Любов, защо трябва така лесно да умира душата, както в МСП. Нима надеждата не умира последна! Защо Тек така лесно се отказа?! Можеше пък да срещне друга любов!!!
- Публикувана: 15 фев. 2014, 19:23 ч.
- Последно мнение: 19 фев. 2014, 21:34 ч.
Енгин Акюрек в „Kara Para Aşk”, нови и стари проекти – Тема 252
Наистина жестока жена, Маричке! Досега не си давах сметка! Все вярвам в добрината на хората, но явно има и наистина жестоки индивиди, които минават през трупове, за да постигнат целите си 
Аз не оправдавам Тек за самоубийството, а по-скоро съм склонна да го обвинявам за тази му постъпка, защото за мен неговият най-голям проблем е, че не умее да се пази от хората, а ги допуска дълбоко в сърцето си! Това според мен е най-силното послание на филма: Пазете се от хората - не всеки е такъв какъвто изглежда!!!
Аз не оправдавам Тек за самоубийството, а по-скоро съм склонна да го обвинявам за тази му постъпка, защото за мен неговият най-голям проблем е, че не умее да се пази от хората, а ги допуска дълбоко в сърцето си! Това според мен е най-силното послание на филма: Пазете се от хората - не всеки е такъв какъвто изглежда!!!
Любов, защо трябва така лесно да умира душата, както в МСП. Нима надеждата не умира последна! Защо Тек така лесно се отказа?! Можеше пък да срещне друга любов!!!
Защото Тек раздаде себе си без остатък на Ейлюл, Миранда. Не остана нещо, което да може да запази за "друг живот", "друга любов". Без Ейлюл и любовта си към нея Тек е изпразнен от съдържание... Спомни си Булут без Нарин...
Има и такива хора, които обичат веднъж и завинаги...
Нима всеки не се е раздавал до край за любим човек. Но ако всеки започне да се самоубива, какво ще стане тогава?! Винаги трябва да имаме надежда - не оправдавам края на филма, момичета! Варете ме, печете ме, това е 
Мислим си, че е до край... До край, означава да се разтвориш изцяло в любимия, да станеш едно цяло в душата си с него... и вече не можаш да съществуваш отделно. Всяко откъсване, разкъсване води до кръвозагуба и смърт - няма друг изход. Аз лично не познавам хора, които да са се раздали ДО КРАЙ. Аз също съм обичала силно, но до край... не са ми позволявали да се раздам. Може пък и сама да не съм си позволила, проявявайки здравословен инстинкт за самосъхранение... знам ли:-))И не оправдавам края. Аз просто проявявам разбиране към героите.
Нима всеки не се е раздавал до край за любим човек. Но ако всеки започне да се самоубива, какво ще стане тогава?! Винаги трябва да имаме надежда - не оправдавам края на филма, момичета! Варете ме, печете ме, това е
Мислим си, че е до край... До край, означава да се разтвориш изцяло в любимия, да станеш едно цяло в душата си с него... и вече не можаш да съществуваш отделно. Всяко откъсване, разкъсване води до кръвозагуба и смърт - няма друг изход. Аз лично не познавам хора, които да са се раздали ДО КРАЙ. Любов, защо трябва така лесно да умира душата, както в МСП. Нима надеждата не умира последна! Защо Тек така лесно се отказа?! Можеше пък да срещне друга любов!!!
Можеше, Миранда, но в друг филм.
Финалът е шок, зверска плесница, която да ни подейства като духовно и психическо опомняне. Плесница върху нашето себелюбие, небрежност, жестокост. Да се събудим от убийствената летаргия, да се свестим, ние, които сме прегорели, обръгнали за малките чудеса на живота… И това не може да стане с бавно, а само със шокова терапия… Поне за мен. Харесвам решението на Керем Дерен...
Любов, защо трябва така лесно да умира душата, както в МСП. Нима надеждата не умира последна! Защо Тек така лесно се отказа?! Можеше пък да срещне друга любов!!!
Защото Тек раздаде себе си без остатък на Ейлюл, Миранда. Не остана нещо, което да може да запази за "друг живот", "друга любов". Без Ейлюл и любовта си към нея Тек е изпразнен от съдържание... Спомни си Булут без Нарин...
Има и такива хора, които обичат веднъж и завинаги...
Друг финал имаше АБО!
Любов, защо трябва така лесно да умира душата, както в МСП. Нима надеждата не умира последна! Защо Тек така лесно се отказа?! Можеше пък да срещне друга любов!!!
Можеше, Миранда, но в друг филм.
Финалът е шок, зверска плесница, която да ни подейства като духовно и психическо опомняне. Плесница върху нашето себелюбие, небрежност, жестокост. Да се събудим от убийствената летаргия, да се свестим, ние, които сме прегорели, обръгнали за малките чудеса на живота… И това не може да стане с бавно, а само със шокова терапия… Поне за мен. Харесвам решението на Керем Дерен...
Няма по-хубаво от живота. Така е. Но оцеляването на ВСЯКА цена дали си струва?
(Надежда, Вяра и Любов и майка им София
)
Няма по-хубаво от живота. Така е. Но оцеляването на ВСЯКА цена дали си струва?
(Надежда, Вяра и Любов и майка им София
)А без Надежда, Вяра, Любов и майка им София?
Ще си оцелял. И?... Можеш ли да си представиш човек, който да живее (не да вегетира) без тези? Аз мога. Виждала съм такива случаи. На хора, заменили Надеждата, Вярата, Любовта и Мъдростта с алкохол или дрога... Спомни си филма "Седем"... винаги има нещо, около което градим живота си, нещо което е ценно за нас. Извън тази опорна точка живеем ли? Или просто вегетираме?
Няма по-хубаво от живота. Така е. Но оцеляването на ВСЯКА цена дали си струва?
(Надежда, Вяра и Любов и майка им София
)А без Надежда, Вяра, Любов и майка им София?
Ще си оцелял. И?... Можеш ли да си представиш човек, който да живее (не да вегетира) без тези?