НОВО: Дигитални асистентиВиж

Подсъзнанието може всичко 60 /Линкове за всички техники има на първа стр.

  • 70 137
  • 741
  •   1
Отговори
# 75 12 март 2014, 19:53 ч.
  • Мнения: 1 422
astriferous, аз тук малко таковатааааааа - що мир, що осмиряване, що компромиси, що неконфликтност, що угаждане, що проблем със сблъсъка.... Да продължавам ли или веднага ще 'почнеш да ми викаш що-тка  Laughing

Още по-малко пък е необходимо да си овладяваш гнева и като е вътрешен реално да се потиснеш. Разбери защо се чувстваш така, как се чувстваш, кога точно се чувстваш така. После приеми своето участие в това да попадаш в тези ситуации, виж се как реагираш. Приеми, че да отговорността за реакцията е твоя, за случващото се с тебе е твоя, но ти имаш право и възможност да я измениш. Не да преглътнеш гнева, а първо да приемеш, че го изпитваш, да го изживееш, да си позволиш дори да го изявиш. И после да заявиш себе си пред себе си. Това със сблъсъка често пъти се случва на хора, които вътре в себе си не вярват, че имат право на поведение, което да е различно от изискваното от тях. И хем не им харсесва какво искат от тях, хем се укоряват, че не го спазват. И хоп - вътрешен взрив. Ако се взривиш навън е по-добре.

После като се приемеш и като си позволиш да избираш самата ти и да ти е безразлично мнението и поведението на "близките", ще се оправи ситуацията. Често пъти и близките се сменят и/ или си променят поведението.

# 76 12 март 2014, 20:08 ч.
  • Мнения: 1 422
Има нещо, което от онзи ден искам да ви разкажа. Срещам един познат, когото не бях виждала от сигурно поне 5 години и се случи да имаме време да обядваме заедно. Говорим си за разни неща и той в един момент казва, че няколко пъти си мислел за мене, ама все не стигал да ми се обади. По конкретен повод си мислел.

Преди 7 - 8 години му бях дала една книга, която тогава на мене много ми беше повлияла в труден момент. В смисъл помогнала ми беше  Wink Той я прочете донякъде и ми я върна като искрено ми каза, че не го докосва изобщо и не му се чете нататък. Даже я бяхме обсъждали в групичка от състуденти и един човек, който пък я беше чел също цялата, откровено твърдеше, че за него е пълна тъпня цялата идея на автора. Книгата е художествена, роман, но силно философски, не с активна фабула. И там си беше останало.После сме контактували с моя познат още сигурно година две и бяхме престанали да се виждаме, защото човекът, около когото се събирахме, се ожени в чужбина и отиде при жена си.

Та преди две години моят познат преживял нещо много неприятно и казва, че сънувал книгата. Корицата сънувал как си я купува и я чете. Обаче засечка - не се сещал как се казва самата книга, нито кой е авторът. Ей така знаел, че това е книгата, ама не помни нищо освен възприятието си за корицата. И решава да отиде на Славейков ей така да погледа старите книги (тя беше някакво издания, което и аз го бях купувала от стари книги май). И съответно гледа, гледа и изведнъж я вижда.... Ей така си стои между другите книги.

Купува си я той, чете я и ми казва - Аз направо не можех да повярвам колко по-различни неща вижда в тази книга. Преди ми се струваше някаква повърхностна боза, измишльотина, фантазьорщина, а сега все едно под корицата имаше други думи. При което звъни на онзи другия човек, който я беше разкритикувам и му разказва (те и като студенти си поддържаха повече контакт). И съответно този мъж щял да падне, защото преди месец ходил при родителите си да я търси в тяхната библиотека, защото изведнъж го прихванало желание да я чете отново. И той същото - ама защо аз така различно я възприемам сега. Преди му се струвало, че е хаос, претупано, пък сега му въздействало, било негово усещането, много мисли му събудило и изобщо бил много доволен, че я прочел.

И в резултата сега организират, да сме се видели, които сме в България от онази групичка хора, защото им се струвало неслучайно, че така различно възприели романа. Как една книга може да има сякаш магия в нея  Heart Eyes

# 77 12 март 2014, 20:17 ч.
  • Мнения: 701
Рози, коя е книгата? Hug Аз вярвам, че книгите са магия. Незнам разправяла ли съм ви, как преди години "Алхимикът" на Пауло Коелю, който е много оплюван като нискокачествена литература/ с което не съм съгласна естествено Simple Smile/ ме накара да се запиша да уча това, за което мечтаех. Бях на кантар, защото си имах едно образование, по което работех и много ангажименти в онзи момент, ама много. "Алхимикът" беше капката, която ме накара да се запиша и смятам, че това е едно от най- смислените ми решения. Защото да учиш или работиш нещо, което е докоснало сърцето ти, те кара да се чувстваш добре, смислен и като че ли излъчваш добра енергия. Аз лично винаги съм разпознавала удовлетворените от професионалния си път хора, по блясъка в очите им.

# 78 12 март 2014, 20:18 ч.
  • Мнения: 20 253
 
Цитат на: Рози и рози в ср, 12 мар 2014, 19:53

Още по-малко пък е необходимо да си овладяваш гнева и като е вътрешен реално да се потиснеш. Разбери защо се чувстваш така, как се чувстваш, кога точно се чувстваш така. После приеми своето участие в това да попадаш в тези ситуации, виж се как реагираш. Приеми, че да отговорността за реакцията е твоя, за случващото се с тебе е твоя, но ти имаш право и възможност да я измениш. Не да преглътнеш гнева, а първо да приемеш, че го изпитваш, да го изживееш, да си позволиш дори да го изявиш. И после да заявиш себе си пред себе си. Това със сблъсъка често пъти се случва на хора, които вътре в себе си не вярват, че имат право на поведение, което да е различно от изискваното от тях. И хем не им харсесва какво искат от тях, хем се укоряват, че не го спазват. И хоп - вътрешен взрив. Ако се взривиш навън е по-добре.

После като се приемеш и като си позволиш да избираш самата ти и да ти е безразлично мнението и поведението на "близките", ще се оправи ситуацията. Често пъти и близките се сменят и/ или си променят поведението.
Съгласна съм с всяка една дума.  Да потиснеш гнева си е още по-вредно и от това да го изявиш и да се скарате, след което да се чувстваш виновна. Да слагаш розови очила също значи да се самозаблуждаваш и навън всичко да изглежда спокойно, а вътре в теб да е потиснато.
Душевният мир ще дойде не когато заключваш страховете си, което за мен пак е равнозначно на отхвърляне и потискане, а ги осъзнаеш и отработиш.

# 79 12 март 2014, 22:13 ч.
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 065
Ничто так сильно не разрушает человека, как продолжительное бездействие.
@Аристотель






Скрит текст:
Нищо не разрушава  човека толкова много , колкото продължителното бездействие

# 80 13 март 2014, 10:08 ч.
  • София
  • Мнения: 1 260
Даа, Рози, коя е тази мистериозна книга (въпреки че историята не е за книгата, а за синхроничността ви, ама любопитството сега...)  Flutter  По повод синхроничностите аз споменавах май преди време за мойта татуировка (ясно ми е, че има хора, за които това е толкова вълнуващо, колкото и миенето на зъби) - ама там също беше нещо подобно. Хрумнало ми преди време, преди години, но нещо не мога да го измисля, колебая се, отлагам, не съм сигурна искам ли го и пр... И в един момент есента като взеха около мен всички хора за татуировки да говорят, ама основна тема някак си стана от нищото ей така, при това не с фенове на тая практика. Е тва ако не беше тлъст знак, какво да е  Laughing Sunglasses Сега съм доволна, че го отреагирах. Впрочем и аз често се сещам за Алхимикът, който четох в училище и ми хареса философията, не ми хареса историята - т.е. начинът на поднасяне на идеята. Но всеки път като си мисля за знаци, се сещам именно за тази книга.

Нещо за гневенето да допълня, ако позволите - в конкретната ситуация - гневът в никой случай не се потиска, обаче когато е за хора и то близки, аз бих го насочила в друга посока. Т.е. бих го спотаила пред тях и да го излея на друго място. Била съм възглавници, разхождала съм се бясно в опит да си строша краката, крещяла съм си сама на стените, лампата, небето... Такива работи. Който спортува сигурно също е добър отдушник. Или квото хрумне. Но моето мнение е, че ако с хора искаш да се пребориш и знаеш, че там смисълът не минава през ушната мембрана, за да стигне до мозъка, тактиката в масовия случай е презрително мълчание и демонстративно спокойствие. В масовия, иначе естествено всичко изплямпано подлежи на пригаждане според конкретния случай.

# 81 13 март 2014, 11:18 ч.
  • Мнения: 312
  bouquet

Скрит текст:
Малката Душа и Слънцето
Живяла някога много отдавна, извън времето, една Малка Душа. Тя казала веднъж на Бога:
- Аз зная, коя съм аз!
- Чудесно! - отвърнал Бог. - И коя си ти?
И Малката Душа му отговорила:
- Аз съм Светлина!
Бог се усмихнал със своята голяма усмивка и казал:
- Вярно е! Ти си светлина!
Малката Душа била много щастлива, тъй като разбрала онова, което рано или късно разбират всички Души в Царството на Бога.
- Еха, - казала Малката Душа - това наистина е жестоко!
Но скоро й станало недостатъчно едното само знание за това, коя е тя. Малката Душа почувствала, че в нея започва нов водовъртеж от желания. Сега тя искала да бъде онова, което е. Тогава Малката Душа се върнала към Бога (което само по себе си съвсем не е лоша идея, за всички души, които искат да бъдат онова, което са всъщност) и казала:
- Господи, здравей! Сега, когато зная Коя Съм Аз, дали бих могла и да бъда това?
И Бог отговорил:
- Искаш да кажеш, че искаш да бъдеш Това, което вече си всъщност?
- Виждаш ли, - отговорила Малката Душа - едно е да знам Коя съм Аз, а съвсем друго е наистина да бъда това. Искам да разбера и да почувствам какво е това да си Светлина!
- Но ти и така вече си Светлина - повторил Бог, отново с усмивка.
- Да, но искам да го усетя, да го почувствам! - викнала Малката Душа.
- Е, какво пък - Бог казал засмяно. - Трябваше да се досетя за това. Ти винаги си се отличавала със страст към приключенията... - Но в следващия момент изражението на Бог се променило - Само че тук има една такава работа…
- Каква такава работа?- попитала Малката Душа.
- Не съществува нищо друго, освен Светлината. Виждаш ли, аз съм създал само това, което ти самата се явяваш и се получава, че по прост начин себе си да познаеш като Това, Което Си, за теб не се предвижда. Разбираш ли, не съществува нищо, които ти да не си.
- Ааа, - казала Малката Душа, която била сега малко озадачена.
- Помисли за това ето така: - обяснил Бог - ти си подобна на свещ в лъчите на Слънцето. Ти светиш заедно с милиони, трилиони и трилиарди други свещи, които съставляват Слънцето. И Слънцето не би било слънце без теб. Нека се опита да стане слънце без една от своите свещи…- то просто не би могло да бъде нормално слънце, защото не би сияло толкова ярко. И ето ти задача: да опознаеш себе си като светлина, когато се намираш в самия център на Светлината? Е, как е задачката?
- Ама че си и ти, Боже - присвила очи Малката Душа - измисли нещо друго!
Тогава Бог пак се усмихнал и казал:
- Аз вече съм измислил. Щом ти не можеш себе си да видиш като Светлина, когато се намираш в Светлината, аз ще те обкръжа с тъмнина.
- А какво е тъмнината?- попитала Малката Душа.
- Това, което ти не си - отвърнал Бог.
- А ще ми бъде ли страшно от тази тъмнина? - заплакала Малката Душа.
- Само ако избереш да се изплашиш - бил отговорът на Бог. - Но всъщност, не съществува нищо, от което би си струвало да се изплашиш. И само ако ти решиш, че има, ще започнеш да се страхуваш. Виждаш ли, все едно ние измисляме всичко това. Ние се преструваме.
- О! - възкликнала Малката Душа и след това се почувствала значително по-добре.
След това Бог обяснил, че за да се познае дадено усещане или да се почувства нещо въобще, трябва да се появи друго, противоположно нещо. Или с други думи, ако искаш да почувстваш нещо - ти пораждаш неговата пълна противоположност.
- И това е велик дар - рекъл Бог. - Защото без него нищо не може да се разбере или почувства. Ти няма да узнаеш какво е това Топлина без Студа, Горе без Долу, Бързо без Бавно. Ти никога не би разбрала какво е Ляво без Дясно. Тук без Там. Сега без Тогава. По този начин, когато бъдеш обкръжена от тъмнина, не вдигай юмрук към небесата и не си губи ума по този повод. Тогава именно ти ще познаеш Коя си Ти наистина. И всички останали ще почувстват това. Позволи на своята Светлина да сияе толкова ярко, за да може всичко и всеки да разбере, колко необикновена си Ти!
- Ти искаш да кажеш, че е нормално да позволя на другите да видят, колко съм необикновена? - попитала Малката Душа.
- Да, разбира се! - засмял се Бог. - Това си е съвсем естествено! Но запомни, че "необикновена" не значи "по-добра". Всеки по своему е необикновен и особен! Мнозина са забравили това. И те ще разберат, че е нормално да бъдеш необикновен и особен, само когато ти видиш, че за тебе е в реда на нещата да бъдеш особена.
- Е-ха! - казала Малката Душа и почнала да танцува, да се смее и да скача от радост. - Аз мога да бъда толкова особена и необикновена, колкото поискам!
- Да, и го можеш още сега! - Бог казал и започнал да танцува и да се смее и да скача заедно с Малката Душа. - Коя част от особеното и необикновеното ти, би желала да бъдеш?
- Как така, коя част от особеното и необикновеното? - повторила Малката душа - Аз не те разбирам.
- Разбираш! - започнал Бог. - Да бъдеш Светлина, значи да си особена, а това включва в себе си много различни части. Да си добър - значи да си особен. Да си нежен - значи да си особен. Да си особен означава също да си творчески и изобретателен. Да бъдеш търпелив - и това също значи да си особен. Можеш ли ти да измислиш някакви други начини да бъдеш особена?
Малката Душа поседяла известно време в мълчание.
- Аз мога да измисля много начини да бъда особена! - възкликнала накрая тя. - Да си поддържащ - значи да бъдеш особен. Да бъдеш даващият в отношенията си с някого - това също е да си особен. Да си особен - това е да си дружелюбен. И да си грижовен - това също значи да си особен.
- Да - съгласил се Бог. - И можеш ти да бъдеш всяка една от тези или пък друга част от особеното, каквато пожелаеш в някой момент. Това именно означава да бъдеш Светлина.
- Знам какво искам да бъда, знам какво искам да бъда! - радостно обявила Малката Душа. - Аз искам да бъда онази част от особеното, която се нарича "прошка". Нали наистина да прощаваш, значи да си особен?
- О, да! - с увереност казал Бог. - Това е много особено.
- Именно това искам да бъда! - казала Малката Душа. - Искам да бъда прощаваща. Искам да опозная себе си, като прощаваща.
- Добре - казал Бог. - Но има нещо, което ти трябва да знаеш.
Малката Душа ставала малко нетърпелива. Сега й се струвало, че на всяка крачкая очакват нови усложнения.
- Какво е това? - попитала с въздишка тя.
- Не съществува никой, комуто можеш да простиш.
- Никой? - не могла тя да повярва на току-що чутото.
- Никой! - повторил Бог. - Всичко, което съм създал, е съвършено. Няма нито една друга душа във всичко, което съм създал, която е по-малко съвършена от теб. Огледай се.
И именно тогава Малката Душа се осъзнала, че край нея са се събрали тълпа други души. Тези души се събрали отдалече и отвсякъде. Дошли от разни краища на Царството, когато разбрали, че Малката Душа води някакъв необичаен разговор с Бога. И всички те искали да знаят за какво се говори.
Гледайки безкрайното множество събрали се души, принудена била Душата Малка да се съгласи. Нито една от душите не изглеждала по-малко забележително, по-малко великолепно или по-малко съвършено от самата нея. Това било така удивително, и толкова ярка била светлината, излизаща от събралите се души, че на Малката Душа й се наложило дори да присвие очи за да ги гледа.
- И така, кому ще прощаваш? - попитал Бог.
- Ммм-да,- казала Малката Душа - изглежда, че няма да мога да се повеселя. А аз си поисках да се опозная като Това, Което Прощава. Исках да зная как се чувстваш, когато си ето такъв особен.
И Малката Душа се замислила над това, какво би било да се усещаш, когато ти е тъжно. Но именно тогава до нея приближила друга Дружелюбна Душа.
- Не си струва да се тревожиш, Малка Душа! - казала й Дружелюбната душа. - Аз ще ти помогна.
- Наистина ли? - светнала Малката Душа. - Какво е нужно да направя аз за това?
- Ами нищо, аз просто ще създам за тебе някого, на когото ти ще можеш да прощаваш.
- Можеш ли това?
- Разбира се! - усмихнала се Дружелюбната Душа. - В следващото мое раждане, в следващия ми живот, аз ще направя нещо, за което ти ще можеш да ми простиш.
- Но защо? Защо ти трябва да правиш изведнъж това? - все още неразбиращо попитала Малката Душа. - На теб, най-съвършеното Творение! На теб, която вибрира с такава скорост, че се поражда Светлина толкова ярка, и дори е трудно да те гледам! Какво може да те накара да понижиш вибрациите си и твоята ярка светлина да стане тъмна и тежка? Каква може да е причината ти, която си Светлина, която със звезди танцуваш и се движиш през Царството със скоростта на мисълта, да поискаш в моя живот да дойдеш и да направиш нещо толкова тежко, да направиш нещо лошо?
- Отговорът е много прост - казала Дружелюбната Душа. - Ще го направя за това, защото те обичам.
Малката Душа била удивена да чуе този отговор.
- Не бива да се учудваш толкова - казала Дружелюбната Душа - ти вече си правила същото за мен. Нима не помниш? О, колко пъти сме танцували заедно ние - ти и аз. През ери и през векове танцували сме с тебе този танц. От началото на времето и на много места с теб заедно сме го играли.
И двете вече сме били Всичко Това. Били сме Горе и Долу, Ляво и Дясно. Ние били сме вече Тук и Там, Тогава и Сега. Вече сме били Всичко Това. Били сме и жени и мъже, добри и лоши. Ние заедно сме били и жертви и злодеи. Така постъпвали сме много пъти и преди една за друга, ти и аз. И всяка е създавала за другата точната и съвършена възможност за това да се Прояви и Познае това, Което Сме Ние Всъщност.
- По такъв начин - продължила да обяснява Дружелюбната душа - този път в нашия следващ живот аз ще бъда за тебе "лошата". И ще направя нещо наистина ужасно и тогава ти ще можеш да се познаеш като Тази, Която Прощава.
- Но какво ще направиш? - попитала Малката Душа, малко нервно. - Какво ще бъде това наистина толкова ужасно, което ще направиш?
- О, непременно ще измислим нещо! - уверено отвърнала Дружелюбната Душа. Но след това станала някак по-сериозна и казала с тих глас:
- Знаеш ли, за едно ти си определено права.
- За какво? - поискала да знае Малката Душа.
- На мен наистина ще ми се наложи да забавя своите вибрации и да стана много тежка, за да мога да направя това не много приятно нещо за тебе. Ще ми се наложи да се преструвам и да бъда нещо, съвършено неприличащо на мен. И сега искам да те помоля за една услуга в замяна.
- Всичко, което искаш! Всичко, което пожелаеш!- възкликнала Малката Душа, започвайки да пее и танцува. - Ще бъда Прощаваща! Ще бъда Прощаваща! - И тогава Малката Душа забелязала, че Дружелюбната Душа стояла все така мълчалива.
- И така, какво ще искаш ти? - попитала я Малката Душа. - Какво мога да направя аз за теб? Ти си просто ангел като се съгласяваш да сториш това за мен!
- Разбира се, че Дружелюбната Душа е ангел! - прекъснал в този миг разговора Бог. - Всеки е ангел. Помни винаги това. Аз ви изпращам само ангели и никой освен тях.
А Малката Душа изгаряла от нетърпение да стори нещо, за да задоволи молбата на Душата Дружелюбна.
- Е, какво мога да направя аз за теб? - попитала я тя отново.
- Когато аз започна да те бия и да ти причинявам болка... - започнала Дружелюбната Душа - в онзи момент, когато ще направя най-лошото от всичко, което можеш да си представиш… В онзи момент…
- Да? - прекъснала я нетърпеливо малката Душа. - Какво тогава…?
Дружелюбната Душа погледнала в мълчание Малката Душа и после промълвила:
- Помни Коя Съм Аз Наистина.
- О, ама разбира се! - възкликнала Малката Душа. - Обещавам! Винаги ще помня теб такава, каквато виждам те сега и тук.
- Добре! - казала Дружелюбната Душа. - Защото, аз наистина много силно ще се опитвам да се преструвам. И най-вероятно ще забравя коя съм аз наистина. И ако ти не помниш Коя Съм Аз Наистина, и аз за много дълго време може да го забравя. И ако аз забравя Коя съм Аз, ти също може да забравиш Коя Си Ти и ние двете ще се загубим. И тогава ще ни трябва още една душа, която да дойде и да ни напомни за това Кои Сме Ние Всъщност.
- Не! Никой няма да ни потрябва! - отново обещала Малката Душа. - Аз ще помня Коя Си Ти! И ще ти бъда благодарна за този дар, който ще ми поднесеш - шанса да позная, да почувствам това, Коя Съм Аз.
И било сключено съгласието. И Малката Душа тръгнала към своя нов живот, радостна от това, че ще бъде светлина. Което само по себе си е вече много особено. И двойно по-радостна от това, че ще може да бъде онази част от особеното, която се нарича Прошка. И Малката Душа с нетърпение чакала, кога ще получи възможност да усети и опознае себе си като Прошка и да благодари на онази душа, която ще го направи възможно.
Във всеки нов момент на този нов живот, когато нова душа се появявала на сцената и каквото и да поднасяла в живота на Малката Душа - радост или печал, особено когато било печал, Малката Душа мислела за това, което й казал Бог:
- Помни завинаги - усмихвал се Бог - аз винаги изпращам само ангели и никой освен тях…

Нийл Доналд Уолш


# 82 13 март 2014, 12:37 ч.
  • Мнения: 79
adorable, големи благодарности!  Hug  bouquet
Та като сме се разговорили за книги, да спомена и аз една, която чета от няколко дни:
ТУК
Мога да я определя като малко бижу  Heart Eyes  и не се подвеждайте по заглавието - не става въпрос само за връзките в семейството, а касае по принцип междуличностните отношения.
Преди няколко теми някой беше пуснал този линк тук:
http://www.youtube.com/watch?v=YSoajSN2a_0
за което съм благодарна, защото това клипче ме подтикна да се информирам по-подробно за Геше Майкъл Роуч и неговата философия.

# 83 13 март 2014, 13:22 ч.
  • Мнения: 871
Момичета, не ви изпускам от поглед, макар невинаги да пиша. За пореден път минах трус в семейните отношения /а като ви чета, май е епидемия/. Предпочитам да мълча вече, да не се защитавам/оправдавам, защото и без това ефект няма. Предпочитам да мине бурята, да се нарева скришом посред нощ и на следващия ден всичко да си е по местата. Знам, че поведението е тип щраус /главата в пясъка/, но отворя ли си устата, ще стане по-зле.
Подозирам, че съм във финансова тежест за родителите, понеже ми се спряга една дата 01,06 за смяна на работното място. Не пуша, не си купувам парцалки всеки ден, нито пък козметика. Кафетата с приятелки са веднъж седмично /за да няма разхищения/. Избират се по-евтинки заведения и такива с промоции Happy hour 50% off. Храня се вкъщи, за да няма разходи.

Декември изпуснах възможност, защото майка ми беше много против града, където щях да отида. Финансово положението ми щеше да е по-добро, защото към заплатата се добавя сумата за квартира. От мен се иска де факто да си плащам консумативите. Останалото е за храна, дрехи, лекарства, глезотии. Ама не... била съм се махнала от цивилизацията, а да ходя в затънтен край и дума не можело да става.

Такъв вихър ме е понесъл, че от понеделник луната е нарастваща, а аз не съм правила ритуала за пари.  Embarassed

# 84 13 март 2014, 20:00 ч.
  • София
  • Мнения: 1 260
Цитат на: Инат до откат в чт, 13 мар 2014, 13:22
Ама не... била съм се махнала от цивилизацията, а да ходя в затънтен край и дума не можело да става.


Мче от тук почни, думата е твоя, не нечия друга

# 85 14 март 2014, 16:31 ч.
  • Мнения: 3 135
Цитат на: Desss в ср, 12 мар 2014, 22:13
Ничто так сильно не разрушает человека, как продолжительное бездействие.
@Аристотель

Колко е вярно само!

Има и една друга поговорка, която казва същото:
Ако се носиш по течението, винаги вървиш надолу.

# 86 14 март 2014, 16:33 ч.
  • София
  • Мнения: 482
Аз преживях, това което трябваше
и сложих край на това, което бе на свършване.
Изтрих, от живота си тези, които намразих
и си казах достатъчно!
Затова тези, които съм забравил,
нямат право да ми търсят сметка.
Съществувахте, защото знаех за вас.
Сега не съществувате, защото ви забравих.

Руми Мевляна



Едит:  Да се запиша в темата ако приемате нови хора.

# 87 14 март 2014, 18:41 ч.
  • Мнения: 48
Цитат на: Джес в пт, 14 мар 2014, 16:33
Аз преживях, това което трябваше
и сложих край на това, което бе на свършване.
Изтрих, от живота си тези, които намразих
и си казах достатъчно!
Затова тези, които съм забравил,
нямат право да ми търсят сметка.
Съществувахте, защото знаех за вас.
Сега не съществувате, защото ви забравих.

Руми Мевляна

Едит:  Да се запиша в темата ако приемате нови хора.

Винаги приемаме нови хора, добре дошла  Hug
Много хубаво стихче, благодаря Simple Smile

# 88 14 март 2014, 19:12 ч.
  • на острова на мечтите
  • Мнения: 6 421
Цитат на: Джес в пт, 14 мар 2014, 16:33
Аз преживях, това което трябваше
и сложих край на това, което бе на свършване.
Изтрих, от живота си тези, които намразих
и си казах достатъчно!
Затова тези, които съм забравил,
нямат право да ми търсят сметка.
Съществувахте, защото знаех за вас.
Сега не съществувате, защото ви забравих.

Руми Мевляна



Едит:  Да се запиша в темата ако приемате нови хора.
И на мен много ми допадна стиха! Добре дошла!
Момичета, не оставяйте някой друг да избира вместо вас. И на мен много пъти родителите ми искаха да се наложат, за мое добро, но аз съм си доста вироглава и ето, че след като си поблъсках главата и доста попара изсърбах ей на, мисля че доста неща постигнах и доказах!
Не се оправдавайте а се съпротивлявайте на намесата в живота ви! Hug Heart Eyes

# 89 14 март 2014, 21:00 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 1 158
Цитат на: Пит в пт, 14 мар 2014, 16:31
Цитат на: Desss в ср, 12 мар 2014, 22:13
Ничто так сильно не разрушает человека, как продолжительное бездействие.
@Аристотель

Колко е вярно само!

Има и една друга поговорка, която казва същото:
Ако се носиш по течението, винаги вървиш надолу.

не съм съгласна с последното твърдение

Не е ли по-добре да  махнем тежкото бреме от плещите си и да се доверим на един по-Висш Разум, че ще ни отведе  където трябва?

http://sebepoznanie.com/psihologiq/razmisli/borba-techenie/

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Уважаеми потребители,

      Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване за Вашия опит с VOYO и предпочитанията Ви към видеосъдържание.

      Анкетата отнема само 2-3 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от VOYO като знак на благодарност за отделеното време.

      Вашето участие ще помогне за подобряване на съдържанието за Вас и Вашето семейство.

      Благодарим Ви!

      Начало