Енгин Акюрек в „Kara Para Aşk”, нови и стари проекти – Тема 253

Предполагам, че една от причините да ме разтърси толкова, е че по някакъв начин припознах себе си и в двамата герои. Което е малко абсурдно, но сигурно и вие сте почувствали нещо подобно. Тоест, гледайки Ейлюл, ясно си спомних хора в моя живот, които са ми били смешни и досадни, за които ме е било срам да си призная, че познавам. Почувствах се ужасно. Почувствах се жестока и ограничена - каквато мислех, че не съм. Видях се отстрани - така както сигурно са ме виждали другите в този момент. Подобна равносметка никак не е приятна! Не знам дали някой от вас би имал смелост да си го признае... Не знам дали и аз бих имала смелост да си го призная в реала. Но шамарът наистина беше оглушителен. За мен.
   От друга страна, гледайки Текин, си спомних острата болка от усещането на другите да не им пука за теб. Почувствах се невидима сред хора, които обичам. Усетих отново желанието да остана сама, да се скрия, да вдигна ограда около сърцето си, за да не ме боли повече. И това не е нещо, което бих признала в реала. Боли да се чувстваш незначителен сред хора, които смятат себе си за изключително значителни. И да се опитваш да изпросиш от тях поне малко любов, внимание, нежност.
   Финала на филма приех съвсем естествено. Всичко друго щеше да ми се стори рядка кал. Промяната в изражението на Текин ми подсказа, че той изобщо не мислеше за смъртта. Докато стоеше на брега и се взираше в морето, излъчваше такова отчаяние, че ако сцената беше продължила още пет секунди, щях да рухна. Но в мига, в който нагази във водата и почна да си повтаря "Не се страхувам", в очите му прочетох само нетърпение и щастие. (Е, вие може би сте прочели друго. Но за мен е това. ) Това не бяха очи, които казват: "Край. Няма живот за мен повече без любовта. Отивам си, за да не страдам". Нееее! Това бяха очи, които казват: "Ето ме, любов моя! Виж, научих се! Не ме е страх вече! Ти си тръгна, но аз идвам, няма да те пусна! Вълните ще ме заведат при теб!" Дали е нормално, питате? Не е! И какво от това? Истинско е. Ама дали той осъзнава, че не може да настигне яхтата с плуване? Той изобщо не мисли за това! Не отива да умре, а да "не я пусне". Не че иска да умира, но ако смъртта е пътеката, по която да стигне до нея, ще я извърви. Ей така си го тълкувам аз финала. Нали и Керем каза, че е оставил на зрителя. Е, аз, зрителят, виждам това.
   Не мога да определя още любима сцена. То май нямам нелюбима. Но май всички близки планове на Енгин си ги пусках по няколко пъти. Както и погледите на Фара отблизо. Страшно изразителни очи има това момиче! И поздравления за режисьора, който оставя очите й негримирани (или поне да изглеждат като такива) в силните сцени! Незащитени, уязвими - като прозорци без завеси. За Енгин няма смисъл да говоря. От Булут насам той се състезава сам със себе си (по липса на конкуренция), но тук надскочи Булут (Прости ми, Маричка! И аз го обичам!). Сега на Енго ще му бъде още по-трудно да се състезава със себе си. Още повече качи летвата. За световен рекорд.
   Само една сцена искам да ви припомня - когато след злополучния танц тя флиртува с него на масичката и казва, че й е доскучало. Предизвикателно и закачливо го пита не иска ли да я заведе в дома си. Боже, този смутен и невярващ поглед! Как го направи, не знам! Дори не смееше да каже "да"! И когато тръгнаха към камионетката, се обърна крадешком, сякаш очакваше някой да му се скара... И много други сцени искам да си припомням, разбира се, но тази си я пусках поне 10-на пъти.
   И само две думи за заглавието. И аз мисля, че по-точният превод на тази игра на думи (предвид съдържанието на филма) е "Малкият проблем на Ейлюл". Защото в крайна сметка месец септември е просто фон, подсказка за изгубения месец в паметта на Ейлюл. А "малкият проблем" в живота й е Текин. Тя го смята за "малък", за нещо незначително в живота си, но накрая тя се чувства "малка" - отчаяно повтаря "съжалявам!", но няма кой да я чуе. А и на врата на плашилото на финала е окачена табела, на която пише същото - "Малкият проблем на Ейлюл". А плашилото е Текин - и той самият го каза, и момиченцето каза същото. Когато Ейлюл я попита: "Къде е Тек?", то отговори: "Ето го!" - и посочи плашилото.