Сърцето е орган, който поддържа тялото живо.
Разумът ти казва кога идва краят, илюзиите обаче, могат да те направят герой на Кафка.
Разумът ти казва кога идва краят, илюзиите обаче, могат да те направят герой на Кафка.
- Публикувана: 28 фев. 2014, 18:30 ч.
- Последно мнение: 15 март 2014, 23:50 ч.
Струва ли си да се бориш?
Наистина е прекалено обширно, има прекалено много фактори, а и е индивидуално за всеки.
Но все пак твърдя, че не трябва да гледаме и преследваме идеализиран образ, понеже не веднъж съм ставал свидетел как този образ използва отсрещната страна и го прави на маймуна, докато той "прогледне".
Но наистина, нека не изпадаме чак толкова в детайли, че ще вземе някой да ни разтълкува погрешно и ще реши, че живота за него е свършил.
Но все пак твърдя, че не трябва да гледаме и преследваме идеализиран образ, понеже не веднъж съм ставал свидетел как този образ използва отсрещната страна и го прави на маймуна, докато той "прогледне".
Но наистина, нека не изпадаме чак толкова в детайли, че ще вземе някой да ни разтълкува погрешно и ще реши, че живота за него е свършил.
Много често това, което смятаме за любов към другия, е всъщност вкопчване в статуквото, в навика. Няма начин да виждаш непреодолими противоречия с някого - предателство, безразличие, липса на отговорност и ангажираност към теб и да продължаваш наистина да го обичаш. Забелязали ли сте, че колкото по-бързо заменим обекта на любов, със същата скорост се изпаряват чувствата към предишния. Е, сигурно има изключения, но в повечето случаи е така.
Човекът е себично същество и дори, когато изглежда, че прави жертви, обикновено е воден от някакви свои, често подсъзнателни цели. В случая - с нежелание да започва всичко отначало. Грешка! Ново начало е единственият избор, разтеглянето на подобни отношения във времето е много по-страшно - пораженията често стават необратими.
Големи компромиси може и да трябва да се правят, когато вече има деца, но не и преди това.
Човекът е себично същество и дори, когато изглежда, че прави жертви, обикновено е воден от някакви свои, често подсъзнателни цели. В случая - с нежелание да започва всичко отначало. Грешка! Ново начало е единственият избор, разтеглянето на подобни отношения във времето е много по-страшно - пораженията често стават необратими.
Големи компромиси може и да трябва да се правят, когато вече има деца, но не и преди това.
Пораженията стават леко по-сложни, ако новото начало доведе то деца и изведнъж старата недоизживяна любов призове.
Подсъзнанието ти казва кога идва края. Краят е едно специфично усещане, от което оставаш без думи и продължаваш без да имаш желание и да изречеш каквото и да било за отношенията си с този човек, когото си обичал някога, но сега оставяш зад гърба си. Просто знаеш, че дори и танк да ти се изпречи, не може да ти обърне посоката. Миналото ти изглежда ти като сюжет от друг живот.
Подсъзнанието ти казва кога идва края. Краят е едно специфично усещане, от което оставаш без думи и продължаваш без да имаш желание и да изречеш каквото и да било за отношенията си с този човек, когото си обичал някога, но сега оставяш зад гърба си. Просто знаеш, че дори и танк да ти се изпречи, не може да ти обърне посоката. Миналото ти изглежда ти като сюжет от друг живот.