Книги за възпитанието и отглеждането

  • 17 263
  • 57
  •   1
Отговори
# 45
  • където ми харесва
  • Мнения: 4 086
Явно не съм се изразила като хората.
Имам предвид, че ако...да речем (сега ще трябва да мисля пример някакъв) когато се учехме да плуваме, и той гледа че другите деца плуват, хайде няма да ползвам думата "нормално", но плуват много добре, а на него му беше зор. Накрая се научи да плува жабешката и беше доволен от себе си. При което, до мен застава един татко и гордо казва "моята дъщеря плува по-добре от вашето момченце, не се ли притеснявате, че другите деца ще му се смеят" Laughing Викам му "г-не, какво значение има как плува едно 3 годишно дете, важното е че плува, а вашата дъщеря е на 10 години..." Не исках да го затапвам, но ми стана тъпо, че в крайна сметка сравнява две деца с голяма разлика, а неговата също ходеше от скоро на курсове по плуване. Ами, със сигурност 10 годишно дете се учи по-бързо, отколкото 3 годишно. Та, излиза от басейна сина ми, казвам му "Браво на теб, научи се" и той беше доволен.
Надявам се, ме разбрахте какво точно имах предвид с поощрението.

# 46
  • Мнения: 11 828
...........
Надявам се, ме разбрахте какво точно имах предвид с поощрението.

Така съм абсолютно съгласна  Peace

А за този татко съм без думи  ooooh!

# 47
  • Мнения: 1 298
Той, човека (таткото), си е имал некви проблеми, ти го затапваш... Очевидно, че за него плуването на дъщеря му е символизирало нещо друго, нещо МНООГО важно...  Mr. Green

Бих се ядосала, ако някой каже пред детето ми глупостта, която ти е казал на теб. Иначе, ако не е пред детето, само ще ми е смешно - хората си имат какви ли не проблеми.

mibobo, на мен пък никога не са ми казвали "браво" - е, не ми помогна особено. Мое виждане е, че ако детето ОТ НАЧАЛОТО израстне със здрава, солидна самооценка, т.е. не развие нуждата да се "защитава", а си знае, че е достатъчно добро такова, каквото е, няма впоследствие да се връзва толкова на оценките на другите (учители, връстници), които са и толкова субективни - виж примера с въпросния баща-плувец.

# 48
  • Мнения: 11 828
karmelita_007 при нас проблемът е, че синът ми е с говорно закъснение и посещава логопед и психолог и отначало за да го стимулираме да "работи" всички постоянно го "аплодирахме" така да се каже. Но психологът забеляза, че вече е започнал на всичко което направи да очаква някой да му каже браво и даже ако не го направиш си го казва сам Laughing. И по този повод коментирахме, че трябва да му се казва браво когато наистина е направил нещо - или за първи път, или нещо трудно с което до сега не се е справял и т.н. защото после това очакване на одобрение от отсрещния ще му изиграе лоша шега.

# 49
  • Мнения: 1 298
Принципно, съгласна съм с теб и с психолога ти (не, че мнението ми има някаква тежест, де  Mr. Green). То точно това трябва някак да се избегне - тази силна вътрешна зависимост от мнението на околните, която повечето хора имаме и която ни спъва. Според моята собствена майка, начинът е никога да не се казва браво, да не се хвали детето, а напротив - да му се внушава, че ОЩЕ не е нищо особено. Е, тоя метод НЕ работи добре, само това знам.

# 50
  • Мнения: 11 828
Да, няма как да работи това в редки случаи може да амбицира някого(и то болезнено което също не е добре), в повечето ще направи едно дете неуверено и подтиснато. Просто крайностите не са добри за каквото и да било, трябва да има от всичко но с мярка и когато трябва  Peace

# 51
  • Мнения: 4 714
И аз се записвам да чета и да търся подходящата книга/книги. Сина ми е на 2 г. и 4 м. и от 2-3 м. е непоносим. Тръшка се за всичко, търкаля се по земята, хленчи за всичко, ината му е огромен, прави всичко напук, като сме навън и види някой да се приближава иска да го взема на ръце, срам го е. На яслата казват, че е много послушен, храни се добре, заспива спокойно, а в къщи всичко е наобратно.  ooooh! Мъжа ми много се е изнервил, край него и аз  Tired

# 52
  • Мнения: 1 298
Ако не издържате, виж книгата "Преди децата ви да ви побъкат... " Аз повече харесвам други книги, които съм споменала и които задават една цялостна позитивна рамка на семейните отношения, но и тази книга има своето място като "спасителна" за тежки моменти...

Е, все пак, при 2-3 годишните май обикновено става дума и за естествен момент на еманципация от родителите и на съпътстващото отрицание на всичко...  Ще мине.

# 53
  • Мнения: 472
Здравейте, аз тепърва навлизам в литературата за възпитанието, но въпреки това с психологическото си образование считам, че имам една стабилна основа Wink Повечето неща за мен са логични, но винаги има какво ново да се научи от книгите Simple Smile

Малко извън темата, но четох в предните страници някой питаше за книги за злояди деца. Аз лично не знам за такива книги, но тази статия лично на мен ми беше много полезна и ми помогна с моето злоядо дете:
http://zelkata.com/%D0%B4%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%85%D … 8A%D0%B2%D0%B5-2/

Ето и малко систематизирана информация от моя приятелка, детски психолог, за справяне с детските инати (за по-малки деца):
Скрит текст:
1. Важно е детето да се подготви за ситуацията, в която мислим да го изправим - да се обясни къде ще се ходи, какво ще се прави, какво се очаква от него, какво не се очаква. Но това трябва да е преди конфликта, защото по време на самия конфликт не възприемат.
2. В никакъв случай да не се удовлетворява желанието и да не се толерира нежеланото поведение, защото по този начин само се затвърждава.
3. Да се даде някаква структура на времето на детето, примерно: "Имаш 2 минути да се потръшкаш, след това тръгваме". Така детето знае какво да очаква, дава му се време да се успокои и същевременно се поставят някакви граници.
4. Важно е вместо да казваме на детето какво НЕ трябва да прави, да му кажем какво трябва да прави - децата много обичат да вършат нещата правилно, но за целта трябва да знаят, че съществува алтернатива на неприемливото им поведение.
Например: детето иска чужда играчки, ако просто му кажем, че не може да я има, то ще се фрустрира, но можем да му кажем: "Това е играчката на еди-кой-си - ако ти му я вземеш, той ще остане без играчка и ще е тъжен, но ако ти му дадеш твоята топка, така всеки ще има играчка."

Ето и някои мои принципи (за които се сещам в момента), които спазвам при възпитанието на детето си:
Скрит текст:
1. Агресията поражда агресия
2. В опита си да наложим дисциплина не трябва да унижаваме или смачкваме детето - трябва да осъждаме поведението, а не личността (разликата мжду "Лошо дете!" и "Да удряш децата е лошо!")
3. Да не скастряме самоувереността му и да не го правим страхливо (разликата между "Ще паднеш!" и "МОЖЕ да паднеш!")
4. Да не му даваме сухи правила, а да се обосноваваме ("Това не е хубаво, защото..", "Недей да правиш така, защото.."), така ще намалим фрустрацията у детето
5. Положителното обуславяне винаги е по-силно и трайно от отрицателното такова (похвалата струва повече и оставя трайна следа, за разлика от наказанието, при което когато изчезне заплахата от наказание, поведението се променя отново)
6. Наблягането върху лошите последици от някое действие (ако те са много лоши) кара мозъка да включи защитен механизъм и да не мисли по въпроса (при по-големи деца)

Иначе прочетох "Най-щастливото дете" на Харви Карп и има върху какво да се помисли от книгата. Колкото до практическото приложение - мисля че е по-сложно, отколкото е описано.
Сега съм намислила да взема и прочета две книги - "Развивай правилно ума на детето! Как?" и "Как да развием потенциала на детския мозък" и ще видя дали ще ми харесат.

# 54
  • Мнения: 11 828

......
Сега съм намислила да взема и прочета две книги - "Развивай правилно ума на детето! Как?" и "Как да развием потенциала на детския мозък" и ще видя дали ще ми харесат.


"Развивай правилно ума на детето! Как?" е пълна порнография не си давай парите  Peace , написана е от колектив майки, които смучат от пръсти каквото са прочели в нета или по други книги. Другата книга е хубава и си заслужава.

# 55
  • Мнения: 19 294
Абсолютно вярно е. Събрани са от тук от там разни методи и са описани супер повърхностно. В нета има повече инфо. Едното, за което пише в книгата, е методът на Глен Доман. Има тема тук.

# 56
  • София
  • Мнения: 1 103
  Статията е доста добра по отношение на конкретния проблем. Казвам го като майка на две да чукам на дърво бивши злояди деца и то от различен тип. До някои от изводите и съветите, които са споменати съм стигнала сама по трудния начин, с други съм готова да поспоря и нещата са малко "според зависи", но  като цяло посоката е вярна. Единствено ме издразни това, че се споменава че децата не ядели според мамините/ бабините критерии и за това били нарочвани за злояди. При нас не това беше проблема а именно книгите и статиите със съвети за хранене и съответните грамажи съответстващи на възрастта, които моите деца не покриваха. Една част от мен винаги е знаела, че за моите конкретни деца  нещата са си ОК въпреки нормативите на  СЗО и други подобни, но друга често е изпадала в паника на тема - "Защо моите деца не отговарят на нормата?"

Последна редакция: пт, 23 май 2014, 21:50 от miramar

# 57
  • Мнения: 1
Тук http://babyplanet.free.bg/interesnistatii.html намерих една статия, която според мен ще е полезна да я знаем мами ... с тези зачестили инциденти с децата напоследък.

Общи условия

Активация на акаунт