не след време, когато ще бъде по - сложно.

Ами честно казано-къде мисли,като прие предложението?Щом няма стимул и желание сега да работи,надали ще му дойде и в бъдеще.В крайна сметка ти ли ще го издържаш? Пък и плюс това какво значи (вдига скандал,като му отправиш видимо градивна критика)-за какъв дявол си с него?Аз ако бях щях да избягам с 300 по-надалече .

Според мен е въпрос на характер и приятелите няма да помогнат. Няма да се промени

Аз познавам един, който предложи брак след дългогодишна връзка на гаджето си, още 1,5-2 години поживяха заедно и се разделиха - ни брак имаше, ни нищо. После ми призна, че е предложил, защото се е намирал в ужасен период от живота си при криза с работата и себе си и се е страхувал, че тя ще го остави. Та момичето немА късмета да си тръгне по-рано, ами трябваше да е до него, докато той си стъпи на краката и се раздели с нея... май и заради друга.

Споменавам го, защото ми направи впечатление, че човекът е предложил брак след като е останал без работа. Нещо абсурдно за всеки нормален мъж - те толкова внимават да се осигурени и все си мислят, че това, което изкарват няма да може да храни семейство, та не се чувстват често уверени.

Критична е липсата на мотивация за работа при мъжете. Много опасна може да бъде.

От друга страна, търсене на работа в продължение на 5 месеца, особено ако става въпрос за тесен специалист, в днешно време въобще не е много време. За съжаление.

Щом питаш форума, дали да бъдеш с един мъж, отговорът е не. Не трябва да бъдеш с него.
Ти не го обичаш.
Не знам дали и той те обича.
В дупка е изпаднал, и е решил да ти предложи брак, за да се разнообрази малко.

Присъединявам се към мнението.

И аз бях малко повече от 4 години с човек, за когото все нямаше подходяща работа, неможел да търпи да има шеф, да е в 8 на работното си място и тн, сам трябвало да си е шеф. Е да, ама все не му вървеше с частния бизнес и накрая аз плащах сметки. Надявах се да се промени или по-скоро аз да го променя с обичта си. Голяма заблуда от моя страна.
Не мисля, че един мъж, останал без работа и без мотивация да се хване на нова, макар и по-ниско платена, е подходящ да създава семейство и би го направил.

                Аз дори си мисля,че тя за себе си вече е решила да сложи точка...

Сигурно аз  вече съм изгубила вярата си в компромисите. Ама правих ги.Честно казвам правих ги и най -накрая проумях, че ако отсрещния не иска да се напъне  няма как да се случи връзката.
 Има два варианта, за които мога да кажа от личен опит и от наблюдения ( изобщо не съм категорична обаче)
1 вариант: Ти  оставаш с годеника си. Ти със зрелият, утвърден характер, но продължаваш да търпиш и да влачиш хомота. Любимият ти обаче е добрякът, който те разсмива и закриля, държи се мило и има мекота, в иначе острият му поглед... и до там...
Ти в един момент след няколко години сама ще си тръгнеш и вероятно доста отвратена от човекът до себе си, това ще стане щом тотално ти прикипи канчето, или когато срещнеш стабилен и устремен мъж, в  когото съзреш партньор, който да ти бъде наистина упора и с когото да си споделяте влаченето на хомота.
2 вариант: Отново оставаш с любимия си, но понеже си по - мекият и отстъпчив характер, не можеш да му се наложиш и той започва да те тъпче и да вменява в теб идеята, че без него не можеш да оцелееш и няма да е далече времето, в което ще се... превърнеш в отегчена и огорчена лелка, състарена преждевременно, или най-малкото тотално депресирана и обезверена.



Естествено има и опцията той да се промени... Може да е във временна апатия, да е в дупка. Случва се. Депресия му се вика.

А може и да си е такъв....но тогава...........

Виж, тук много мнения си прочела и още толкова ще срещнеш... Аз имам наистина горчив опит и от него мога да ти дам като съвет е само едно.

 Представи си живота  след 5, след 10 години... Виждаш ли се с настоящия си другар?  Имаш ли силите да понесеш характерът му? Или просто те е страх да останеш сама?

Има и нещо друго- лошия опит ме прави и мнителна...и то много мнителна и подозрителна....
  Ти имаш апартамент, той остава без работа и малко след това се сгодявате....
А и да вземем факта, че той не иска да живее при близките си...., защото са еди какви си....
Наистина, много, много позната картинка....
Опичай си акъла и късмет!
Поздрави:)
 

Именно това!