"Селски" номера и пинизи

Имам чувството, че някои наистина сте забравили къде сте се родили.

Това си е една много добра идея, която се прилага на практика и в други държави.

Ами слезте от тези коли и се качете на ГТ или на велосипед. Стига сте тровили въздуха.

В София разстоянията не са като на село- within walking distance, а ползването на ГТ до работа и училището на децата често означава смяна на 2 или 3 превозни средства.

Селски пиниз е да даваш акъл на другите какво да направят, като изобщо нито си му в положението, нито можеш на практика да го разбереш.

+1, както и разстоянията не се взимат за 10 мин. с автобуса. За велосипеда чисто физически много хора няма как да си го позволят ежедневно за превоз, дори да имат такъв - не ми се обяснява защо.

ПП: Автобуса не трови ли въздуха? Или се движи на слънчеви батерии .
Съгласна съм и с това:

В София дори и на разстояния, които са пешеходни, аз съм придобила навика пак да се возя. Аз съм от малък град, където от нас до центъра, където ми е било училището, работата и пр., разстоянието е еквивалентно на 3-4 спирки с автобус. Но градски транспорт нямаме. Там ежедневно, по няколко пъти съм го изминавала пеша това разстояние, в София критичният максимум, над който не ми се върви пеша, е 2 спирки.

Зависи какви са ви автобусите. Може са не замърсяват.

Когато неговото положение ми трови здравето, мога да искам да не ходи до селската тоалетна с автомобил от втората световна.

Защото щяло да ѝ се стесни платното, заради ГТ.

Автобусът също отделя отрови, но с него не се придвижва само една гражданка, а доста повече. Елементарна математика.

Не говоря за София, ама сега сто софиянки ще се изредят да ми кажат колко е сложно да се движиш в София.

Аз си ходя пеша много и то с детето. Ходи на дълги разстояния от много малък. Но в квартала, където разстоянията се равняват на тези в малък град. За Люлин става дума. Трябва ли да отида до съседен квартал или центъра не мога без транпорт. И от центъра пеша съм се прибирала, но при други обстоятелства. Не съм с дете, тръгнали сме с приятелка на разходка или по магазините. За ежедневие е абсурд.
Мъжа ми работи на другия край на София. Най-късото разстояние е 18 км. Има и автобусна линия точно по маршрута, директна. С автобуса е около час и половина или малко отгоре.
Минава по друг маршрут, който е около 23-24 км., но с колата го минава за час, т.е за по-малко време.
Трябва ли да слезе от колата, защото някой на ма**ата си решил, че му трови въздуха? Трябва ли още час допълнително време да губи защото някой призовава да се слезе от колата? Този допълнителен час, който може да се спести вие как бихте го прекарали? В ГТ за да не тровите въздуха или със семейството си, в занимание с някое хоби или просто в почивка?
Лилянa, никой никъде не е казал, че заради ГТ се стеснява платното. То само по себе си не може да се стесни. Просто някоя лента (което е различно от платно) може да й се смени статута на буслента. Или да се стесни заради велоалея

Едно е 50 коли с по един-двама вътре, друго е 1 автобус с 50 души вътре. Предполагам, че по-малко трови и заради това доста често дават ползването на градски транспорт като не толкова вредно за природата.

Срамота!
Нямате градски транспорт? Анатема, каква гражданка си ти?
А, извини ме, то и в някои по - големи села де въртят едни "Чавдари" на баба ми от времето, изключително екологични и за предпочитане, с биогориво.
А маршрутките пък са още по за предпочитане, особено като се напълнят с "граждани" от селски тип.

За тези, които все още не са разбрали защо има бус лента...
http://urbanist.typepad.com/.a/6a00d83454714d69e2017d3c37d8ac970c-800wi

1000 пъти предпочитам да съм селянка в автобус. За 1 левче може да се мине прилично много разстояние, не се налага да се чудиш къде да паркираш, на мен ми се струва по - безопасно, колата се кара само когато трябва да се купят много и тежки неща.

Селски пиниз 1: Бременна съм, в доста напреднала бременност вече. Прибирам се към 10:30 с метрото - т.е. не е час пик. Въпреки това нямаше свободно място. Застанах до една седалка, хванах се и по никакъв начин не съм искала да притеснявам някого. До мен се качват двойка пенсионери с багаж, абсолютно добре изгеждащи и във видимо добра физическа форма. На седалката имаше жена и мъж. Жената забеляза, че съм в напреднала бременност, стана, правеки ми знак да дойда да седна. В този момент, мъжа от възрастната двойка ме избута и седна. На сл. спирка слезе единия от хората, младият мъж забеляза, че съм бременна и стана, канейки ме любезно да седна. В този момент, дядото седна така, че да не мога да седна аз, викна бабата и по средата между тях си качиха едно сакче. Да, ама младият мъж се ядоса адски много на тази простотия и се скара на на възрастния мъж, казвайки нещо от сорта: "Добре де, не Ви ли е срам? Жената стана да направи място на бременната жена, Вие я избутахте, видяхме, че слезе другата жена от седалката - избутахте отново бременната жена, станах аз да й направя място, а Вие си качихте багажа! Сега ставаше, махате сакчето и правите място на бременната жена да седне, веднага!"

Селски пиниз 2: Още не бяха пуснали метрото. Тролей номер 5 - задръстване от Плиска до Попа сигурно. В тролея не може да се пусне карфица.  Спираме на на спирка малко преди Орлов мост. Шофьорът не отваря първата врата, защото е практически невъзможно. В този момент аз съзирам възрастна дама, на възраст между 65-68 г, буквално тичаща към тролея. По едно време започна да удря с някакъв предмет по предната врата. Видял се в чудо, шофьорът отвори вратата, хората почти изпопадаха от там, но направиха място на дамата да се качи. С влизането в тролея, дамата започна да крещи: "Аз съм инвалид, веднага някой да стане, имам отворена рана на крака!!!" Младо момче стана, но на дамата седалката не й хареса, тя си беше избрала точно определено място. Започна да крещи по младо момиче "Как може, аз съм инвалид с отворена рана на крака, станете веднага!". Момичето се извини, че не се чувства добре, но щом настоява ще стане. И го направи, макар и с нежелание. Дамата седна. И започна да занимава присъстващите с това, че е инвалид, че е с отворена рана, как едва ли не тролеят трябва мигновено да се изпразни при нейната поява и да се положи червен мокет, за да може тя да премине и да седне на желаната от нея седалка. Обърна се към мен и започна да ме занимава с проблемите си. След грозната картинка минути преди това, не издържах и завързах разговор в друга посока: "Госпожо, Вие имате ли деца?"  Оказа се, че деца има, синът й бил голям мениджър, имал служебна кола и вземал много висока заплата, а дъщеря й също била висш ръководен кадър, тя също вземала много пари и не знам какво си. Поздразних се на предното й държание и й казах: "Госпожа, ужасно съжалявам, много ми стана мъчно за Вас!! Та Вие тотално сте се провалила като родител.... ако някой от родителите ми беше и на половина толкова зле, ако трябва назаем бих взела, но бих ги закарала или бих взела такси, толкова е опасно с отворена рана в тази бутаница и в такова състояние да допускат да се движите с градския транспорт, а са очевидно състоятелни хора! Ужасно е да се налага да разчитате на хорското съчувствие...."
Последва бурен смях около мен, а на госпожата й стана неудобно и слезе на сл. спирка... (сега и моето поведение си е грубо и определено не на ниво, в никакъв случай не се гордея с това,  ама много ме ядоса и подразни)