Великобритания - тема 50 Пролетна

Шая, не съм сигурна как точно изглежда картата. Четох някъде, че била същата като синята, но пише на нея permanent residence, a не registration certificate на type of document. Аз съм нагласила нашите документи за ПР, само чакам още едно П60 да пристигне другият месец, но се чудя дали да изчакам с пращането да е след като се върнем от Италия.   От една страна ще има 2 месеца и половина до почивката, но пък ако нещо се забави (без значение дали отказ или удобрение) нямаме паспорти, които да ползваме за пътуване. Няма да може да летим с шофьорски книжки нали?  

МГМ, забрави го този период като О-пер. Не вярвам тази госпожа да ти направи работен договор сега, не че ми е ясно как става при частно лице да си призная, но предполагам има вариант.   При теб евентуален вариант за момента би бил да клеймваш Job seekers allowance, но е long shot при сегашното ти положение. Друг вариант, който можеш да направиш е да започнеш и да кандидатсваш на ред за работа. Поне по 2 - 3 апиликации на седмица. Пази всякаква кореспонденция по обяви, от интервюта, копия от попълнени апликаци и т.н. Като направиш 5 години по ЕС този период ще го доказваш като job seeker. После като започнеш за работодател е лесно.

coco_bear, не са съвсем безполезни. Когато пращаш за ПР или гражданство, с нея ще докажеш легален емплоймънт например преди януари 2014.

И ще поясня, че е напълно възможно да си работил нелегално (т.е. без картата) и да си плащал и данъци и НИНове.  

Вярвам ти.. Преди години една приятелка започна работа на място, на което имало наети вече други българи.
Едва като си дала синята карта, станало ясно, че другите нямат, шефовете просто не знаели.
Иначе си имали и НИН и пейслипиве, всичко под одговор иплащане-изрядно.
Голям, известен ритейл..


Никой не може да се сравни с нашите лебеди   

Ко? Не!

298, нали! Щях да падна като ми го пратиха и то след като четох коментарите и в нашата тема 
Незнам за този перманент резиденс нищо, обаче някой като напише "английско" гражданство или "английски" паспорт и просто съм без думи! Аз ли нещо се бъркам или масово хората не правят разлика между националност и гражданство 

Говори ми.  Аз знам за един още по-фрапиращ случай, ама ще си трая. 

Обаче един друг по-интересен въпрос произлиза от такива ситуации. Може ли тези нелегални работници, да си изтеглят нелегално патените данъци?  Аве сигурно знае. 

Merry, според мен къде не правят разлика, къде просто така им се иска... Друго е да си "гражданин на", някак по така звучи...  наслушах се напоследък на доста мераци от страна на наши сънародници, без да съм се натискала да ги чувам

М@я, шегата настрана, имаш си всички права и без да си омъжена, даже така по-добре, че адвокатските услуги в тази държава са мноооого скъпи 

И аз така си мислех, че престоя като о пер не се смята. Аз така или иначе мисля до няколко месеца да се ориентирам в някаква друга посока, искам да работя с възрастни, имам нужда от повече контакт с хора, които не са на три години. Мнооого обичам деца, но досега като съм гледала, винаги е имало и възрастни около мен, съквартиранти, приятели, а сега... Често с дни не разменям една (офлайн) дума с възрастен, която не е майката да ми каже какво очаква от мен да изчистя през деня.

Иначе оздравях (почти) обаче беше някакъв вирус от дълбините на самия Ад, честно ви казвам. Първо гърлото ме заболя, ама за часове сливиците ми се подуха, не можех да дишам, да говоря или да преглъшам каквото и да било. После вдигнах температура до 39.2, ден и половина не можах да я сваля, че първия ден бях и на работа. Едва не припаднах пред госпожата вечерта. И това беше, температура и сливици, обаче и двете на макс. На третия ден сутринта най после успях да сваля температурата и повече не съм качвала, а гърлото ми беше кошмар до неделя вечерта. Три дни ядох само банани, понеже са меки и някак ги преглъщах, старах се да пия вода, и пак съм свалила пет килограма за три дни. Изобщо не излязох от леглото. Оназ овца вместо да дойде да види жива ли съм, умряла ли съм, ми писа смс от долния етаж че нямало да ме храни тоя уикенд, да съм си готвела сама. Шест дни поред - никаква храна, днес за пръв път имаше вечеря. Те за тях си имат, де, поръчват си китайско, правят си това-онова, за мен няма. И през деня няма, понеже тук по принцип се ядат само сандвичи, а хляба беше точно като за на хлапетата яденето, ако си направя сандвич, няма да има за тях. Аз съвсем зарязах надеждите за някаква храна от тях, абсолютно нищо нямат, купувам си и толкова. Тая седмица ще видим пет ли дни ще работя или шест, днес "само за мъничко"-то й се оказаха шест часа. Утре и вдругиден - нормални 11. Петък - пак "мъничко".

И един въпрос за НИН и от мен. Четох, просто не съм сигурна дали съм разбрала добре. Значи, звъня на номера на джобсентър и те ми определят дата за интервю и(или?) ми изпращат документи по пощата, които да попълня (?). Къде се провежда интервюто? Притеснявам се, че вероятно ще е в работен ден и аз няма да мога да се измъкна от работа за да отида, четох в някакви блогове, че обикновено интервюто било по телефона (ако работиш, обаче аз не съм сигурна моето как се води, мога ли да заявя на... Какви са, имиграционни някакви, че работя като о пер при положение че реално нямам такова право), обаче тук от вас такова нещо не съм чула... И после, евентуално ако успея да се установя тук, получаването на НИН може ли да се счита за начало на тези 6 години? Знам, че това е много далеч от положението ми сега, но така и така се говори по темата... Сигурно звуча, все едно не съм си направила труда да се поинтересувам сама и искам отговори наготово, обаче не е така, честно.

nana_cool имаше добра идея да почнеш да търсиш работа и пазиш доказателствата за това.



М@я,

не я слушай tzvetak, знайш к'во хубаво хен парти ще ти стъкнем.
Кеф ти дрийм тийм, кеф ти лебеди  

Толумбата, знаех си, че ще се включиш, рано или късно... В часта за партито съм съгласна, но за останалото питай патило, не старило, а аз съм и двете, както знаеш

Всъщност влязох да кажа, ако някой се интересува и не знае, Григор Димитров играе мачът си на Indian Wells от около 10 pm английско време... Не знам утре как ще се става

МГМ, не знам за телефонно интервю, знам само за лично в офиса, това е част от процедурата, да те видят и идентифицират, теб и намеренията ти, навремето съм си взимала отпуск за целта...

Мда, прочетох, запомних и ще опитам. Обаче аз наистина искам да си намеря работа... Онзи приятел с апартамента много иска да ми помогне, днес щеше на джобсентър да звъни, понеже се видяхме за кафе. Каза, че ако няма как да взема стаята на сегашната му наемателка (щото няма как да я изгони просто така, ако момичето си е ОК, а и аз не бих искала от него такова нещо), ще ми помогне за наема и депозита, докато си намеря работа и му върна парите. Не е перфектния вариант, обаче е някакъв вариант, и в краен случай мога да разчитам на него. Майката още не ми е казала как ще се работи по нататък, но както и да е, повече от година не искам да оставам, а скоро правя осем месеца. Боже, кога мина времето. И мама идва след две седмици, нямам търпение.

МГМ, не знам как го правиш, но все за началото на пустите 6 години питаш. Спокойно. Реално погледнато може и още една година да не ти дадат НИН. Има няколко категории по които се води, че упражняваш правата си в УК по ЕС законите. Казах ти, че както си в момента, ако искаш да започнеш по-скоро да събираш години единственият ти вариант за сега е да си job seeker. Периода от който ще започнеш да броиш е от първата апликация за работа, която ще пуснеш. По-голяма тежест такива апликации например ще имат, ако са през джоб центъра. Едно време на тези принтирани от адвайзър там пишеше (client's copy). Сега не знам дали е още така. Или ако пращаш СV по мейл, пазиш и после разпечатваш копия за изпратените сивита. Когато вече започнеш за работодател, ще доказваш по нататъшен период с П60/П45/пей слипове, каквото имаш за периода, ако е кратък (например между две работи). Като си попълваш формата един ден живот и здраве за ПР или гражданство ще си пишеш реалната дата на която си влязла в страната, никой обаче няма да очаква от теб документи от тогава. Важно е периода от 5/6 години да е по съюзните права. Ето, ние например сме от 2004-та тук. Пращаме само за последните 5 години, но пишем реални дати кога сме дошли. За НИН-а, обаждаш се да ти насрочат интервю. Казват ти дата, час и къде, обикновено в най-близкият до теб джоб център, но доколкото разбирам това последното не е задължително. Можеш по телефона да кажеш, че конкретен ден или време не те устройва ще ти дадат нови. На самото интервю, ако имаш предложение за работа или си започнала някъде другаде предоставяш писмо от работодателя, ако не...пиши пак да го ообсъдим като се стигне до там.   Не съм сигурна, че интервюто може по телефона само, всъщност съм почти убедена, че не може, но е възможно да греша. Не, само по себе си НИН-а нищо не доказва. Трябва да упражняваш ЕС правата си в УК, можеш да го правиш и без НИН. Писмото от НИН обаче може да използваш като доказателство за адрес след време, ако нямаш нищо друго за този период.

Ей сега ще се включа да го гледам..

Е, не, само сега питах, понеже така или иначе за това си говорихте, но това са полезни неща, които да знам, никога не бих се сетила да си пазя разпечатана кореспонденция с евентуален работодател, която да ми послужи след сума време. Единствената причина да имам доказателство за адрес е, че по принцип рядко хвърлям каквото и да било, нямаше да знам да си пазя писмото от розовата карта, ако не бях прочела тук. Аз иначе имам милиони въпроси, но гледам да чета повече и да питам по малко, понеже не съм само аз 'новата" и "питащата", та не искам да досаждам

И докато сте на тази тематика, и аз да питам за джоб сентъра въпрос: те реално могат ли да ми помогнат в намирането на работа? Четох из разни сайтове, че не се пънат много-много. Все се каня да се обадя и да си запиша интервю да си поговорим, имам един куп принтирани имейли, апликации, откази  , ще им ги занеса и те така. Да ударят едно рамо.
И аз много искам да си намеря работа, направо не е реално. В смисъл аз винаги съм работела /та дори и в Кипър като бях не знаех гръцки, но работех с английски/ и сега ми е странно. Бях много надъхана и уверена, и сега след три месеца търсене без резултат и 2-3 неуспешни интервюта спихнах като балон. Нямам самочуствие, изобщо не съм конфидънт и не знам. Мъжът ми си мисли, че не ми се седи тук и искам да се прибираме БГ /защото знае, че там лесно ще се реализирам отново, понеже си обичам работата/, което е пълна лудост. Мен тук си ми е било мечта да си живея и знаех, че ще ми хареса. Както и стана 

tzvetak 
Може би е въпросът не е за рано сутрин, но... кои са лебедите?
Усмихнат ден на всички!