Обидих жестоко майка ми

Ти изобщо не трябва да се извиняваш, а да се дистанцираш от нея 

Бърдс Флу, а къде да отиде, че да и стане по-добре веднага, на минутата?
Къде отиват тези, които не заслужават злочестата съдба на обиждани и манипулирани, защото не са овчедушни? Имам предвид, докато още нямат доход, от който да могат да отделят и за наем, и за издръжка?

Не съм Birds_flu, но понеже мислим еднакво- отговарям: Да се изнесе не значи на секундата, но значи, че ако не вземе мерки ще си остане само с жалването. Така, или иначе, ако човек желае силно нещо рано, или късно намира начин. Няма да е единствената. Какво да и кажем- " Абе..., стой и си трай да те съсипват, защото ще ти е трудно да се отделиш от мама".

Да ,тя майката каквото и да направи ,винаги е виновна,а този хубавец,приятеля къде е?
Може би се  е уплашил от мама ?
До колкото разбирам финансово мама е на среща,при болежка на мама се оплакваме,при заболяване мама ни лекува и поема разходите,а въпросния господин неговата роля в живота каква е,освен да разнася вируси!?
Що се отнася за епитетите в речника и на двете,дълбоко се съмнявам,че това е първата обида.

100000% съм съгласна с написаното. Не може така да мачкаш и да унижаваш друг човек. Няма извинение за това. Обяснение може и да има, но извинение - не. Още по-грозното е когато насилващият е собствената майка. В написаното о т авторката виждам такава психическа зависимост, която на тази възраст би трябвало отдавна да е изчезнала. И за това е виновна родителката. Не мога да повярвам, че има хора, предполагаемо мислещи, предполагаемо интелигентни, които съветват момичето да приема такава зависимост и такова смазване.

Нали за това и е майка! Това не оправдава обидите. И нали за това говорим- да търси истински човек до себе си и да бъде независима. И моята майка ми помага все още и винаги, но никога не ме е обиждала, каквато и да е била ситуацията. Аз нея също, най-вече, защото никога не го е заслужила!

Извинила си се вече няколко пъти, мисля че е достатъчно. Остави нещата така.
Майка ти ти смачква самочувствието.

Вече си на 23 години и е време, да бъдеш самостоятелна. Разбирам, че е много трудно, но има начини. Помисли за по - добра работа, търси, пускай СВ-та, питай приятели, познати. Ако си в малък град, можеш да се върнеш в градът, където си учила и заедно с приятелка, да поделите наем.
Има и евтини стаи за по 150лв, дори за 100 с хазяйка за начало. Обмисли всички тези варианти, същевременно си намали разходите и гледай поне малко, да спестяваш. Можеш, да продадеш ненужна вещ, да потърсиш малък заем от близки роднини и т.н. Просто гледай, да се изнесеш от вас. Ти си голям човек и трябва сама, да решаваш кое е добре за теб, какво ще правиш и т.н.
След това, ходи и виждай майка си за по ден - два, защото каквато и да е, ако съвсем спреш контакт, някой ден ще съжаляваш.

BirdsFlu, точно същото си мислех, обаче ме го написах, защото се притесних, че ще политизирам темата...Толкова си права...

  Тук виждаме едната страна , а как ли звучи обратната страна - майката 

Ще се опотам да си преставя :
Сама жена , загубила мъжа си твърде рано , сама отгледала и отглеждаща детето си , изучила го , детето пораснало и .......
Сигурно  от хубав живот е 'изперкала' тази дърта пача   



Истината е някъде по средата .....

Добре, де, и така да е, да не дава Господ на никого да остава сам. Е, и дъщеря и има ли вина за това? Чак пък да я наричаш боклук и парцал.....хайде стига, бе!

Дес, във връзката родител-дете, родителят е зрелият, възрастният, отговорният... И родителят е този, който знае, че детето трябва да получи криле, с които да отлети, но и да има корени, към които да се завръща. 
Случват се, разбира се,  различни житейски обстоятелства, много родители остават сами поради смърт, развод, и т.н., но това не е причина да превърнат детето (или децата) си в изкупителна жертва на собствените си неудачи, да ги завържат към себе си и да ги третират като зле възпитани (от самите тях!!!) домашни любимци 

Имам представа как звучи "другата страна", защото познавам такива жени. Тези от тях, чиито деца нямат сили да се откъснат, не спират да мърморят как от децата им нищо не е излязло, и не могат да се оправят сами... А тези, чиито деца са се спасили, мърморят колко неблагодарни са излезли децата им  Важното е, че винаги децата са виновни, ах, тези лоши, лоши деца, паднали се ей така от лотарията... Тя, жената, целия си живот посветила на тях, здравето си съсипала, пък те... 

Който не е гледал отблизо тази театрална постановка, няма представа за каква жалка гротеска става въпрос. Задъхването, припадъците, викането на "Бърза помощ", трескавото търсене на лекарства... Ах...

Така че съветът ми към всички хора с такива родители, винаги е бил, е, и ще бъде - бягай с 200 км/час, спасявай се, и започни живота си СЕГА!

Подписвам се под всяка дума.

Мило момиче, повечето родители продължават да гледат непълнолетните си деца, дори когато единият родител е починал. Също така повечето родители поемат огромна част от финансовата издръжка на децата си, докато те следват, много родители дори теглят заем, за да обезпечат поне началото на това следване. Всички родители водят болните си деца при най-добрите лекари, купуват им всички необходими лекарства, и при това, за твоя изненада, се притесняват за тях, а не ги наричат "боклуци". Когато дъщерята си хване гадже, майката се запознава с него и говори с дъщеря си, споделя и опасения, дава и съвети, а не обижда момчето по инерция, без дори да го е виждала. Да не говорим, че голяма част от родителите когато не се чувстват добре по-скоро се опитват да скрият от децата си, за да не ги притесняват, камо ли да ги изнудват с болежките си.  Освен това майката, мило момиче, подкрепя, помага ти да станеш, когато си паднал, вдига духа ти, когато си обезверен, а не те мачка с обиди и презрение, майката създава личности, уверени в себе си хора, а не комплексирани, зависими от нея, настроението и болестите и същества, в каквото се опитва да те превърне твоята. (И май е успяла, като те гледам каква вина изпитваш. Вина за какво, че си се родила, за да и развалиш рахатлъка??) Аз в целия ти пост видях една зла жена, но не майка. Наистина ли мислиш, че тя може непрекъснато да те нарича "парцал", "овца", "свиня"???? Тя извинява ли ти се за тези думи??? Освен всичко друго "обидата" не е нанесена очи в очи, я тя ти е ровила в личната кореспонденция, вероятно е очаквала, че редиш благодарствени псалми за нея, след всичко, което ти причинява?! Не само, че нямаш за какво да и се извиняваш, "тъпа пача" е направо комплимент за това просто женище!
П.С. Не знам как Господ позволява такива същества да стават "майки" по един или друг начин. Такива трябва да бъдат поразявани с гръм в мига, когато протегнат ръце към дете!

Ох, моля ти се. На моята най-добра приятелка майка й такива неща е преживяла за целия си живот. Накратко - рускиня, женена за българин, която си е нямала никой близък в страната освен мъжа и децата си. Едната й дъщеря я блъска кола и умира. Детето е било на 5 годинки  . Съпругът й умира и той съвсем млад. Остава съвсем сама с другите си две дъщери, за които да се грижи и за които все още се грижи и е чудесна и позитивна жена, която е упора за децата си и всякак им помага. Естествено, всеки има различна психика. Аз също съм много лабилна психически, но си мисля, че ако опра до там да викам на дъщеря си "боклук", "свиня", "парцал", ще взема да отида на психиатър, защото това просто не е нормално.

Честно казано се съмнявам, че plodovo mlqko ще предприеме нещо. Мачкана е 23г. Не искам да съм лош пророк, но като я гледам как стъпва на пръсти около майка си и колко е смазано самочувствието й, мисля, че ще си остане с майка си до живот.

Да, но в този случай родителят не е нито емоционално зрял, нито пораснал. Всъщност някои родители търпят промяна, но само ако отношението на детето се промени и тогава те се водят по него.

Тези родители често не осъзнават, че манипулират децата си и искрено страдат, докато причиняват страдание на околните. Експанзивни са и навлизат в пространството на децата си, които са или дефанзивни и бягат или силно емоционално зависими и наблизо, но и първите са зависими. Бягството е отговор на поведението на родителя и съответно взаимодействие, не е излизане от порочния кръг. Да, такъв човек може да избяга, може и на друг континент да се пресели, но това няма да го направи емоционално независим.