Слънцето започва да изгрява, сбъднати мечти ни подарява! - Тема 57

Не мисля,че някоя от нас ще има нещо против да пишеш или да си тук,но щом имаш нужда да споделиш притесненията си съм (сме) на твоя страна ако ще и 10 деца да имаш и искаш още едно то е все едно не си имала и започваш пътя наново... (да сподели тази,която е родила и отгледала минимум 10 деца ) Хубавотое ,че има с какво да се успокояваш,когато си най-много и силно отчаяна,вярвам че детенцето ти ти е най-голяма утеха и радост

Affroditta хиляди  мила.
Знам, че има и други, но искам да ти кажа че и аз живея с тази загуба.
Натъжих се...

Autumn* не си права мила! Чувствай се на мястото си тук. Никой няма да те съди, че имаш дете и искаш още едно!

Хайде малко по тъжната тема...затова съм скрила текста,който не иска да не го чете  
Приятен ден момичета и дано не съм ви натъжила много....

Диди по принцип съм чувала, че не е на добре дете да се кръсти на починал роднина /няма значение дали е първо или следващо/, защото един вид щяло да му вземе кармата... ама кое колко е вярно - никой не знае.

Благодаря на всички ви за гушките  Азирка да прави новата тема, че да измислим някоя по-забавна Тема на деня   

И аз чакам   

Благодаря ви!
Диди, /от един край сме/точно това е причината, която е споменала Афродита, не се кръщава на починал човек, за да не вземе детето съдбата му. В други страни, обаче, не е така - кръщават на починал роднина с идеята да закриля детето. Много съжалявам! 
 По стечение на обстоятелствата имената на синът ми и баща ми започват с една и съща буква. Не сме целили да го кръщаваме на татко, просто мъжа ми избра това име, отговаряше на всичките пък мои изисквания и той се наложи. Майка ми беше много против, но той празнува имен ден на съвсем друга дата и така. Да ми го пази Бог, наистина той ми е единствена утеха и най-голям стимул.

Афродита  Разбирам те много добре, и аз съм от хората, които не са имали щастието да се радват на двама родители .Autumn* Всеки, който иска дете - тук му е мястото. И аз имам детенце, но това не означава, че нямам право да искам друго. Още от момента, в който родих бях готова за още едно. Преди все се дърпах и си казвах, че има време и тн. Сега ако имахме възможност и 4 деца бих родила и отгледала с много любов .
Диди И аз знам, че детето взимало от кармата и за това не се кръщава на починал родител. Аз не съм суеверна и не вярвам в такива неща.Кръстена съм на починалия ми дядо, и за сега не изглежда да съм взела от кармата му( макар че тя е  хубава и не бих имала против ).
Ето ви предложение за тема на деня, която е по ведра:
Как се запознахте с ММ, коя е най романтичната ви случка? Кой кого хареса пръв и тн

Афро....

Аз също имам дете и честно ще ви призная,че болката че не се получава е сравнявам все едно нямам....да преди да почна с опитите и първите месеци си казвах ееее нали имам едно,когато стане...да но не е така,боли ме и ми е тъжно че не става,та нали и него ще обичам колкото първото....не виждам причина да съм натрапник тук....целта е нов живот за всички ни

Mel, аз все пак споделих за себе си, за моите чувства и за моя тип темперамент. Нямам намерение да вменявам моите чувства на останалите.

Affroditta

Мила разбирам те,но няма за какво да се чустваш виновна

Благодаря ви много за подкрепата и разбирането. Извинявам се ако нараних някой, не ми е било това целта. Всички сте много силни жени!       Лошото е, че забременяването и раждането на живо и здраво дете сме го приели за даденост и лесно колкото изпъжването на яйца, но след като се сблъскаш с липсата на първо/второ/трето/петнайсто дете ... трудно е... боли и всеки месец трябва да си събираш парчетата и отново на изходна позиция... понякога и доста стъпки назад. Аз просто имах огромни надежди за този месец, тъй като започнах да пия едни хапчета с кломифинова киселина и въпреки това имам чувството, че всеки нов ден е същият като миналия... както и да е спирам да говоря за това.
По отношение на липсата на родител/-и - донякъде ви разбирам. Аз израстнах без баща. Макар той да е жив.. (поне така си мисля) дори и да се сблъскаме на пътя няма да го позная, тъй като родителите ми са се разделили когато бях на 2 години. Дори преди 8 години научих от една служителка, че имам полубрат, който също не познавам   Честно казано ви завиждам, че сте имали и двамата си родители, макар и да са ви напуснали по-рано то очакваното.  
А сега за по-усмихнатата тема- нашата любовна история. Преди 8 години дойдох в Гърция на почивка и да видя майка си. Тя тогава беше управител на едно заведение на брега на морето. Аз незнаех изобщо гръцки, а повечето гърци на острова не знаеха английски, така дните си прекарвах с тези, които знаят и други езици или пък четох "Пътеводителя на Галактическия стопаджия". Една седмица след като пристигнах, в заведението влязоха две високи и много красиви момичета с един висок и слаб мъж. От момента, в който го видях се влюбих в него... същото и той. Така той изостави приятелките си приличащи на гръцки богини и започна да се интересува от мен - едно не високо момиче, закръглена и неможеща да комуникира с него (той знаеше тогава само гръцки). Така с малко помощ от приятели и майка ми, стигнахме до там да може да се обясним в любов ... 2,5 години по-късно родих Малкото Мъжко Тяло!   И до ден днешен се обичаме и сме влюбени. Той емоят рицар на бял кон.. с тази разлика, че е малко мургав и кара пожарникарска кола  
Благодаря отново на всички ви! Благодаря ви, че не ме оставихте да потъна повече, а ми припомнихте, че и аз съм позитивен човек и вярвам дори в митовете и легендите. Благодаря ви, че сте тук, когато няма никой друг!      


П.С. Моят син е кръстен на бащата на Голямото Мъжко Тяло, който почина, малко след като се запознахме ... надявам се да няма същата съдба  

Аз искам второ дете, обаче си ми е мястото точно тук.
И не се чувствам натрапник.
Какво от това, че искам второ дете?
Аз искам дете
Ако ще и осмо поред да е.
Това е мое право.
И както се борих за първото, така ще се боря и за второто.
Болката от неуспехите е еднаква.
Вече го казвам от опит.

Уфффф че тъжно е станало тук ама 
И аз имам дете, но искам много силно второ, толкова силно, колкото исках и първото. Първото стана от втория път, така се надявах и сега да е лесно, но....каквото-такова.

На 29 год. останах без майка и аз не минава ден, не минава нощ от тогава ( 4 год. вече ) без да си мисля за нея, без да усещам липсата й, без да се мъча да си спомня гласа й  Винаги ще ми липсва, винаги. И когато съм имала най-голяма нужда от нея за детето ми, винаги съм си казвала, че тя е там горе и го вижда, закриля го и ми го пази