И аз се наложи да споделя моят сериозен проблем за който търся решение.
Преди 2 години майката на детето ми забегна по друг мъж и детето остана при мен.
Сега детето е при нея, в жилище наето от любовник в което тя е на гости. По долу ще го наричам мухуморко. За сега няма да обяснявам начина по който го взе. Но полицията заяви, че детето по презумпция се води към майката и ако няма друго съдебно решение тя можела да си го вземе когато си поиска.
Преди това докато живеехме заедно, а и до момента сме имали огромни проблеми с нейната агресия и постоянните скандали идващи от нищо. Имаше изблици на осъзнаване, които носеха надежда, че нещата могат да се оправят. Обичам си много детето, както и нея и смятах, че ще намерим начин да се справим, а и тя все това повтаряше как сме длъжни да се справим. И в момента когато се появиха най-големите проблясъци да започнем като от начало се случи пак обрат.
И така майката на детето ми започна да учи една специална наука която и отвори пълната възможност да добие голямо самочувствие което до тогава най-много и липсваше. Аз разбира се подкрепях всичките и начинания. Работех много и дотирах нейните идеи за интересните неща с които иска да се занимава, а в последствие да започне и да печели от тях. Бях я харесал най-вече с усмивката която носеше на лицето си и виждах в нея потенциалите и желанието и за нещата и от моите възгледи. И двамата сме от семейства на разделени родители и носим негативите от тази липса на истинско семейство. Когато се събрахме с желанието да си имаме деца смятах, че и двамата ще се стремим да създадем здраво семейство и няма да допускаме грешките на родителите ни.
Уви оказа се, че да се надскочи родителският модел е много трудно. Аз вярвам, че това е възможно и най-голямо влияние оказва средата в която се намираме.
И така с новото си занимание тя започна да общува с доста хора на пръв поглед свестни за което аз се радвах, че изгражда добра среда. В съвременното общество има голям проблем, че много семейства са разрушени и всички това го приемат за нормално и едва ли не като добрата част на живота. Много може да се разсъждава по тази тема, която е свързана и в голяма част от световната конспирация също както и унищожаването на основните човешки ценности.
В началото групата в която попадна бяха доста свестни хора. Всички бяха свободни и само тя беше семейна с малко детенце. С една дума и липсваше примера на доброто семейство поемащо своите ангажименти и тя се превъзнесе също като свободна птичка. Не след дълго скъса добрите си отношения с ценните хора от новите си познанства. Оказа се че от новите си познанства има и подривни личности и разбира се остана да общува именно с такъв човек който беше малко в страни другата група. Така се навлезе в класическият вариант да се забият. Разбира се ценните хора щяха да го приемат само като флирт за разнообразие и поддаване на изкушението за нещо различно. Е тя не попадна на такова мислене което дори би и помогнало да стабилизира доброто си семейство. Междувременно стана още по груба и нетърпима и скандалите се възразиха наново. Вече с голямо самочувствие, че знае всичко и ще започне да печели много и няма да има дори нужда от баща на детето си. Започна да повтаря, че се разделяме, само още малко да започне да изкарва многото пари и ще се изнесе, дори ми искаше назаем да си наеме квартира с нейна приятелка която да и помагала за детето.
Пази боже, сляпо да прогледа. Това е най-точното определение което е в пълният си смисъл.
Когато разбрах какво става с посред нощните и прибирания уж на работни сбирки се оказа, че този философ дори мислел сериозно да отмъкне чуждата жена заедно с детето и щял да се грижи за него като свое. Изобщо дори не си е помислил, че това дете си има свестен баща който си го обича и той си се грижи за него. Наел си сам квартира и се чудел защо все още не иска да се изнесе при него.
Щом разбрах тя се почувства толкова гузна, че напусна веднага. Не отиде при него, а се изнесе в къща която бяха наели с други за учебни и работни дейности с деца.
Така останахме с детето да се гледаме сами. Тогава казваше ти си добър баща и знам, че ще се грижиш за него добре, аз ще имам ново семейство и нови деца.
Нещата и се променяха постоянно, когато идваше да си вземе по някой багаж пак вдигаше скандали. Детето много страдаше защото си искаше мама, а тя искаше да е свободна да нямало кой да я ограничава. Изобщо не се замисляше, че семейството е отговорност, а децата не могат да се заменят с други, както мъжете иска да сменя.
След няколко месеца се наложило да напуснат помещенията които бяха наели и тя ще не ще отишла да живее при мухоморкото.
Дойде време детето да тръгва в 1ви клас и трябваше да го запишем в училище. Сега се сети, че то има нужда от мама и реши заедно да изберем училище. Беше и дошло някакво прозрение, че това детенце 2 години без мама какво ли му е било. Вече ще се грижи за него и това ще и е основното, а не да се занимава с какви ли не излишни неща от които нищо не е постигнала за тези 2 год. И се мотала с разни мъже, а детенцето и си има нужда от нея. Предлагаше да наемаме подходяща квартира заедно близо до училището, но тя да живеела там с детенце, да не напускаме сегашната квартира за да можело аз да съм там и понякога да вземам детето с мен. Все пак докато търсехме подходящото жилище не много ясно за колко души, тя пак си променила посоката. Решила, че ще си остане при мухоморкото и записала детето в едно що годе близко до там училище и решила, че ще си го вземе при нея и ще си го гледат заедно с него, а аз съм щял да помагам когато се наложи. През това време, аз намирам жилище и когато я викам да се регистрира тя отказва под предлога, че детето си било избрало друго училище и тя нямало да го запише там където той не иска. Отказа нещо което бяхме решили заедно и кара детето да избира, а то иска да си играе в момента. Без да сме му създали критерии за избор е несериозно да се поддава на емоционалната нагласа в неподходящ момент когато то си има други приоритети. Този път аз се изнервих, защото бях направил страшно много за да търся, а сега вече изпускахме срока чрез новата промяна на действията.
Споделям всичко това за да потърся подкрепа и разбиране от хора с добродетели и осъзнати ценности. Вече цяла седмица е при нея и аз нямам мира да си го взема, но същевременно пак ще му липсва мама, както преди и както сега му липсва тати. А всичко това се случва защото мухуморкото я надъхва, че нищо няма да и върви докато не си вземе детето да си го гледа. Преди не знаех, че съществуват такива хора, но вече знам. Живеех в свят на идеали и си мислех, че всички трябва да се стремят към такива.
Преди 2 години майката на детето ми забегна по друг мъж и детето остана при мен.
Сега детето е при нея, в жилище наето от любовник в което тя е на гости. По долу ще го наричам мухуморко. За сега няма да обяснявам начина по който го взе. Но полицията заяви, че детето по презумпция се води към майката и ако няма друго съдебно решение тя можела да си го вземе когато си поиска.
Преди това докато живеехме заедно, а и до момента сме имали огромни проблеми с нейната агресия и постоянните скандали идващи от нищо. Имаше изблици на осъзнаване, които носеха надежда, че нещата могат да се оправят. Обичам си много детето, както и нея и смятах, че ще намерим начин да се справим, а и тя все това повтаряше как сме длъжни да се справим. И в момента когато се появиха най-големите проблясъци да започнем като от начало се случи пак обрат.
И така майката на детето ми започна да учи една специална наука която и отвори пълната възможност да добие голямо самочувствие което до тогава най-много и липсваше. Аз разбира се подкрепях всичките и начинания. Работех много и дотирах нейните идеи за интересните неща с които иска да се занимава, а в последствие да започне и да печели от тях. Бях я харесал най-вече с усмивката която носеше на лицето си и виждах в нея потенциалите и желанието и за нещата и от моите възгледи. И двамата сме от семейства на разделени родители и носим негативите от тази липса на истинско семейство. Когато се събрахме с желанието да си имаме деца смятах, че и двамата ще се стремим да създадем здраво семейство и няма да допускаме грешките на родителите ни.
Уви оказа се, че да се надскочи родителският модел е много трудно. Аз вярвам, че това е възможно и най-голямо влияние оказва средата в която се намираме.
И така с новото си занимание тя започна да общува с доста хора на пръв поглед свестни за което аз се радвах, че изгражда добра среда. В съвременното общество има голям проблем, че много семейства са разрушени и всички това го приемат за нормално и едва ли не като добрата част на живота. Много може да се разсъждава по тази тема, която е свързана и в голяма част от световната конспирация също както и унищожаването на основните човешки ценности.
В началото групата в която попадна бяха доста свестни хора. Всички бяха свободни и само тя беше семейна с малко детенце. С една дума и липсваше примера на доброто семейство поемащо своите ангажименти и тя се превъзнесе също като свободна птичка. Не след дълго скъса добрите си отношения с ценните хора от новите си познанства. Оказа се че от новите си познанства има и подривни личности и разбира се остана да общува именно с такъв човек който беше малко в страни другата група. Така се навлезе в класическият вариант да се забият. Разбира се ценните хора щяха да го приемат само като флирт за разнообразие и поддаване на изкушението за нещо различно. Е тя не попадна на такова мислене което дори би и помогнало да стабилизира доброто си семейство. Междувременно стана още по груба и нетърпима и скандалите се възразиха наново. Вече с голямо самочувствие, че знае всичко и ще започне да печели много и няма да има дори нужда от баща на детето си. Започна да повтаря, че се разделяме, само още малко да започне да изкарва многото пари и ще се изнесе, дори ми искаше назаем да си наеме квартира с нейна приятелка която да и помагала за детето.
Пази боже, сляпо да прогледа. Това е най-точното определение което е в пълният си смисъл.
Когато разбрах какво става с посред нощните и прибирания уж на работни сбирки се оказа, че този философ дори мислел сериозно да отмъкне чуждата жена заедно с детето и щял да се грижи за него като свое. Изобщо дори не си е помислил, че това дете си има свестен баща който си го обича и той си се грижи за него. Наел си сам квартира и се чудел защо все още не иска да се изнесе при него.
Щом разбрах тя се почувства толкова гузна, че напусна веднага. Не отиде при него, а се изнесе в къща която бяха наели с други за учебни и работни дейности с деца.
Така останахме с детето да се гледаме сами. Тогава казваше ти си добър баща и знам, че ще се грижиш за него добре, аз ще имам ново семейство и нови деца.
Нещата и се променяха постоянно, когато идваше да си вземе по някой багаж пак вдигаше скандали. Детето много страдаше защото си искаше мама, а тя искаше да е свободна да нямало кой да я ограничава. Изобщо не се замисляше, че семейството е отговорност, а децата не могат да се заменят с други, както мъжете иска да сменя.
След няколко месеца се наложило да напуснат помещенията които бяха наели и тя ще не ще отишла да живее при мухоморкото.
Дойде време детето да тръгва в 1ви клас и трябваше да го запишем в училище. Сега се сети, че то има нужда от мама и реши заедно да изберем училище. Беше и дошло някакво прозрение, че това детенце 2 години без мама какво ли му е било. Вече ще се грижи за него и това ще и е основното, а не да се занимава с какви ли не излишни неща от които нищо не е постигнала за тези 2 год. И се мотала с разни мъже, а детенцето и си има нужда от нея. Предлагаше да наемаме подходяща квартира заедно близо до училището, но тя да живеела там с детенце, да не напускаме сегашната квартира за да можело аз да съм там и понякога да вземам детето с мен. Все пак докато търсехме подходящото жилище не много ясно за колко души, тя пак си променила посоката. Решила, че ще си остане при мухоморкото и записала детето в едно що годе близко до там училище и решила, че ще си го вземе при нея и ще си го гледат заедно с него, а аз съм щял да помагам когато се наложи. През това време, аз намирам жилище и когато я викам да се регистрира тя отказва под предлога, че детето си било избрало друго училище и тя нямало да го запише там където той не иска. Отказа нещо което бяхме решили заедно и кара детето да избира, а то иска да си играе в момента. Без да сме му създали критерии за избор е несериозно да се поддава на емоционалната нагласа в неподходящ момент когато то си има други приоритети. Този път аз се изнервих, защото бях направил страшно много за да търся, а сега вече изпускахме срока чрез новата промяна на действията.
Споделям всичко това за да потърся подкрепа и разбиране от хора с добродетели и осъзнати ценности. Вече цяла седмица е при нея и аз нямам мира да си го взема, но същевременно пак ще му липсва мама, както преди и както сега му липсва тати. А всичко това се случва защото мухуморкото я надъхва, че нищо няма да и върви докато не си вземе детето да си го гледа. Преди не знаех, че съществуват такива хора, но вече знам. Живеех в свят на идеали и си мислех, че всички трябва да се стремят към такива.
) Същата тази вещица когато отидох онзи ден в "детският им център" застана до мен и не ми дава да си общувам с детето си спокойно и за да не го открадна извика полиция дотърча и майката която била отишла по работа и поверила детето на нея. Все едно аз съм никакъв, а те са настойници на детето ми. Направо не мога да повярвам какво се случва и какво адекватно решение да се вземе в такива истории. А детенце ми казва обичам си тати, обичам си и мама и какво да реша, на дъжда ще трябва да ходя да спя като не мога при двамата едновременно.
