Аз нямам проблеми с хора, които не ми се обаждат често и ако имат проблем на 5 години веднъж, бих помогнала, ако не ми представлява трудност. Не държа хората да ми отчитат комуникация. Уважавам това дори.
- Публикувана: 18 март 2014, 10:38 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 15:44 ч.
"Селски" номера и пинизи
В последния месец тук намерих познати (приятели) с, които не съм общувала от години и ми стана мило. Аз ги разпознах по снимки и по писания. Обадих им се на лична и те си признаха, за което се радвам. Не искам нищо от тях, а ми в е супер приятно да си припомня едни отминали години, а и да ги видя щастливи.
Имам приятели, с които може да се чуем с години и, ако се чуем, съм сигурна, че ще си помогнем. Има други, които са прекъснали комуникацията, като това си става демонстративно, ако те ми се обадят след години, не бих помогнала. Всичко зависи от конкретния човек и отношенията с него, а не колко време не сте се чували.
Имам приятели, с които може да се чуем с години и, ако се чуем, съм сигурна, че ще си помогнем.
Аз не държа на напоително и постоянно общуване. Но не това е въпросът - много е важно какво е моето отношение към въпросния човек и какъв тип е услугата и помощта, която бих могла да дам.
Ако човекът ми е симпатичен и става въпрос за нещо малко, няма проблем. Ако ми е симпатичен, но въпросът е много сериозен, а аз нямам нито време, нито възможност и желание да се занимавам - тогава бих го посъветвала на база моята компетенция и бих го насочила към хора, които могат да помогнат включително и с установяване на въпросните контакти.
Ако човекът ми е непрятен, дори услугата да нищожна - не бих си мръднала пръста и директно бих казала, че дори не знам за какво ме пита - всичко съм забравила по темата, паметта ми е преформатирана
Ако човекът ми е симпатичен и става въпрос за нещо малко, няма проблем. Ако ми е симпатичен, но въпросът е много сериозен, а аз нямам нито време, нито възможност и желание да се занимавам - тогава бих го посъветвала на база моята компетенция и бих го насочила към хора, които могат да помогнат включително и с установяване на въпросните контакти.
Ако човекът ми е непрятен, дори услугата да нищожна - не бих си мръднала пръста и директно бих казала, че дори не знам за какво ме пита - всичко съм забравила по темата, паметта ми е преформатирана
Първо, тази информация е на два клика в нета. Аз разбира се дадох моите източници, защото после пак ще бъда зла, лоша, неискаща да помага и не знам си какво, но защо ме занимават с проблемите си, вместо да седнат и да си намерят отговорите в Гугъл. Аз също имам въпроси, с които гледам да не занимавам далечни познати, с които не общувам поне от петилетка по никакъв повод. Айде, не селско, но странно ми е...
А капака на разговора беше, аз да си м звъняла при наличието на още инфо. Тя е в нужда, аз ще седна да я опреснявам с инфо. Айде, стига, де, а?!?
А капака на разговора беше, аз да си м звъняла при наличието на още инфо. Тя е в нужда, аз ще седна да я опреснявам с инфо. Айде, стига, де, а?!?
Отдавна не съм толкова услужлива, както едно време. Често се получава така, че човек си подава малкият си пръст, а му отхапват ръката до рамото, затова такива, които се обаждат само когато имат нужда, не ме интересува какво им трябва. Това са вечните използвачи и да, според мен е селско, даже много. А такива, които чакат даже да им се обади човек, за да им направи услуга, те пък са вече и нагли.
Има хора, на които бих направила услуга и след 5 години, и след повече.
Но след 3 години пауза без видима причина "Как си, добре ли си? Ами спряха ни тока и ни трябват 300лв да ни го пуснат", точно в 2 изрчения както го и пиша. Заболя ме, признавам си. Не за парите, които така или иначе в момента не можех да дам. А за това, че както и навремето бях касичка.
Но след 3 години пауза без видима причина "Как си, добре ли си? Ами спряха ни тока и ни трябват 300лв да ни го пуснат", точно в 2 изрчения както го и пиша. Заболя ме, признавам си. Не за парите, които така или иначе в момента не можех да дам. А за това, че както и навремето бях касичка.
Съседите над нас се изнасят. От 6:30 (за Бога! 6:30 в неделя!!!) отгоре и по стълбището се носи мощен тропот, тътрузене и бодряшко подвикване "Давай!", "Внимавай!" и т.н. Не зная доколко е наложително това мероприятие да започне още по тъмно в неделя сутрин, но точно това са хората, които за над 10 години пребиваване в този апартамент, многократно вдигаха гръмогласни скандали на други съседи, че са шумни, че техните ремонти им пречат и т.н. Не зная дали е селяния да изискваш от околните стриктно спазване на правилата за невдигане на шум, а самият ти да вдигнеш кооперацията на главата си в ранни зори в неделя, но е страховита простотия!
Съседите над нас се изнасят. От 6:30 (за Бога! 6:30 в неделя!!!) отгоре и по стълбището се носи мощен тропот, тътрузене и бодряшко подвикване "Давай!", "Внимавай!" и т.н. Не зная доколко е наложително това мероприятие да започне още по тъмно в неделя сутрин, но точно това са хората, които за над 10 години пребиваване в този апартамент, многократно вдигаха гръмогласни скандали на други съседи, че са шумни, че техните ремонти им пречат и т.н. Не зная дали е селяния да изискваш от околните стриктно спазване на правилата за невдигане на шум, а самият ти да вдигнеш кооперацията на главата си в ранни зори в неделя, но е страховита простотия!
Радвай се, че са вдигнали блока на главата си в 6:30, а не в 5 примерно. Тук в 6:30 вече има задръствания, а данданиите им почват поне час по-рано. Неделя им е любимата, защото всички плюскат цял ден и от ранни зори започва еуфорията. И понеже е топло и постоянно прозорци и врати са отворени, всичко се чува и кънти. Църковните им камбани бият в 3 през нощта!! Понякога ми идва да се появя на балкона и да се развикам на български, но сигурно ще се възмутят много.
Две ленти чакат, за да завият надясно (само една е за надясно). Движението не мърда явно от доста време, защото някои вече са излязли от колите и си говорят. Автобусът задръства последната свободна лента в опит да изпревари всички ... И настана едно дълго чакане. Явно сме много търпеливи, защото при образувалото се огромно задръстване, вече и от чакащи да продължат направо, никой не показа грам нервност, освен мен. На мен малко ми оставаше да навия волана и да зацепя през природата около пътя.
Пресен селски номер. Прибираме се днес с детето и си карам спокойно в дясната лента, когато отляво ме застига кретен на около 25 години в червена, набедена за спортна кола. Всъщност кретените вътре бяха двама. В един момент каращият реши, че иска да завие в пресечката отдясно, а е в лявата лента и аз се явявам по средата. Колата му буквално щеше да се качи върху моята. Като му свирнах да се дръпне - защото аз нямаше накъде да бягам - той ме погледна гадно, изпревари ме, натика се между мен и предната кола, след което наби спирачки. Еми, вярвайте, като червено на бик ми подейства, пък и не съм хич от тия дето си мълчат. Отворих вратата и съвсем по селски му обясних точно какви епитети му прилягат, завършвайки с покана да дойде да се разправяме. Не знам защо ама не посмя, хем бях сама с детето. Такива много обичат да се праскат на големи мъже, особено пред сами жени, но тоя явно и пред жена не му стискаше. А как ми се ще да беше дошъл... Май съм си точно по темата 
