Имам клиент, който заеква много. Не много, ами направо едва му разбирам. С времето ме опозна, поотпусна се - поносимо е. Днес се случи в офиса със семейство дебили - мама, тате и син. Дебили от онези с потниците, мръсните крака и джапанките. Синчето в трети клас към 60кг, ама с прическа на гребен и засъхнала лютеница от преди 3 сутрини. След заслушване започна да се хили толкова нагло, че и тате се включи в хилежа, мама грухтеше просто тихо от свян. Момчето толкова се притесни, така се изчерви, че и приятелското тупане по врата и напористото " Кажи го бе, пелтек!"го сринаха тотално. Толкова неприятно и неудобно се почувствах в ситуацията, че забележката ми, която беше точно на място, накрая ме изкара недоклатено момиченце, което се възбужда от пелтеци, които единствени биха ми обърнали внимание 
Плюя на подобни животни!
Плюя на подобни животни!
И почне ли ми с репликата " Аз когато съм го работил това...."/моята работа/ - ясно ми е за какво иде реч. За хората, които всичко знаят и всичко могат - от ядрена физика до меркетингови проучвания. Но уви, той по професия шлосер /нищно лично/ 
На мъжа- клиент?
