На 16 януари 2014 този месец приятелката ми в края на 8-мия месец вечерта получи силно кървене и от уплахата за 15 минути бяхме в АГ болница във Варна (бяхме решили така или иначе да ражда в АГ). Таман влязахме (беше 19:00 някъде) и видяхме д-р Панчев да излиза от кабинета му, понеже му свършваше смяната (още след заключената врата в ляво) на вратата пишеше "Усложнена бременност" или нещо подобно, пита ни какво има и му казах, че жена ми кърви, а трябваше да ражда следващия месец (т.е в края на февруари), вкара я в кабинета и я сложи да я види на ехографа, още в първите 5 секунди видях по изражението му нещо не е много добре, и като видях как със мишката (онова топче) хвърчи нагоре надолу и проверява...та изкара 2 снимки сгънаги и каза "Веднага за секцио, преоблечете я" дойде веднага сестра с инвалидна количка, проблякохме я и я качиха по асансьора. Сестрите дето и вписваха документите веднага попитаха "Студентка ли е? Осигурена ли е?" Казахме, че е студентка и е осигурена и веднага почнаха да летят всички напред назад... И остана да чакаме...след 30-тина минути ни казаха, че детето е извадено и всичко е наред с нея 1.900 кг дишащо само, също така и 2ма лекари още бяха извикани по спешност за да довършат операцията, понеже и се е отлепила плацентата и трябвало други лекари да изчистили матката и т.н. И след 2 часа и 30 минути видяхме д-р Панчев и анестезиолога си тръгват и ни каза, "Каквото зависеше от нас го направихме, бебето е добре и майката е добре" при което, ми падна камък от сърцето и даже д-р Панчев на следващия ден ни сподели, че проверил записките и на 10-тата минута детето е било извадено...Не знам дали толкова бързо става, но за мен тази реакция беше СВЕТКАВИЧНА и не знам как да благодаря на доктора за всичко, което направи, понеже ни каза, че 1-2 минути закъснение можело да коства живота на детето...Майката я извадиха от болницата на 5-6 ден след операцията, нямаше проблеми с конците, нито с раната всичко беше идеално направено. Платихме само за стаята на ПЕТИЯ етаж, за 2 дена и нищо повече. После Данито я сложиха в кувьоз и започна почти месец пълен с притеснение и ужаси... Казаха ни, че имала инфекция и и вливат антибелтици, но още не знаели, какви са. Изминаха 15 дълги дена и всеки ден ни даваха информация от 12:00 - 1:00 ходихме на посещение. Успяхме единият ден да сварим д-р Цветкова и много културно ни обясни, че всичко е нормално и нищо страшно няма, инфекцията била нормална и след като дошли изследванията, ще сложат правилния антибелтици, но пък била подута, анемия имаше, но то е защото и взимали всеки ден кръв за изследвания и й преливаха 3 пъти кръв и плазма, даже отидох и аз да даря кръв (за първи път!
) беше няколко дена на кислородна палатка, но след това я спряха, извадиха я от кувьоза, излекуваха й всичко стоя 2 дена извън кувьоза и вкарахме майката 2 дена в болницата да се адаптира с бебо, обясниха и как да сменя памперса, да я храни и каквото я вълнува. Вчера си я прибрахме и нямаме никакви проблеми, оставяме я сама да ни казва, кога е гладна, но е като часовник на 3-4 часа ни съобщава
сменяме памерса, наяждаме са и си спим кротичко. Истинско ангелче! Да ни е живо и здраво 
Та искам искрено да благодаря на д-р Панчев и екипа му от колегите, които помогната жена ми и детето ми въпреки усложненията да излязат живи и здрави от операционната. Също така искам да благодаря и на д-р Цветкова, която почти месец се грижи за детето ми и го изписаха 2.350 кг, живо и здраво от АГ Варна, господ здраве да им дава!
П.С. Бяхме се, чудили дали да не сме в окръжна болница и сега благодаря на Господ, че избрахме АГ-то понеже разбрахме, че такива сложни бременности не могат да се справят в окръжна и ги препращали в АГ-то (над нея), но тези 5 минути на нас щяха да са животоспасяващи.
Лек ден и се надявам някой да е прочел цялата ми история
.
мина още известно време, докато Панчев дойде. Прегледа ме на ехографа и подтвърди най-лошото. Светът ми се срина. Вече бях извикала мъжа си. Предстояше ми едно тежко раждане, за което тогава не бях подготвена. Винаги съм искала да родя естествено, но не тогава и не така!!! Бебето вече беше мъртво в мен...