Обидих жестоко майка ми

Успех, Плодово мляко! Уверена съм, че ще успееш да заживееш самостоятелно!

Присъединявам се към пожеланието  Успех


п.п. не се хващай за първият срещнат като удавник за сламка  само с идеята че ще се изнесеш от майчиният дом.




Късмет 

Ми в повечето случаи, ако не и във всички, при "самотниците" се касае за психологически проблеми, не е просто желание за уютно живуркане с мама. Те сами осъзнават, че имат проблем, но не могат да го разрешат. Сложна работа.
Понякога така се стичат нещата, съдба ли е, какво - не знам, но понякога човек не може да намери "сродна душа". Избира да е сам, отколкото зле придружен. Понякога проблемите пък са други. Във всеки случай се касае за проблем, не е от много хубаво и само по собствено желание живеенето "с мама".

А "момичета" от малките градове, дошли в голям град, независимо кой, почти винаги доста пирански подхождат. Може и предубедено да прозвучи, но в повечето случаи "така добре оправящите се в живота" пришълци са с определен манталитет. Почти винаги целта е да се заживее трайно в големия град, да си реализират детската мечта. Така се почва - отива се да се учи в заветния град и се почва масирана офанзива за "фащане" на обект, разбира се имащ най-малкото апартамент в съответния град. Ако са повече имоти - по-добре Ясно е, че за целта се впримчва обекта като го изцвъкват и забременяват.
Не че и сред тях няма свестни хора, просто мнозинството се ръчка с лакти, драпа всячески със зъби и нокти да се махне от безнадеждния прованс, където е обречен на мизерийка, невъзможност за професионално израстване, дори направо безработица, мъж алкохолик и побийващ, вечно съседско клюкарстване, следене и одумване и въобще всички онези неприятни неща, присъщи на средностатистическия живот в провинцията. Така че не е толкова неразбираемо желанието им на всяка цена да се махнат като се замислиш. На място, където не ти се предлага развитие, не можеш да съдиш човека, че драпа да избяга.
Не си говоря наизуст, реални примери имам предвид.

Преувеличаваш 

Значи за чужденците аз съм китната оправна 'селянка'   

Според мен това че са далече от уютният дом ги прави по-гъви и оправни  Учат , раборят , под наем живеят и не всичките са със заможни родители
Живота е ждунгла ,  да





*изключая девойките тип Златки, манекенки , плейметки  и т.н. 

Не и за американците Там са събрани хора отвсякъде, предполагам никой не си прави изводи от това кой откъде е.

Говорех за това, което виждам наоколо, не в чужбина - за България ставаше въпрос. Не за Златки и подобни, съвсем нормални уж са си.

Но виж за западноевропейците, да - българите са десетата категория хора, дошли или да крадат, или да фащат местни и да ги оженват за себе си, или да взимат помощи, или нещо да се скатават. Хеле пък за немците! И да не си - ходи доказвай, че нямаш сестра. Не случайно точно в Германия адаптацията на българите никак не е лесна. За Америка съм сигурна, че не са толкова предубедени, но в Европа са.

Друг е въпроса, че точно по-качествения материал гледа да се маха. Не защото е много лесно!
В България след 20 години, че даже и по-рано ще са останали предимно простаци, слабо образовани, цигани, връзкари и гъолизци, коври, пенсионери и огрухани от скапания си живот хорица с посивели тъжни лица, съответно много негативни и обезверени, без мечти, без планове, живеещи ден за ден и чакащи да се свърши.

Е , глупости 
точно в Германия съм била и нямам такива впечатления  ако не бях срещнала мъжа ми вероятно още щях да съм си там 

Радвам се за теб Имала си късмет явно, че си попадала на правилните места, с правилните хора. Близките ми примери сочат друго точно за Германия.

Нищо, де, ей го къде е Германия - не е далече като Америка, който иска да пробва, много по-лесно ще се увери за какво става въпрос от собствен опит. Поне няма да "боли" толкова финансово, както заминаването на толкова хиляди километри.

Между другото на авторката това бих и препоръчала - да мисли не в посока преместване в голям бг град, а в посока емиграция в нормална държава. Ако я влече, де.

Нито е нужно, нито желая! Защитаващите майката да не би да ги познават? Нея може да не я познавам, но случайно може да познавам отлично други хора със същия проблем.Достатъчно са писали останалите. Празни приказки не обичам да приказвам. Сигурно сто пъти вече споменах, че и нищо друго да не знам, ако е вярно, че една майка нарича детето си свиня и парцал- да, зла е и е изтрещяла. Пак ли не съм ясна?

                 Не зная за каква филология става дума,но защо не станеш учителка?Ще вземаш доста повече от сегашните несигурни около 200 лв?А млади учители се търсят доколкото зная...
Дори на село да отидеш и там си вземеш квартира,ще ти е много по-ефтино.Прибираш се само събота и неделя при мама,ще сте си по-мили.

За българска филология става въпрос, за квартира на село не се бях замисляла, но също е вариант. Благодаря ви за пожеланията, съветите и всичко останало. Надявам се нещата да се подредят по най-добрия начин, даже утре имам интервю за работа в един интернет сайт и много се надявам да стане. Колкото за учителската професия, аз още не съм си взела ДИ, но мога да преподавам, защото съм си минала ДИ по практика.. тоест мога да бъда заместващ учител. Гледам често в сайта на инспектората по образование дали има свободни места. Колкото до майка ми тя още е обидена и не ми говори даже ни се задълбочиха проблемите с повече скандали. Гледам в момента максимално да се дистанцирам. Знам, че ме обича и иска да съм добре, но буквално ме обсебва. Рови ми из портмонето, из компютъра, хвърля ми дрехите, които не й харесват, казва колко да ми отрежат косата, когато отида на фризьор или ако не е с мен като се върна и не й хареса почвам бурни скандали. Буквално ме подлудява, опитах вчера да обясня, че не ми дава пространство, а тя само повтаря, че съм неблагодарна, че съм ненормална и тн. Не се търпи вече.

Плодово мляко, сама много добре разбираш, че отношението на майка ти към теб е патологично. Дори "обичта и" е пречупена през нездравите и представи. Хубавото е, че си на прав път и осъзнаваш, че за да имаш свой живот, свое семейство, и не само това, за да се съхраниш психически трябва да се дистанцираш от нея и физически и емоционално. Колкото до нея, според мен тя е и комплексирана и емоционално нестабилна и незряла (обижда те, извинява ти се, а ако не приемеш извинението и, се сърди, мислиш ли, че това е поведение на зрял човек??).  Това между вас не е нормалния конфликт майка-дъщеря, за какъвто настояват някои от тук пишещите. Вашият е обременен от многото обременености на майка ти. Няма обич, била тя майчина или каквато и да е, която да позволява изземването на чужд живот и тоталния контрол върху ежедневното поведение на друга личност.
Успех ти желая!

За мен тази жена е психично болна. Определено не я слуша главата. На моменти е направо плашещо, че може утре съвсем да изтрещи и да направи някоя глупост /и то не спрямо нея самата/. Според мен е редно да се лекува и да пие някакви хапчета, защото това не е поведение на човек с нормална психика.
плодово мляко, изчезвай от там. Аз бих се притеснявала за живота и здравето си да живея с такъв човек. За момента си сложи парола на компютъра и ако трябва си заключвай стаята и си крий парите. Не бива да знае, че спестяваш и че имаш заделени пари, защото според мен много добре осъзнава, че като си стъпиш на краката, ще се махнеш. Нищо чудно ако почнеш работа да ти прави сечено, за да напуснеш или да те уволнят, защото безработна си зависима от нея и няма къде да бягаш.

Miss July, бедна ти е фантазията да предположиш какъв голям процент от българското население е емоционално незрял, а по твоему с психическо заболяване... И емоционалната незрялост не се лекува с хапчета, а с образование и някакъв вид заетост...

Стига бе - каква ти емоционална незрялост. Това си е истинско психично заболяване.
Колко хора познавате, и най-вече - майки, които се държат така откачено и то със собствените си деца. Начина на разсъждаване и поведение на мен лично ми говори за човек с не много нормална психика.

Аз познавам няколко...