
Телешкото присъствие навсякъде нажежава страстите и разпалва огън.
Тъй като съм чела спорадично, мога да защитавам само собствените си каузи.
Прочетох нещо, което звучи присъщо за телците
Ти теле ли си!?
Я СЕ ХВАЩАЙ у ръце! И се стегни!
Кво си се разциврила...
Ние никой за нищо не КАРАМЕ на сила да прави!
Всички щуроотий, който изброяваш са - САМО В ТВОЯТА ГЛАВА!!!
Ти ги забъркваш тези каши и мъгли...
Твой продукт са!
И преди да ми беснееш на мен - седни и се самопрочети - и помисли!

Но ти го казва по телешки, като началник смяна: НИЕ СМЕ НЕВИННИ, ТИ СИ СИ ВИНОВНА, ЧЕ СИ ПО-ЧУВСТВИТЕЛНА...

Не се вглъбявай, нали знаеш, че всъщност любовните страдания са егоистична мания!!!! Всичко е за да се чувстваш ти добре, обичана, да не си сама в чувствата, пък то не става.. а ти искаш, нали са ти пуснали мухата.... и отиваме към посоченото по-горе САМОСЪЖАЛЕНИЕ
Телците никога за нищо не са виновни. Забъркват емоционални каши, после се отдръпват, да помислят, не обичат да бъдат притискани, насилвани. Една голяма игра на нерви. И когато вземат решение, то е категорично.
BIC, не те познавам, но те харесвам

Отговорите ме притесняват, не по малко от въпросите... Подходих крайно идеалистично към моето теленце, друг е въпроса, че аз и по друг начин не умея.
А сега не знам, дали да не си тръгна преди да сме развалили магията или да се доверя на инстинкта си и да се наслаждавам на моментната емоции?!
По дяволите, аз не искам ежедневието му, дори съм убедена че не го искам, но искам любовта му, тази която ми показа, че има в него...
Той е страстен, див, първичен, истински мъж.Широко усмихнат, позитивен, слънчев.
И като се замисля, всички мои познати телци са такива. Мъже с дух и присъствие.
Никога не съм си представяла, че бих се поддала...
Но се видях в неговите очи и това ме подлуди, загубих се в тях.
Ухажваше ме, толкова нежно, упорито и някак рицарски...в същото време предизвикателно ииии знаеше, че ще се подам. Аз не го знаех...
Знаех си аз, че съм за психо-терапевт, не за споделяне в форум

Zara_05, това което ми се случва в момента, няма нищо общо с брака ми и с живота който водя, извън тази силна емоция която ме завладяла.
И колкото и да съм шизофренична, съм напълно наясно че влияе по един или друг начин на живота ми. Но нито съм в момент в който да правя избор, още по- малко бих си позволила да вървя по път който би ме отвел там.
Свят широк, хора всякакви

Семейството ми е страхотно, а децата не са ми оправдание, а смисъла.
Много мога да пиша по темата, но ще изхождам само от себе си и ненужно ще занимавам много хора с моята драма.След 15г връзка, много неща изглеждат по друг начин.
И не знам до къде ще отведе това което изживявам сега, но знам че е силно, неповторимо и искам да изживея.
Въпроса е как...как да съхраня всичко и всички.
Как да надмогна егото си и да успокоя страховете на моето теленце.