Мнения за АГ Варна

  • 2 744
  • 2
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2
Здравейте, не можах да намеря подобна тема, за това правя нова. Извинявам се, ако не трябва да пиша тук, но предполагам, че ще има майки, които все още търсят информация и така, споделям мнението си като млад татко (на 24 години съм почти) и какво видях.

На 16 януари 2014 този месец приятелката ми в края на 8-мия месец вечерта получи силно кървене и от уплахата за 15 минути бяхме в АГ болница във Варна (бяхме решили така или иначе да ражда в АГ). Таман влязахме (беше 19:00 някъде) и видяхме д-р Панчев да излиза от кабинета му, понеже му свършваше смяната (още след заключената врата в ляво) на вратата пишеше "Усложнена бременност" или нещо подобно, пита ни какво има и му казах, че жена ми кърви, а трябваше да ражда следващия месец (т.е в края на февруари), вкара я в кабинета и я сложи да я види на ехографа, още в първите 5 секунди видях по изражението му нещо не е много добре, и като видях как със мишката (онова топче) хвърчи нагоре надолу и проверява...та изкара 2 снимки сгънаги и каза "Веднага за секцио, преоблечете я" дойде веднага сестра с инвалидна количка, проблякохме я и я качиха по асансьора. Сестрите дето и вписваха документите веднага попитаха "Студентка ли е? Осигурена ли е?" Казахме, че е студентка и е осигурена и веднага почнаха да летят всички напред назад... И остана да чакаме...след 30-тина минути ни казаха, че детето е извадено и всичко е наред с нея 1.900 кг дишащо само, също така и 2ма лекари още бяха извикани по спешност за да довършат операцията, понеже и се е отлепила плацентата и трябвало други лекари да изчистили матката и т.н. И след 2 часа и 30 минути видяхме д-р Панчев и анестезиолога си тръгват и ни каза, "Каквото зависеше от нас го направихме, бебето е добре и майката е добре" при което, ми падна камък от сърцето и даже д-р Панчев на следващия ден ни сподели, че проверил записките и на 10-тата минута детето е било извадено...Не знам дали толкова бързо става, но за мен тази реакция беше СВЕТКАВИЧНА и не знам как да благодаря на доктора за всичко, което направи, понеже ни каза, че 1-2 минути закъснение можело да коства живота на детето...Майката я извадиха от болницата на 5-6 ден след операцията, нямаше проблеми с конците, нито с раната всичко беше идеално направено. Платихме само за стаята на ПЕТИЯ етаж, за 2 дена и нищо повече. После Данито я сложиха в кувьоз и започна почти месец пълен с притеснение и ужаси... Казаха ни, че имала инфекция и и вливат антибелтици, но още не знаели, какви са. Изминаха 15 дълги дена и всеки ден ни даваха информация от 12:00 - 1:00 ходихме на посещение. Успяхме единият ден да сварим д-р Цветкова и много културно ни обясни, че всичко е нормално и нищо страшно няма, инфекцията била нормална и след като дошли изследванията, ще сложат правилния антибелтици, но пък била подута, анемия имаше, но то е защото и взимали всеки ден кръв за изследвания и й преливаха 3 пъти кръв и плазма, даже отидох и аз да даря кръв (за първи път! Simple Smile ) беше няколко дена на кислородна палатка, но след това я спряха, извадиха я от кувьоза, излекуваха й всичко стоя 2 дена извън кувьоза и вкарахме майката 2 дена в болницата да се адаптира с бебо, обясниха и как да сменя памперса, да я храни и каквото я вълнува.
Вчера си я прибрахме и нямаме никакви проблеми, оставяме я сама да ни казва, кога е гладна, но е като часовник на 3-4 часа ни съобщава Simple Smile сменяме памерса, наяждаме са и си спим кротичко. Истинско ангелче! Да ни е живо и здраво Simple Smile

Та искам искрено да благодаря на д-р Панчев и екипа му от колегите, които помогната жена ми и детето ми въпреки усложненията да излязат живи и здрави от операционната. Също така искам да благодаря и на д-р Цветкова, която почти месец се грижи за детето ми и го изписаха 2.350 кг, живо и здраво от АГ Варна, господ здраве да им дава!

П.С. Бяхме се, чудили дали да не сме в окръжна болница и сега благодаря на Господ, че избрахме АГ-то понеже разбрахме, че такива сложни бременности не могат да се справят в окръжна и ги препращали в АГ-то (над нея), но тези 5 минути на нас щяха да са животоспасяващи.

Лек ден и се надявам някой да е прочел цялата ми история Grinning

# 1
  • Мнения: 1
Радвам се, че при вас всичко е минало балгополучно. Но няколко месеца преди това същия този лекар не реагира светкавично и ние загубихме нашето бебе, което беше в началото на 8ми месец, а трябваше да се роди в средата на февруари. Ето накратко и моята история:

На 29 години съм от Варна. Това е първата ми бременност, която мина без гадене, повръщане и каквито и да било усложнения до към края на 7ми месец. След поредната консултация се оказа, че имам високо кръвно и белтък в урината. Наблюдаващата ме лекарка веднага ме прати в болница. По принцип мислех да раждам в Майчин дом, но при създалите се обстоятелства избрах АГ Варна, тъй като се славят с добра неонатология. И така приеха ме там с разкритие от 1 см, кръвно 160/100, белтък в урината и отоци по цялото тяло. Бебето се развиваше добре за седмиците в които беше според ехографа 1600 гр., без дефекти и проблеми. Ден преди да ме приемат в болницата не усещах движенията на бебето често. Случваше се 1-2 пъти за целия ден и то доста вяло. Разбира се казах това още при постъпването в болницата, но ме успокоиха, че спи или му е тясно  newsm78.

Настаниха ме в патологията. Денят беше неделя 8ми декември. Д-р Панчев явно не беше на смяна тогава. Прие ме д-р Ангелова. Сложиха ме на системи, даваха ми хапччета за сваляне на кръвното и уж следяха тоновете на бебето. Мога да отбележа, че всичко това ставаше рутинно, като по сценарий, без никой да обърне внимание какви точно са тоновете, а те бяха доста глухи. На едно от измерванията на съседното легло имаше ромка на която следяха тоновете и те оглушаваха стаята, а тези на моето бебче бяха едва доловими, което ми направи впечатление и няколко пъти питах, но никой не си направи труда да ми обясни. И никой не се притесняваше от това.

На другия ден Панчев беше на смяна рутинните действия продължаваха без резултат. Кръвното ми си оставаше все така високо, и дори отекох повече. Въпросния лекар ме прегледа на ехографа. Отново му казах, че не усещам бебето да се движи от събота, а беше понеделник. Той пак ме успокои, че сигурно спяло. Пита ме къде мисля да раждам споделих за Майчин дом, а той се похвали колко добри били в спасяването на бебета, защото имали добра неонатология. Бях притеснена относно движенията на бебето, а той ми каза че утре пак ще ме прегледа и ако знаел какво щяло да стане утре щял да си купи яхта!!! Възмутих се, но нямаше какво да кажа. На следващия ден в 6 ч. сутринта измериха кръвното ми и тоновете на бебето. Този път тоновете бяха още по-глухи, което доста ме притесни. Дори забелязах, че акушерката която беше на смяна също не беше спокойна, но отново ме успокои, че всичко било наред и бебето спи.... прати ме да си изпия хапчетата и да си легна. Бях притеснена и се обадих на майка ми. Тя ме успокои, че съм в болница и съм под наблюдение, така че нищо лошо няма да се случи на мен или бебето. Послушах я си легнах. В 8 ме извикаха отново за тоновете и се установи, че такива вече няма .......  #2gunfire  мина още известно време, докато Панчев дойде. Прегледа ме на ехографа и подтвърди най-лошото. Светът ми се срина. Вече бях извикала мъжа си. Предстояше ми едно тежко раждане, за което тогава не бях подготвена. Винаги съм искала да родя естествено, но не тогава и не така!!! Бебето вече беше мъртво в мен...

Мислех, че това е най-лошото, но не... оказа се че най-лошото тепърва предстои. Стиснах зъби и знаех, че сега най-важното е аз да съм добре, за да се справя с това изпитание. Панчев каза да изчакаме. Незнаехме какво точно чакаме. Междувременно пе подготвиха за естествено раждане. Бях готова, а чакането продължаваше. Мъжът ми се притесни, че може да е опасно за мен да стоя така. Минаха около 4 часа. Към 12 ме свалиха в друго отделение и ме включиха на окситоцин за да предизвикат раждане. Дойде дежурната акушерка и ми връчи да подпиша някаква декларация. Бях много изморена. Подписах я и реших да я прочета все пак... така и не успях. Следващия ми спомен е в реанимацията след спешно секцио!!!! Бях шокирана кръвното ми пак скачаше. Оказа се, че съм получила еклампсия (гърч), след който веднага са ме срязали, защото съм била на косъм от смъртта. Губи ми се почти един ден...

След това отношението рязко се промени цялта болница  се изреди да ме види. Бях чудото, което ги е изправило на крака и едва са спасили. Е трябваше ли, питам аз да ме докарват до там че да ме спасяват после, при условие че три дни преди това лежах и състоянието ми не беше никак леко??? А Панчев колко пъти идва да ме види, не е истина! След реанимацията полежах на 5тия етаж. И като ми мина пътеката ме изписаха.

Разбира се попитах защо бебето не бе извадено по-рано и отговора на Вашето "светило" Панчев бе: "Ами ако бебето не бе проплакало щяхте да ни осъдите".... Още съм в шок от преживяното и не го пожелавам на никой, но смятам че в 21 век след като има случаи на спасени 600 грамови бебета е безумно да се твърди че бебе в началото на 8 ми месец, което бе 1500 грама не е можело да бъде спасено. Още повече, че състоянието ми бе ПРЕЕКЛАМПСИЯ и то доста тежка, а не умерена както пише в епикризата ми, и че при такива случаи спешната реакция е решаваща както за бебето така и за майката.

Е, на Панчев мога само да кажа, че няма да го съдя, защото това няма да върне детето ми, но искам повече хора да знаят това което ми се случи, за да не попадат при него в подобна ситуация.

Благодаря много на Николов и Танев, които са спасили живота ми!  Hug

Моя съвет към настоящи и бъдещи мами е: Не ходете в АГ - Варна, ако имате патологична бременност!!!

# 2
  • Мнения: 125
ето и моето мнение за АГто макар че не бях там за бременноста а за полип на майка ми.Та за  пореден път се убеждавам,че АГ не е моята болница защо-налегна ме депресия,страх,отвращение от това което видях и чух-на първия етаж-чакалнята рано сутрин пълно със бащи,баби,лели,цигани,кувиози малко старички се размотават от незнам си кой етаж до първия.Лекарите не преглеждат във свои кабинети а във няква предоперационна зала в която се мотаят и други лекари,сестри,анестезиолози....... newsm78...това се отнася за 6стия етаж,единствено се успокоих от Илинденов-пое майка ми,за разлика от Николова не спомена колко ще трябва да се плати а и обясни как,защо и т.н,след това и на мен ми обясни всичко(оказа се,че Илинденов се познава със майка ми още от раждането ми  и въпреки това за разлика от други лекари дори и да ги познаваш с години не е ставало дума за пари). И въпреки това,пак се отказах от АГ-то.
Искам да пожелая на всички мамита леко раждане и да не попадаме на некадърници

Общи условия

Активация на акаунт