"Селски" номера и пинизи

  • 5 184 916
  • 49 908
  •   1
Отговори
# 49 335
  • София
  • Мнения: 1 554
Не , определено не си давам книгите. Обичам си и си ги пазя , ако искат да ми се сърдят / и са ми се / , но аз съм давала пари за тях и щом не желая, това е !
На познати дрехи съм давала "за повод" ,е като ми я върнаха потна, и непрана направо и казах да я задържи... то бива ,бива

# 49 336
  • Мнения: X
Като гледаме случая отстрани е лесно. Но се случва гигантската простотия да зашемети човек и той да изгуби говор и картина и да не успее да реагира на момента.
Оххх, успокоих се. Явно и на други им се е случвало. Намирах причината в себе си, а не съм от тези, които си премълчават, дори напротив, устатница съм. Но ми се е случвало простотия да ме постави в цайтнот, ступор и един ...за съжаление достатъчно дълъг период на мълчание, след който вече е късно за реакция. Явно не е само при мен.
Да, даже плямпало като мен е губило говор и картина при челен сблъсък с човешката наглост.

# 49 337
  • Мнения: 4 326
Е то със служебните е много редно.

# 49 338
  • Мнения: X
ММ беше заел чисто нов електрожен на негов приятел, когато си го потърси оня му отговори, че го бил заложил за 100лв, за да даде пари на любовницата си. Ходихме от заложната къща да го откупуваме, че онзи се покри и се направи на ударен. Не само, че е селско, ама и нагло.
Селско ми е и комшийката над мен, редовно да изсипва скисналото си мляко през прозореца. Всичката тая гадост ходи по моите прозорци, отне ми време да разбера кой го прави, докато не я хванах неволно веднъж. Хайде, прозорци се мият, ама фасадата се зацапва по този начин. Да не помислите, че е някоя бабичка - нищо подобно, млада, натокана жена с претенции. Разговорите не помагат, не е било кой знае какво по нейни думи...

# 49 339
  • Мнения: 1 045
Да пази Господ от такива приятели 👀

# 49 340
  • Мнения: 22 280
На мен ми се случи да дам книга и така да ми нахаластват, че е негова (на познатия ми). След което аз просто си я поисках, уж че я взимам назаем от него и повече не му я дадох. Е, развалихме си отношенията с този човек - голяма работа.  С такива хора по принцип не желая да общувам. Като е искал - да си я е купил.

# 49 341
  • Мнения: 859
Аз бих се зарадвала, че в това бездуховно време някой ми е поискал книга, дори и да не я върне. На мен не ми се случва да не върнат - снимам книгите с телефона.

# 49 342
  • Мнения: X
Нищо духовно няма в невръщането на чужда вещ, било тя духовна като книга.

# 49 343
  • Мнения: 859
Даже бих им я подарила....Какво са вещите, не можеш да ги отнесеш там, закъдето всички сме тръгнали...

# 49 344
  • Мнения: X
Това е друго. Подаряването е доброволен акт.

# 49 345
  • София
  • Мнения: 12 006
Даже бих им я подарила....Какво са вещите, не можеш да ги отнесеш там, закъдето всички сме тръгнали...
Taka e, но като отидеш да си купиш същите тия вещи в магазина ти казават еди си колко лева. Не ти казват вземи си безплатно, то така или иначе ще ги ползваш известно време и няма да си ги вземеш на оня свят.
В твоя случай е подаряване, а не даване на заем. Подарено не се връща, но дадено заем - според мен, задължително се връща и то във вида в който е получено.

# 49 346
  • Мнения: 3 743
Като бях малка разменяхме доста често книги с една приятелка, съответно си говорехме какво сме прочели в училище. Друга наша приятелка, която не четеше много реши да се включи в малкия ни литературен клуб и ни помоли да ѝ дадем книгите, които последно сме приключили. Разбира се ние и даваме едно 4-5книжки (две поредици бяха мисля) и чакаме да ги прочете та да обсъждаме. Минава месец, два, питахме я какво става, а тя каза че си ги пазела за лятната ваканция, че нямала време сега - беше пролетта някъде, бяха пътували пролетната и не можела да ги вземе. Ние смотаните казваме ок, значи догодина ще ги върне, чели сме ги все пак, не е наложително. Мина ваканцията, почнахме училище, питаме пак и ни заяви, че сме ѝ ги били подарили и не било учтиво да се иска обратно подарък. Ние сме в шок😳, нищо не казахме, даже си спомням се чудехме дали пък вярно не сме ги подарили. Връщам се в нас разказвам историята на майка ми, тя не си поплюва и след първата родителска момичето ни ги върна на следващия ден в училище. 😆Още с общувам с нея, порасна и тя, обаче майка ми все ѝ казва крадлата на книги като се спомене и хич няма добро мнение въпреки, че е със сериозна професия момичето. Мисля се подразбира, че рядко вече давам книги.

# 49 347
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Като стана дума за връщане на книги, си спомних за един случай - селска изцепка. В един форум си разменяхме книги, повечето се знаехме от този форум. Една обаче се покри с няколко чужди книги в себе си. Знам я коя е и ѝ писах тук, не ми отговори, май и така си останаха книгите невърнати. Тя обаче невъзмутимо продължава да си участва във форума(бг-мамма) и дори да пише в темите за книги, в които пишат и голяма част от участниците от другия форум.

# 49 348
  • Мнения: 24 753
Книги или каквото и да било... страшно неуважително е да вземеш нещо назаем и да го присвоиш. Или да го върнеш повредено и да не се опиташ да компенсираш по някакъв начин и да се извиниш. Подарявала съм книги и други вещи, като видя че биха направили човека щастлив или съм казвала да задържат нещо дадено назаем. Ама все пак това са мои вещи и решението е мое, откъде накъде някой друг ще решава че трябва да станат негови? На това му се казва кражба, поне мен така са ме учили. Дали са скъпи или евтини и дали действително са ми нужни на мен или не, това са подробности без значение.
В същата категория слагам хора дето не смятат за нередно да ми загубят времето или да искат услуга, която ми коства дадени средства, с довода "е, то пък колко ще те сбърка сега?" или "ама ти нали не си заета, какво толкова?". Ами моя работа си е колко ще ме сбърка, не твоя... а пък да мога и да искам да направя нещо са съвсем различни неща. Странен манталитет имат, сякаш останалите са им длъжни, няма и да си помислят че са причинили някакво неудобство с исканията си. Или пък просто не им пука.
Съвсем по темата са си такива изпълнения. След някоя такава случка поне набързо си преосмислям отношенията с дадения човек, рядко някой ще получи вториш шанс да постъпи така с мен.

# 49 349
  • Пловдив
  • Мнения: 20 060
Канадката, а в това мързеливо време радваш ли се, ако някой ти поиска електрожен?

Общи условия

Активация на акаунт