Благодаря.
- Публикувана: 18 март 2014, 10:38 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 15:44 ч.
"Селски" номера и пинизи
кой какво ми е дал или подарил. 
Някъде по-назад критикуваха хора, които си смятали консумацията до стотинка.
Ами и аз съм по-скоро против общите сметки, не можеш да му хванеш края кой какво яде и пие.
На масата сме хора с различни доходи и семейно положение, аз си знам финансите и колко смятам да похарча. Ако някому се яде черен хайвер - моля, но да не ангажира цялата компания с плащането.
Ами и аз съм по-скоро против общите сметки, не можеш да му хванеш края кой какво яде и пие.
На масата сме хора с различни доходи и семейно положение, аз си знам финансите и колко смятам да похарча. Ако някому се яде черен хайвер - моля, но да не ангажира цялата компания с плащането.
Това ако не е дребнавост..
Пример за селящина ще дам, който ме обижда и отблъсква. Не знам дали е номер, пиниз или изпълнение.
Един от най-преките пътища към падението в моите очи и представи е вечно да крещиш за неща, които мога да се кажат/коментират/критикуват спокойно. Не понасям снизходителен, назидателен и подигравателен тон и поведение "Ей сега ще видиш ти АЗ как ще те сложа на мястото ти" независимо към кого са насочени. Само въпрос на време е този човек да изригне и срещу мен. Разбира се, за голямо нещастие (мое), понеже го намирам за грубо и неуместно аз самата се старая да говоря спокойно и с равен тон, а това дразни такива хора. Като ще викаш, прибери се на село, па си викай...
Един от най-преките пътища към падението в моите очи и представи е вечно да крещиш за неща, които мога да се кажат/коментират/критикуват спокойно. Не понасям снизходителен, назидателен и подигравателен тон и поведение "Ей сега ще видиш ти АЗ как ще те сложа на мястото ти" независимо към кого са насочени. Само въпрос на време е този човек да изригне и срещу мен. Разбира се, за голямо нещастие (мое), понеже го намирам за грубо и неуместно аз самата се старая да говоря спокойно и с равен тон, а това дразни такива хора. Като ще викаш, прибери се на село, па си викай...
Преди години две приятелки дойдоха в къщи за да дам на едната, която тогава беше бременна, разни бебешки неща. Ние щяхме да заминаваме след няколко дни в чужбина (трайно) и бях й приготвила на практика всичко, което имат от детето (без един сак дрехи, който взехме в самолета), включително столче за кола, дъска за повиване и всякакви аксесоари. Другата приятелка обаче беше подарила на детето след раждането боди от някаква си марка, не помня каква. Бяха открили магазин с уж маркови бебешки и детски неща, та бодито от там и скъпо или поне така ми беше казано, като го подарява. То обаче беше голямо и детето ми още не го беше обличало. Наизвадих аз всичко, както си беше опаковано и на две, на три обясних на бременната приятелка какво има по торбите. Пихме кафе, говорихме си, но бременната приятелка нещо притеснена. По едно време другата ме пита: "Онова боди, което подарих в торбите ли е?". Казах, че не е, защото детето още не го е носило, но ако държат ще го дам и него. "А, не, недей тогава.". Помогнах да занесат нещата до колата и ако щете вярвайте, но и семпло благодаря не чух. Останах в шах направо.
Хах, гоблена ме подсети, че преди 2-3 години собственият ми баща ми предложи старата си кола в замяна на 1/2 част от един апартамент...вярно, в провинцията, но все пак... 
А колата 10-годишен фолксваген, да не си помислите че кой знае какво...
Майка ми пък е от онези, които искат връщане на подаръците. Включително дребни, вече неизползваеми неща като обувки за децата например, които отдавна са им омаляли и съм подарила на познати деца...много, много е неприятно...пробвала съм да й отказвам подаръците предварително, тогава пък се сърди, но неминуемо идва момента, в който си ги иска.
А колата 10-годишен фолксваген, да не си помислите че кой знае какво... Майка ми пък е от онези, които искат връщане на подаръците. Включително дребни, вече неизползваеми неща като обувки за децата например, които отдавна са им омаляли и съм подарила на познати деца...много, много е неприятно...пробвала съм да й отказвам подаръците предварително, тогава пък се сърди, но неминуемо идва момента, в който си ги иска.
Имам една роднина, която винаги остава бакшиш на сервитьорките с моето ресто 
Честно да ви кажа, не ме дразни, смешно ми е и пак си я обичам, но мъжът ми вкъщи често си прави майтап на неин гръб.
Иначе това с чеизите лично мен ме дразни. Свекърва ми беше ми дала един комплект черпаци, купувани по времето на соца и колкото пъти ги види у нас, толкова пъти подскача, колко хубаво нещо ми е подарила и колко трябва да съм й благодарна
Честно да ви кажа, не ме дразни, смешно ми е и пак си я обичам, но мъжът ми вкъщи често си прави майтап на неин гръб.
Иначе това с чеизите лично мен ме дразни. Свекърва ми беше ми дала един комплект черпаци, купувани по времето на соца и колкото пъти ги види у нас, толкова пъти подскача, колко хубаво нещо ми е подарила и колко трябва да съм й благодарна
Хах, гоблена ме подсети, че преди 2-3 години собственият ми баща ми предложи старата си кола в замяна на 1/2 част от един апартамент...вярно, в провинцията, но все пак... А колата 10-годишен фолксваген, да не си помислите че кой знае какво...
Майка ми пък е от онези, които искат връщане на подаръците. Включително дребни, вече неизползваеми неща като обувки за децата например, които отдавна са им омаляли и съм подарила на познати деца...много, много е неприятно...пробвала съм да й отказвам подаръците предварително, тогава пък се сърди, но неминуемо идва момента, в който си ги иска.
А колата 10-годишен фолксваген, да не си помислите че кой знае какво... Майка ми пък е от онези, които искат връщане на подаръците. Включително дребни, вече неизползваеми неща като обувки за децата например, които отдавна са им омаляли и съм подарила на познати деца...много, много е неприятно...пробвала съм да й отказвам подаръците предварително, тогава пък се сърди, но неминуемо идва момента, в който си ги иска.
Имам една роднина, която винаги остава бакшиш на сервитьорките с моето ресто
Честно да ви кажа, не ме дразни, смешно ми е и пак си я обичам, но мъжът ми вкъщи често си прави майтап на неин гръб.
Иначе това с чеизите лично мен ме дразни. Свекърва ми беше ми дала един комплект черпаци, купувани по времето на соца и колкото пъти ги види у нас, толкова пъти подскача, колко хубаво нещо ми е подарила и колко трябва да съм й благодарна
Честно да ви кажа, не ме дразни, смешно ми е и пак си я обичам, но мъжът ми вкъщи често си прави майтап на неин гръб.
Иначе това с чеизите лично мен ме дразни. Свекърва ми беше ми дала един комплект черпаци, купувани по времето на соца и колкото пъти ги види у нас, толкова пъти подскача, колко хубаво нещо ми е подарила и колко трябва да съм й благодарна
Пфхахаха и моята. И не дай си, Боже някоя чинийка да е счупена и да дам нещо различно от комплекта,който имам - репликата винаги е една : чинийки ли нямаш?
А аз толкова много ти оставих от мама.В този ред на мисли ме дразни и факта, че й плащаме наем за наследствения апартамент, в който живеем
По край поста на Чек Плийз се сетих и аз за една безумна селения. Снахата на жената, която ни помагаше в домакинството, беше бременна и аз реших да й подаря голяма част от нещата останали от двете ми деца /стерилизатор, кошче за кола, ваничка и 6 чувала с дрехи, чаршафи и т.н./. След една година забременя и дъщеря й и тя супер разочаровано ми сподели, че снахата е отказала да даде нещата които й подарих, защото си ги пазела за 2ро дете...
В този ред на мисли ме дразни и факта, че й плащаме наем за наследствения апартамент, в който живеем
Е, това е брутално
Мои познати също плащат наем на свеки. 
А само до преди няколко години се е приемало за редно свекървите да осигуряват дом на младите....На къде върви светът.....
Мои познати също плащат наем на свеки.
А само до преди няколко години се е приемало за редно свекървите да осигуряват дом на младите....На къде върви светът.....
Чак това не искам, но с удоволствие при положение, че разполагам с два апартамента, бих предоставила единия безвъзмездно на сина си. Абе, не знам. Всеки сам преценява. Между другото, според редица наши познати "тя не ни е длъжна"