ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО-Тема№15

Най-накрая да отговоря на въпросите ти;)
Да, когато започнах с дишането пиех АД, след месец ги спрях - по схема, дадена ми от терапевта, при който ходех и който водеше дишането.
Вторият ти въпрос е много хубав, много се радвам, когато някой така дълбоко търси и разсъждава за каквото и да било Много си прав за това, че може да се генерират същите мисли, макар и изчистил застоялите емоции... При мен отначалото беше трудно, защото аз дишах и чистех, но се прибирах на място, където отново трупах негативизъм. По този начин няма как да станат нещата. Когато смених мястото и нямах вече дразнители и паралелно с това, покрай дишането, започнах да променям и мисленето си (то ти помага да го направиш, както и ти дава отговори на въпроси, прозрения докато тече самия процес), тогава ефекта беше голям и дълготраен. С дишането и психотерапията смених напълно светогледа си. Разбрах какво и кой трябва да изхвърля от живота си, какви промени трябва да направя. Дишането помага да откриеш начина как да го направиш. Но задължително е да има промени, защото все пак някои от нещата в стария ти живот са предизвикали ПР, било то дразнители вкъщи, на работа, самата работа, натоварваща те връзка и т.н. Логично е да смениш нещо от старото, което те е довело до това състояние. Дишането чисти натрупания боклук, но ако не промениш после нищо и си останеш в старото блато най-естественото нещо е атаките да се завърнат и да продължат със същия интензитет. И да подчертая, че не казвам, че е лесно - не, в никакъв случай. Много дълъг път извървях и минах през голяма и дълбока трансформация. Разбирам, че е трудно да напуснеш работата си (която да речем те е довела до тук), защото нямаш пари и имаш семейство и т.н.. но просто трябва да се търси начин, иначе си обречен така да продължаваш живота си.
Искам да кажа, че в момента, в който спрях АД атаките се върнаха + депресията, като по цял ден плачех и се побърквах от тревожността и  страха, който изпитвах. Когато разбрах за дишането вече ги бях започнала пак - по съвет на психиатърката ми, която каза, че след 2 седмици ще съм чисто нова. Да, ама не. Все едно да си мръсен и отгоре да облечеш чисто нови, спретнати, хубави дрехи. Аз затова още недоумявам - наистина ли са толкова невежи и не са запознати какво въсъщнот е ПР и че има и начин без медикаменти за справяне с това състояние или са наясно, но просто нямат интерес да ти казват другите начини.
Конкретна промяна при мен нямаше - относно това, за което казваш дали не е било просто случайност, че в същото време съм си намерила точния коловоз. Не, не си го бях намерила, просто ми се промени мисленето и светогледа, както ти казах. Осъзнах какво всъщност е страха и че животът в постоянен страх е много по-страшен от смъртта. То това не е живот първо на първо. Макар че аз също съм се  страхувала много и само дето на четири крака не съм ходила на първите си дишания. Много е гадно, но знаех, е нямам какво да губя и че по-зле от това няма на къде.
Би ли споделил кои са тези хора, за които си чел, че са си навредили много?
Относно предупрежденията - не знам, вероятно ни е различен критерия за ерудиран човек, но имаа хора, които безспорно са много начетени, много знаят и са компетентни по много въпроси, но е вероятно да не са запознати с този метод много добре щом се изказват така, макар че никой не мога да съдя - колкото хора, толкова и мнения. Но дали те самите са практикували и дали наистина са добре запознати с този метод? Би ли казал какви са точно предупрежденията им? Под вкарването в приказка си мисля, че имат предвид следното: след първите сесии може човек да не се чувства добре, защото един вид човека с ПР примерно разбутва страховете, те излизат на повърхността, както и някои негативни емоции, болка и т.н. и може 1-2 дни да не е ок. Но със сигурност не е по-страшно от това, което вече са преживяли и преживяват всеки ден. Със следващите дишания нещата си идват на мястото. Изправяш се срещу страховете си и се освобождаваш от тях. Когато до теб има опитен фасилитатор и те убеди, че всичко това е нормално (и то е наистина), няма да имаш проблем. Също така, когато си поизчистил малко боклука, започват да изплуват истинската ти същност - започваш да казваш "не", когато трябва, започваш да ставаш нагъл (според близките си), защото изразяваш мнение и се налагаш (пък на някои от тях не им се нрави това и повече са те харесвали в пасивния ти образ ) и т.н. А това, което всъщност става е, че ти вече не си безпомощната жертва на ПР, подчинена и прикована от него, а в теб се задвижва едно моторче, което иска да живее пълноценно и да диша с пълни гърди, да казва "не" когато иска да каже "не", да се грижи вече повече за себе си и да стане егоист в здравословния смисъл, да има своите желания и стремежи, да не иска да прави повече компромиси и вечно да се съобразява с всички, да изразява свободно мнението си, дори то да не е много приятно за околните. Та това в общи линии е вероятно да са имали предвид тези хора, защото се променяш и минаваш през понякога нелек период на трансформация, но си заслужава - НАИСТИНА!

айде и аз в отбора на тези с авторитарни,власти бащи-бащи побойници, още по-лошо, човек с власт навремето и възможности на мен лично никога не ми е посягано, но колко ужасяващи сцени съм изгледала/ убийствено за психиката за едно малко дете/, живота ми до 18г беше пълен кошмар. като станах студентка и се махнах от вкъщи, качих  20 кг за 2 месеца заради спокойствието,което никога до този момент бях нямала.  Радоста ми беше кратка, само 2 години,защото след две години пред мен почина близък човек, отиде си просто от нищото за един момент, и тогава ми се отклучиха паник атаките,т.е при мен започна с вдигане на високо кръвно,180-200/140-150 влизане по болници да ми го нормализират и от там започна страха,това да не се повтори, почнаха си паник атаките и така.. и след 11 г кошмара се завърна....по нататък историята ми я знаете. Иначе моя брат е другата крайност на мен, пълен непукист- абсолютно дърво, нищо не може да го изкара от равновесие, няма страх от баща ми, а аз и до сега си имам страх от него-въпреки,че тези изпълнения отдавна вече неприсъстват в семейството ни. Май прави впечатление, че повечето ,които са ни споходили тези разстройства, сме имали трудно
детство!

Yellow butterfly толкова хубаво пишеш, голямо удоволствие е да те чета  . 

Аз например в семейството си не съм била тормозена като дете и не е имало такъв авторитаризъм, но пък винаги е имало напрежение и караници между майка ми и баща ми, както и мълчание по цели седмици от страна на майка ми и трупане на чувство за вина от детска възраст.  По-скоро имах труден пубертет и много премълчавах и все бях изолирана от другите, нещо като аутсайдер. И това го преживявах много дълбоко. То и затова първата ми атака беше на 19 години, придружена и с кръвно. Това ми беше голяма травма, но пак дишането ми помогна да я премахна.

Да, ще излезе че повечето сме с травми от детството.

Аз понякога още се чувствам непълноценна и "идиот" по думите на баща ми.

знаеш ли колко много хора познавам  с такъв потенциал и такива качества, на които обаче им е било вменено в детството, че са глупаци, идиоти, че за нищо не стават, че са неспособни, некачествени и т.н.  И тези неща, казани от родителя-авторитет се загнездват дълбоко в подъзнанието и си стоят тампрез целия ти живот и тъкмо когато си помислиш, че нещо можеш да постигнеш гласът от там нашепва - 'не, не си мисли, че ще можеш, ти не си способен на това, все пак баща ти го е казал, ти си идиот и не можеш". Детето е това, което са казали за него, че е, което е ЧУЛО, че е. А не това, което всъщност Е.
В една от книгите на М. Алгафари бях чела, че от наблюдения от практиката си е стигнала до извода, че хората с комплекс за малоценност са едни от най-качествените хора. Едно от потвържденията за това е, че глупакът, простакът и идиотът нямат комплекс за малоценност. Защо ли? )

Естествено, аз пак съм с най-големият проблем загнезден в детството, изнасилване като дете, няма да казвам на каква възраст. И много пъти съм си мислела дали това сега не е причината за болестта ми, но факта, че се повлиявам от друг вид лекарства калциеви антагонисти /нямат нищо общо с успокоителни, антидепресанти и .../ ме карат да мисля, че просто това е поредния ужас в живота ми.

Да споделя и аз. При мен страшното беше майка ми...все още отекват в ушите ми думите и ..Толкова ме беше страх от какво ли не..

Гала , ще кажа , че почти те разбирам , казвам почти , защото когато бях първи клас се опитаха да ме изнасилят в мазето на блока , където тогава се провеждаха занятията . Не знам как се отървах , но бях опипвана , мъжа си беше събул панталоните и т.н. Да не разказвам , че ми се дорева . Слава Богу не се стигна до изнасилване , но аз много крещях и не знам как се отървах , никой не ме чу при условие , че по това време се водеха децата на училище , никой не мина през това време . Както и да е . Това е едната ми голяма травма . След това постоянните скандали в къщи , защото баща ми пие . После - като дете и тинейджър бях много пълна и бях аутсайдер също , момчетата не ме поглеждаха , а аз тайничко си се влюбвах и си страдах . Сега съм слаба , каква ирония нали  . И при мен има много да се чисти ....

Айде, изчистихме се вече, почваме само положително !

Yellow Butterfly , много правилно, търпеливо описва всичко. повтарям се, но тя е човекът, който ме подкрепи да се престраша да дишам холотропно.......и пак казвам, също съм на мнение, че това е единственият начин, който може да изгони окончателно ПР от нас, но се иска доста търпение и последователност......нещо, което при мен е ужасно дефицитно  Като ми стане напечено се мобилизирам, намирам пари и хуквам да дишам......и като ми просветне пред очичките-забравям. така не се прави  Но слава богу, че веднъж изчистените с дишане неща-не се връщат отново....Пак с дишане, изчистих част от "родителския сценарий".....имах моменти преди години, когато се улавях, че направо копирам поведението на мама    Слава Богу, доста се поочовечих. Не казвам, че съм спряла да уважавам родителите си, или търпеливо да изслушвам съветите им.....но в крайна сметка, вече кимам утвърдително и се усмихвам, за да им доставя "душевен гъдел", че съм кроткото и изпълнително единствено дете, но си правя, каквото  си знам 

Yellow Butterfly, от колко време си без ПР,  в смисъл напълно излекувана?


Просто ми отпада въпросът след поста на maria7787 . 

Момичета , разкажете какво точно представлява това дишане , има ли негативни ефекти някакви и т.н.

Seaaq ти питаш друг човек, но давам пример за себе си, ако ти беше на мое място и 11 г  нямаш и помен от това чудо, би ли си помислила някога, че ужаса би се завърнал, защото аз не съм си го и помисляла дори,а ето че се стовари отново, т.е човек как може да е напълно сигурен,че е излекуван от това нещо- това се чудя аз- в момента само след 20 дена без деанксита, в главата ми непрекъснато е мисълта да не се завърне всичко от миналата година!

maria7787, напълно съм съгласна с теб.
Хмм, не съм се замисляла в тази посока относно излекуването.
За себе си..както бях писала ,най-дългият ми период без каквато и да е следа от ПР, продължи около 3г. Всъщност май дори не съм се и замисляла дали съм се била излекувала тогава и какво, и що. В тези си периоди аз БУКВАЛНО забравях що е то паника, страхове, всичките симптоми. Целият този ужас просто изчезваше. Не съм се и замисляла дали това е в мен. Не съм и предполагала, че може да ме споходи пак..Другото, което е, че аз излизах от тези състояния просто без да правя нещо конкретно за целта. Дори хапчетата не съм спирала по схеми (пиела съм само успокоителни)...просто е идвал момент, в който забравях да ги пия постепенно, защото не са ми били необходими.
Благодаря ти за тази посока за размисъл.  

Аз не съм много наясно относно това дишане. Ето линк даден от   Yellow Butterfly в един от постовете си. Смятам и аз да прочета информацията от този сайт за някаква насока.

http://insighting.eu/insighting-intenzivno-dishane.html