От "мъже" и "ложе" 
- Публикувана: 20 фев. 2014, 22:29 ч.
- Последно мнение: 28 март 2014, 23:35 ч.
ЕЛП - отчетно-потребителска- 41
Речникът казва "педерастия", Пуц. (пък аз сякаш го въприемах по-ограничено и буквално - като фелацио само...)
А църковните книги казват така:
Из Първо съборно послание на св. Апостол Петър
4 глава, 3 стих (1Петр. 4:3)
"през миналото време на живота вършихте волята на езичниците, като се бяхте предали на разпътство, похоти (мъжеложство, скотоложство, лоши помисли), пиянство, срамни гощавки и препивки, и на нечестиво идолослужение;"
А църковните книги казват така:
Из Първо съборно послание на св. Апостол Петър
4 глава, 3 стих (1Петр. 4:3)
"през миналото време на живота вършихте волята на езичниците, като се бяхте предали на разпътство, похоти (мъжеложство, скотоложство, лоши помисли), пиянство, срамни гощавки и препивки, и на нечестиво идолослужение;"
Хора, дотръчквам в свински тръс да се похваля, че завчера поръчах, а днес вече и получих дълголелеяната ми книжка за Котана 
Огромни благодарности на Анги за съпричастието и за оригинала на руски, а още по-огромни на Добри за това, че ми намери откъде да си я купя 
Много ви обичам, с което не би трябвало да ви изненадвам, ама използвам момента да ви го кажа пак. Дължа ви по една бира, заедно или поотделно, зависи коя кога ще се появи в София 
Това май се явява като естествено продължение на срамните гощавки и препивки, ама няма лошо
И понеже съм си непоправимо ино, не пропуснах и днес - чета заглавие на тема "Хобитата и имат ли те почва в нашия живот" и дълбоко се замислям - защо на хобитите им трябва почва и длъжна ли съм да имам хобит в живота си
Огромни благодарности на Анги за съпричастието и за оригинала на руски, а още по-огромни на Добри за това, че ми намери откъде да си я купя Много ви обичам, с което не би трябвало да ви изненадвам, ама използвам момента да ви го кажа пак. Дължа ви по една бира, заедно или поотделно, зависи коя кога ще се появи в София Това май се явява като естествено продължение на срамните гощавки и препивки, ама няма лошо
И понеже съм си непоправимо ино, не пропуснах и днес - чета заглавие на тема "Хобитата и имат ли те почва в нашия живот" и дълбоко се замислям - защо на хобитите им трябва почва и длъжна ли съм да имам хобит в живота си
два бързи въпроса и отивам да чета "щура наука"
хобитАта или хобитИте?
за вторите не знам, първите имат почва само ако са свързани с темата за зеленчуците, градините или поне цветята.
Атти, забравила съм с какво и за какво съм ти помогнала, но отговарям уставно: няма защо
и пак заповядай
хобитАта или хобитИте?
за вторите не знам, първите имат почва само ако са свързани с темата за зеленчуците, градините или поне цветята.
Атти, забравила съм с какво и за какво съм ти помогнала, но отговарям уставно: няма защо
и пак заповядай
Като си забравила, припомням - изрови ми в един сайт за антикварна литература дългоиздирваната от мен детска книжка за Котана, докато Анги я рецитираше в оригинал Днес пристигна. За парфюм не съм търчала така, както търчах за нея 
Понеже разбирате от слово, да ви задам въпрос за 10 000 лв - знаете ли какво е човекопреподалник? Намерих го в тетрадката на сина ми
Днес пристигна. За парфюм не съм търчала така, както търчах за нея Понеже разбирате от слово, да ви задам въпрос за 10 000 лв - знаете ли какво е човекопреподалник? Намерих го в тетрадката на сина ми
И понеже съм си непоправимо ино, не пропуснах и днес - чета заглавие на тема "Хобитата и имат ли те почва в нашия живот" и дълбоко се замислям - защо на хобитите им трябва почва и длъжна ли съм да имам хобит в живота си
А! Кажи им! И аз така днес, дори, не знам защо, реших, че вече си го казвала тук при нас и съм прихванала. А то явно е било инопатия! (телепатия в иночетенето)
Честито за находката, и аз така съм се радвала и представата как подскачаш с новата придобивка в ръка ми усмихна вечерта.
Чакам с нетърпение да разбера какво е човекопродавалник (тъй ли беше?).
Куркума, разкажи ни приказка.
Не е човекопродавалник, а човекопреподалник, значело човек, който преподава на други хора (във взаимното училище, което се различавало от килийното училище по това, че не било в килии 
). Освен това се наложи да обяснявам защо нито Априлското въстание е кръстено на Априловската гимназия, нито пък обратното. И това, докато другото чааве усърдно и гръмогласно пее за какамята. С две думи - Пълна лудница, без участието на Нова тв.
). Освен това се наложи да обяснявам защо нито Априлското въстание е кръстено на Априловската гимназия, нито пък обратното. И това, докато другото чааве усърдно и гръмогласно пее за какамята. С две думи - Пълна лудница, без участието на Нова тв. 
На младини понякога ме обхващаха съмнения, че Априлското въстание се родее някак с Априлския пленум, с Априлските повеи в живота, с Априлските тезиси в практиката и на Априлските поети със стиховете, да ви пази Бог от последното.
Днеска ми се случи да прочета два реда Ахматова, та ме разтърсиха за цял ден. Не мога да го преведа в стих, но горе-долу:
".. спря да плаче и май видях усмивка,
там, където трябваше да е лицето й."
Страшна приказка, нали, Ники
Днеска ми се случи да прочета два реда Ахматова, та ме разтърсиха за цял ден. Не мога да го преведа в стих, но горе-долу:
".. спря да плаче и май видях усмивка,
там, където трябваше да е лицето й."
Страшна приказка, нали, Ники
Скрит текст:
Не ме беше страх от неясни шумове, но понякога, особено ако бивах недоспал, нощните шепоти и припуквания малко ме изнервяха. Според бай Бориско в гората нощно време не ходеше и не въздишаше никой, а според кмета Стоичко точно тогава из буките плъзвали всякакви безплътни същества, които той наричаше обобщено гаждерици. Кому да вярваш? Бориско беше по-горски човек, живееше досами билото, до границата, отдавна съвсем сам, че починали жена му и комшийката Совка. Стоичко живееше със съпругата си в по-ниското, на закътано, от гората го делеше една голяма ливада, осеяна безредно с криви круши и шипоци, но пък инак беше грамотен, наблюдателен, макар донякъде атеист и изведнъж тия гаждерици...
Баш тая нощ беше дъждовна, тъмна до черно. По някое време дъждът отслабна, турих си мушамата и излязох от фургончето, едно за дърва, друго щото обичам дъжда, пък и да се проветря от бълхливото одеало и да издухам една цигара срещу катраненото небе. Ако човек си изсуши цигарите до хрупаво и има търпене да изчака да му се припуши хубаво, на първото дръпване цигарата припуква и разправят, че светлинката от нея се виждала на три километра.
Знаех, че под качулката на мушамата всички звуци долитат такива, все едно някой ходи и кащля зад тебе, ама то е само акустичен ефект. Никой не ходи, освен ако няма гаждерици, разбира се, та затова много-много не обърнах внимание на насеченото хълцане откъм навеса, дето държахме дървата.
След третото захълцване разбрах, че не е капчукът, а когато между хълцането се чу и хлипане с глас, плах такъв - като на комар, и въпреки, че дъхът ми се пресече, си наложих да с обърна и да погледна гаждерицата, или каквото там беше онова по-черно от тъмното нещо, свило се и хлипащо до дървата.
Докато усещах сърцето да блъска високо-високо в гърлото ми, опитах да взема подпряната до вратата лопата колкото се може по-безшумно, а гаждерицата като че ли се притисна към буковите пънове и забелязах, че хълцането спря. Трябваше да светна с нещо.
Дозорката беше със скапан акумулатор и светеше горе-долу колкото кандило, но снопа й жълтеникава светлина стигаше да видя, че онова до дървата мърда, там е и носи кални маратонки на босо.
Баш тая нощ беше дъждовна, тъмна до черно. По някое време дъждът отслабна, турих си мушамата и излязох от фургончето, едно за дърва, друго щото обичам дъжда, пък и да се проветря от бълхливото одеало и да издухам една цигара срещу катраненото небе. Ако човек си изсуши цигарите до хрупаво и има търпене да изчака да му се припуши хубаво, на първото дръпване цигарата припуква и разправят, че светлинката от нея се виждала на три километра.
Знаех, че под качулката на мушамата всички звуци долитат такива, все едно някой ходи и кащля зад тебе, ама то е само акустичен ефект. Никой не ходи, освен ако няма гаждерици, разбира се, та затова много-много не обърнах внимание на насеченото хълцане откъм навеса, дето държахме дървата.
След третото захълцване разбрах, че не е капчукът, а когато между хълцането се чу и хлипане с глас, плах такъв - като на комар, и въпреки, че дъхът ми се пресече, си наложих да с обърна и да погледна гаждерицата, или каквото там беше онова по-черно от тъмното нещо, свило се и хлипащо до дървата.
Докато усещах сърцето да блъска високо-високо в гърлото ми, опитах да взема подпряната до вратата лопата колкото се може по-безшумно, а гаждерицата като че ли се притисна към буковите пънове и забелязах, че хълцането спря. Трябваше да светна с нещо.
Дозорката беше със скапан акумулатор и светеше горе-долу колкото кандило, но снопа й жълтеникава светлина стигаше да видя, че онова до дървата мърда, там е и носи кални маратонки на босо.
Гаждериците също обичат страшни приказки, особено след като хапнат копърка от консерва.
Много се впечатляват, ако консервата е отворена с отвертка, хеле пък ако отвертката е счупена.
А пък успееш да нараниш ръката си с тая счупена отвертка, се появява нещо като усмивка, там, където би трябвало да е лицето им.
Много се впечатляват, ако консервата е отворена с отвертка, хеле пък ако отвертката е счупена.
А пък успееш да нараниш ръката си с тая счупена отвертка, се появява нещо като усмивка, там, където би трябвало да е лицето им.