Книги за възпитанието и отглеждането

  • 18 947
  • 57
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 1 050
Здравейте!
Поздравления за интересната тема!

# 31
  • Мнения: 1 298
Чудесно се разви темата, само дето аз моите книги не съм смогнала да прочета и приложа, а кога ли ще стигна до вашите препоръки...  Mr. Green

# 32
  • Мнения: 4 619
Допълвам с "Всичко е език" на Фл. Долто. Препоръчана ми е от психолог.

От същата авторката - "Когато се появи детето".

# 33
  • Мнения: 19 997
Курс трениране на успешни родители по методиката на книгата: http://www.matatama.com/za-roditeli/Kurs--Trenirane-na-uspeshni- … oditeli---28-apri

# 34
  • Мнения: 1 298
Правеха такъв курс и център "Съвременни родители", помня, но не съм присъствала. Вероятно не е лош. Аз да дочета книгата, пак ще си е нещо Grinning.

# 35
  • където ми харесва
  • Мнения: 4 086
Ако има такава тема, извинявам се - не я намерих. Предлагам тук да споделите от кои книги за възпитанието и отглеждането сте доволни, и защо.

Извинявам се предварително, ако мнението ми не ти харесва и сметнеш, че не е по темата, но смятам да си го кажа. Единствените книги, по които съм се водила някога как да отглеждам децата си са били самите ми деца. Една книга може да ти даде евентуална насока какво да направиш, но в голям процент от случаите, децата реагират отрицателно на такива книжно наложени правила на поведение. А и не може една книга да е общовалидна за всички деца, тъй като те са уникални сами по себе си. За всяко нещо, което съм научила децата си и съм ги възпитала, е на база техния собствен характер и приемственост на информация.
В общи линии, съветвам всяко младо майче, чрез наблюдение и опознаване на детето си, да си изгради представа какви методи да ползва за отглеждането и възпитанието му/им.

# 36
  • Мнения: 1 298
Защо пък да не ми хареса, мнението ти е интересно и, според мен, съвсем валидно. Най-стойностното, което аз съм извадила от прочетените от мен книги е да подхождам с уважение и разбиране към индивидуалността и нуждите на детето.

Въпросът е в друго обаче. Не всички от нас, родителите, сме научени дори на простото нещо как да се водим по детето и да приемаме, че не всички деца са еднакви и че е наша отговорност да търсим и намерим добър подход към своето дете. Просто защото към нас не са подхождали така.

Например, моя приятелка ми написа онзи ден, че след прочитането на "Моето компетентно дете" си е дала сметка, че нейните възпитателни методи зловредно мачкат самочувствието на детето й. В смисъл, дала си е сметка СЛЕД прочитането на книгата. Преди това не е успяла да си даде сметка. Т.е., книгата би била полезна, ако накара човек да си реформира думите и отношението в позитивна посока след прочитането й. Често книгата не ни казва нещо извънземно, но преди нея не сме се замислили...

Дори да оставим настрана полезните "техники", за мен е хубаво да се четат подобни книги от млади родители, защото им помага да осъзнаят по-пълно и богато новата си роля като родител. Зависи и от книгите, обаче. Те далеч не са еднакво стойностни.

# 37
  • Мнения: 14
Здравейте и от мен. Много хубава тема, ще я следя с интерес.

# 38
  • Бургас
  • Мнения: 1 003
Абсолютно съм съгласна с Кармелита! На мен книгите винаги са ми помагали да помисля над нещата. А я да ви питам някоя от препоръчаните книги да я имате в електронен вариант?

# 39
  • Мнения: 1 514
Adellle, принципно си права. В идеалния случай, интуицията би трябвало да ни казва какво да правим и това да сме загрижени и да обръщаме внимание би трябвало да е достатъчно за да бъдем добри родители.
Обаче, поне по мен си съдя, че имам много наложени модели, които съвсем подсъзнателно следвам. И не се замислям и не се усещам. Наскоро, една приятелка ми обърна внимание на това, че съм казала на детето си "ще ти се смеят децата". Вместо да подкрепя детето ми и да го уча да бъде уверен в себе си и да си вярва.
Както и това, че с мъжа ми доста често ни се налага да прибягваме до заплахи и уговорки. А интуицията ми казва, че това не е правилно, а не знам как да ги избегна.

# 40
  • Мнения: 569
Темата е интересна и ще я следя с интерес. Малко по-късно ще се включа с въпроси Simple Smile

# 41
  • Мнения: 1 298
Наскоро, една приятелка ми обърна внимание на това, че съм казала на детето си "ще ти се смеят децата". Вместо да подкрепя детето ми и да го уча да бъде уверен в себе си и да си вярва.

 Peace

Аз също избягвам сравнения и противопоставяния с "децата" и подобни. Не искам да създавам подобни рамки на възприятие към околните - като че ли само гледат да те хванат "в крачка" и те оценяват. 

# 42
  • където ми харесва
  • Мнения: 4 086
Наскоро, една приятелка ми обърна внимание на това, че съм казала на детето си "ще ти се смеят децата". Вместо да подкрепя детето ми и да го уча да бъде уверен в себе си и да си вярва.

 Peace

Аз също избягвам сравнения и противопоставяния с "децата" и подобни. Не искам да създавам подобни рамки на възприятие към околните - като че ли само гледат да те хванат "в крачка" и те оценяват. 
Мда. Когато бях дете, много мразех сравненията с другите деца, както и точно такива реплики от рода на "другите ще ти се смеят", "ако не ядеш достатъчно, циганчето ще те набие" и прочее глупости.
Първо, независимо какво правят моите деца като старание, винаги казвам "браво". Дали си е изпял правилно песничката в дг, дали си е казал правилно стихотворението, дали рита правилно топка (говоря за момента само за сина ми, защото още е малък, щерката си е изграден характер и личност от доста време), няма значение. Опитал се е, научил е колкото е могъл (примерно)-браво на теб. И така, за мен нещата трябва да са равносилни. Ако все пак, не може да направи нещо, защото няма желание за него и съответно не е нещо важно, не бих го и натискала да го прави.
А това с яденето-не знам защо още го чувам от време на време. Има злояди деца, които намразват още повече храненето като акт, понеже постоянно някой седи до тях и им натяква, че не ядат достатъчно и всички ще ги бият Confused
Да, не отричам, че книгите са полезни. Както казах и в предния си пост, те ти дават някакви евентуални насоки как да реагираш, какво да кажеш и т.н, но първо това не важи за всички книги, насочени към възпитание и отношение на/към децата и второ, това, че пише нещо, не значи изобщо, че ще успее да подейства върху вашето дете.
Та, така Wink

# 43
  • Мнения: 19 997
Това за "браво-то" за всяко нещо е нож с две остриета. Ако се казва браво за всичко, накрая то изгубва смисъл. Освен това самото браво, не казва за какво точно е похвалено детето. Хубаво е похвалите да се изричат за конкретни неща. Например: Чудесно е, че ми помогна! Изчистила си много добре! Благодаря!, а не "браво, на мама помощницата"

Другото, което на мен не ми идваше отвътре, беше активното слушане. Като дете на мен винаги са ми казвали: не плачи, ще мине; това са глупости; я, каква си голяма, пък плачеш/викаш и т.н.

Изразяване на чувства, вентилиране не се толерираше много много по наше време.

# 44
  • Мнения: 12 791
Това за "браво-то" за всяко нещо е нож с две остриета. Ако се казва браво за всичко, накрая то изгубва смисъл....

Или пък свиква за всичко да му се казва браво и като не го получи (в у-ще или друго място извън в къщи) се чувства не справило се или неоценено . Това специално ми е казано от детски психолог във връзка със синът ми  Peace .

П.П. Взех си да прочета препоръчаната от авторката на темата - "Прочети това преди децата ти да те побъркат" и за сега много ми харесва  Simple Smile, написана е със страхотно чувство за хумор.

Общи условия

Активация на акаунт