Здравейте , не знаех къде другаде във форума мога да споделя моят проблем . През годините си загубих , баби , дядовци , вуйчо , а преди две години загубих и баща си и останахме само аз и майка ми , която всичките тези години се грижеше за тях и за мен и сега е дори по- силна от преди . Изключителна жена . Сега живеем в къщи аз , мъжът ми и майка ми . Тук обаче за него е трудно да намери работа , както и за мен .Той обаче намери работа в София и обмисляме да се преместим там . Всичко е ок , обаче не мога да оставя майка ми , ще се чувствам ужасно да я оставя тук сама , но ни трябват пари , за да можем да помагаме и на нея . Не знам какво да направя наистина .
- Публикувана: 16 март 2014, 20:04 ч.
- Последно мнение: 22 март 2014, 23:57 ч.
Как да постъпя ?
И що за дете си, щом си имаш мъж?
Огледай се и помоли да преместят темата ти на друго място.
Принципно може , но тя тук най сетне намери желаната работа , задържа се на нея и я задържат още много други неща , но не искам да навлизам в подробности . И това не го казвам зашлото аз така мисля , а защото тя така ми е споделила . Тя винаги ми е казвала , че не иска да се меши в отношенията ми , когато си намеря мъж , иска да живея отделно и т.н , че не обича тези отношения , и иска да изградя семейството си самостоятелно . За мен тя не е била пречка за да го изградя , тя казва че не е проблем да съм далече , но мисля че и тя знае , че ще и е самотно , когато ме няма . Страх ме е от това , че няма да съм около нея , ако има нужда от мен ще бъде тъжна , и силата и ще изчезне ако не съм около нея , поне аз така го чувствам . Живяла съм без нея , не ме е страх от напускането на " гнездото " , но винаги ще съм напрегната и притеснена .
И що за дете си, щом си имаш мъж?
Огледай се и помоли да преместят темата ти на друго място.
Що за дете съм ? А ти не си ли дете на родителите си или ?
Огледах се , но не намерих подходящото място , ако някой знае , моля да ме насочи .
И що за дете си, щом си имаш мъж?
Огледай се и помоли да преместят темата ти на друго място.
Що за дете съм ? А ти не си ли дете на родителите си или ?
Огледах се , но не намерих подходящото място , ако някой знае , моля да ме насочи .
Мисля, че е по-добре да е тук: http://www.bg-mamma.com/index.php?board=3.0
Подфорума, в който пишеш в момента е за самотни родители, отглеждащи сами децата си, а не за семейни отношения между съпрузи, родители и т.н.
Много неприятна ситуация. Каквото и да решите все някой ще направи компромис. Според мен най - добре отидете на новото място. Ако връзката ви на този етап е такава, че и двете се чувствате по добре заедно, тогава тя ще свикне и на новото място. Всяка промяна е трудна. Какво мисли мъжът ти за тази ситуация? Ако и той няма проблем да съжителствате всички заедно - направо стягайте куфарите.
ПП: Мисля, че темата е за раздел "Семейни отношения".
Алекс ме е изпреварила
ПП: Мисля, че темата е за раздел "Семейни отношения"
.Алекс ме е изпреварила
Виж, по-добре е да отидете с мъжа ти в София, а майка ти да остане там където е още повече, че има работа. Няма да е лесно първата година, но после се посвиква. Казвам ти го от личен опит. Сам родител съм, детето ми порасна и се отдели с приятелката си в съседен град, а аз останах сама в жилището. Истина е, че се усеща разликата, но е естествен процес и за младите е добре да са самостоятелно в друго жилище. Взех си животинче за да ми прави компания. Освен това в днешно време разстоянието не е такъв проблем. Има телефони, Интернет така, че сам като сам човек не е. А и не е кой знае колко голяма България, че да не може да си отиваш понякога.
Благодаря ви , но ако може да ми кажете как може темата ми да се премести в " Семейни отношения " , че не съм наясно с тези неща . 
Angela61 , благодаря ти много за мнението и съвета . Майка ми и аз сме заобиколена от приятели , естествено те не могат да заместят семейството , но ако се случи да заминем , те ще са и голяма потрепка , каквато са били до този момент . Сега се замислям обаче , че аз съм несигурна в себе си , не в това дали тя ще се справи . Тя винаги се е справяла , както казах , аз съм тази малко по емоционално разклатената .Права си за телефоните и интернета , но от нещата които съм преживяла винаги , съм станала такава , че очаквам само лоши неща , когато бях студентка и не ми вдигаше телефона повече от половин час съм си хващала влака за да видя дали не е станало нещо . Трябва някак да преодолея силното си притеснение , защото ако се преместя няма да мога да правя нищо освен да звъня нон стоп по телефоните и да си мисля само лоши неща .
Angela61 , благодаря ти много за мнението и съвета . Майка ми и аз сме заобиколена от приятели , естествено те не могат да заместят семейството , но ако се случи да заминем , те ще са и голяма потрепка , каквато са били до този момент . Сега се замислям обаче , че аз съм несигурна в себе си , не в това дали тя ще се справи . Тя винаги се е справяла , както казах , аз съм тази малко по емоционално разклатената .Права си за телефоните и интернета , но от нещата които съм преживяла винаги , съм станала такава , че очаквам само лоши неща , когато бях студентка и не ми вдигаше телефона повече от половин час съм си хващала влака за да видя дали не е станало нещо . Трябва някак да преодолея силното си притеснение , защото ако се преместя няма да мога да правя нищо освен да звъня нон стоп по телефоните и да си мисля само лоши неща .
Благодаря ви , но ако може да ми кажете как може темата ми да се премести в " Семейни отношения " , че не съм наясно с тези неща .
Angela61 , благодаря ти много за мнението и съвета . Майка ми и аз сме заобиколена от приятели , естествено те не могат да заместят семейството , но ако се случи да заминем , те ще са и голяма потрепка , каквато са били до този момент . Сега се замислям обаче , че аз съм несигурна в себе си , не в това дали тя ще се справи . Тя винаги се е справяла , както казах , аз съм тази малко по емоционално разклатената .Права си за телефоните и интернета , но от нещата които съм преживяла винаги , съм станала такава , че очаквам само лоши неща , когато бях студентка и не ми вдигаше телефона повече от половин час съм си хващала влака за да видя дали не е станало нещо . Трябва някак да преодолея силното си притеснение , защото ако се преместя няма да мога да правя нищо освен да звъня нон стоп по телефоните и да си мисля само лоши неща .
Angela61 , благодаря ти много за мнението и съвета . Майка ми и аз сме заобиколена от приятели , естествено те не могат да заместят семейството , но ако се случи да заминем , те ще са и голяма потрепка , каквато са били до този момент . Сега се замислям обаче , че аз съм несигурна в себе си , не в това дали тя ще се справи . Тя винаги се е справяла , както казах , аз съм тази малко по емоционално разклатената .Права си за телефоните и интернета , но от нещата които съм преживяла винаги , съм станала такава , че очаквам само лоши неща , когато бях студентка и не ми вдигаше телефона повече от половин час съм си хващала влака за да видя дали не е станало нещо . Трябва някак да преодолея силното си притеснение , защото ако се преместя няма да мога да правя нищо освен да звъня нон стоп по телефоните и да си мисля само лоши неща .
Специално адресирам към авторката:
На първо място спри да бъдеш дете. Имаш мъж, искате дете. На първо място си жена, майка и съпруга. След това ако се налага да помагаш, ще помагаш. Умишлено казвам да помагаш. Може и никога да не се наложи.
Майка ми е сама вече 10 години/баща ми почина/. Напоследък толкова много и се радвам. Личния и живот е изпълнен с пътувания, почивки, работа и в същото време отделя време и за външния си вид. Сякаш не е на 50..и, а само на 30 години. Всичко това се случи в близките 3 години.
Понякога ми става тъжно, че няма вече толкова време за мен и хлапето, защото е заета, но от друга страна...ооо радвам се.
Децата не сме проектирани да сме до родителите си цял живот.
На първо място спри да бъдеш дете. Имаш мъж, искате дете. На първо място си жена, майка и съпруга. След това ако се налага да помагаш, ще помагаш. Умишлено казвам да помагаш. Може и никога да не се наложи.
Майка ми е сама вече 10 години/баща ми почина/. Напоследък толкова много и се радвам. Личния и живот е изпълнен с пътувания, почивки, работа и в същото време отделя време и за външния си вид. Сякаш не е на 50..и, а само на 30 години. Всичко това се случи в близките 3 години.
Понякога ми става тъжно, че няма вече толкова време за мен и хлапето, защото е заета, но от друга страна...ооо радвам се.
Децата не сме проектирани да сме до родителите си цял живот.
Така е , права си . Просто трябва да премина през този период , който е нов за мен и рано или късно ще трябва да се концентрирам и мобилизирам върху живота си , а не само постоянно да я мисля и да се успокоя , тогава и тя ще е по спокойна . Ще ми е трудно да се превъзмогна , но ще положа усилия .
