Нужда от съвет

12 март 2014, 12:49 ч.

Мнения: 14

Здравейте, много мина от последния път в който писах , но имам нужда най-вече от съвет.
След цялата простотия около мен ,успях да постигна да имаме собствено жилище и да имам човек до себе си и да се справяме сами . Проблемът е в това , че детето много често е при БНД ( не му го давам по споразумение а когато поиска и има време, а това е доста често ) . След всяко взимане малкия е в кофти настроение , казва че не иска при мен и ми се извинява че е споделил това с БНД. Опитвам се всичко да му осигуря, да съм търпелива и ми е страшно мъчно за това , че не може моето дете да каже мамо и тате едновременно. Боли ме много ... на моменти откачам . Преместих детето в друга градина и той вече не иска да ходи. Чувствам се виновна и то много...
Изпитвали ли сте такъв тип вина ( връзката им е много силна с БНД)? Дайте съвет , моля ви !!!

# 1 12 март 2014, 16:27 ч.

Мнения: 3 634

Давай с нещата едно по едно. Говори с детето какво точно не му харесва при теб, какво харесва повече при баща си и т.н. Никога не съм се чувствала виновна защото винаги взимам най-доброто решение от гледна точка на детето. По друг начин бих си подредила живота в този момент, но виждам, че не е готов за тази промяна.

# 2 12 март 2014, 18:19 ч.

Мнения: 7 325

И на мен ми се е случвало. Проблема беше че БНД му набиваше в детския мозък с простотии и го объркваше. Вина не чувствах, бях сигурна, че раздялата ми с бащата е най доброто и за мен и за детето. Много търпение ти е нужно, но не трябва да показваш емоции пред детето си. Обяснявай му непрекъснато нещата, дръж се с него като с голям човек и ще видиш промяна. Незнам какви са ти отношенията с бащата, но е добре и той да помогне в преодоляването на проблема ( освен ако не го прави той де ). И на мен ми е било много тежко да гледам как детето ми страда, но ...

# 3 15 март 2014, 15:07 ч.

Мнения: 2 803

Това е голямата ми болка....след раздялата, детето ми много страда. Изпитвам голямо чувство за вина и не мога да се справя. Но вече съм поела пътя и връщане назад няма. Не мога да те посъветвам, самата аз имам нужда от подобен съвет. Само си казвам, че някой ден ще ме разбере...може би.

# 4 17 март 2014, 00:46 ч.

Мнения: 14

Мъча се че дори както каза Карамела , вече не знам дали това беше най-правилното решение за детето ( а за мен със сигурност е ) . Искам той да е щастлив , искам да виждам усмивката му . Пиша и плача... Много ме боли . Обичам човек който и мен ме обича , но не е готов за семейство и не е готов да ни приеме , а това допълва картинката ...

# 5 19 март 2014, 06:48 ч.

Мнения: 76

И при мен се получи същия проблем. Детето беше повече при баща си, защото работех на смени и нямаше как да я вземам от градина, нямаме и баби под ръка. Ходеше при баща си, когато пожелае, но това ми изигра лоша шега. Започна да не ме иска, постоянно ревеше за баща си - защото той всичко й давал да прави , а аз не. Започнаха въпросите защо живеем в отделни къщи и т.н. Малката е на 4г и половина. След поредното тръшкане, че я вземам от баща й, ми писна. Добавям, че с него поддържаме добри отношения, за да си помагаме за детето. Просто седнах й и обясних като на голям човек, че сме разделени и трябва да го приеме вече и че не само тя е дете на разделени родители, смених си работата с нормално работно време, за да си я вземам аз от градина. Казах й, че вече ще ходи при баща си за 2 дни в седмицата и някак си нещата започнаха да влизат в релси. Въоръжи се с нерви и търпение и малко по малко нещата ще започнат да се подреждат! Успех!

# 6 22 апр. 2014, 09:57 ч.

Мнения: 152

Мила, била съм на това място. Значи не е твоя човек. Или приема детето и теб или здраве да е. Ще ти мине. Детето ти ще ти е дете цял живот, а този я го има, я го няма след година, две, пет,десет и тогава недай си Боже, ще си скубеш косите,защото децата всичко помнят. А пък знае ли човек, може да сте заедно цял живот.

Не зная на колко точно години е твоето детенце, но не проявявай слабост. Може и БНД да провокира това поведение. За съжаление тази връзка не можеш да я прекъснеш,колкото и да искаш. Аз съм на същата тепсия. Ядосвам се постоянно, но знам, че правя каквото трябва, пък за другото не мога нищо да направя. Няма да останеш сама, но не води детето при човек,който не е готов за това. Няма смисъл детето да свиква и с него.

Цитат на: arabela80 в пн, 17 мар 2014, 00:46

Мъча се че дори както каза Карамела , вече не знам дали това беше най-правилното решение за детето ( а за мен със сигурност е ) . Искам той да е щастлив , искам да виждам усмивката му . Пиша и плача... Много ме боли . Обичам човек който и мен ме обича , но не е готов за семейство и не е готов да ни приеме , а това допълва картинката ...

Причина:

Причина: