Работа, CV-та, HR-и, съвети - 37-ма тема

И според мен не е правилно да вършиш задачи, поставени ти от чужд ръководител. Но ако това е практика в тази фирма няма да имаш избор. Съветвам те да споделиш притеснението си със своя пряк ръководител. И да действаш спрямо инструкциите му.
Преди време аз попаднах в такава ситуация, работя в отдел в сферата на бек офис, а кол центъра, по нареждане на своя ръководител,  започна да ми прехвърля обаждания на външни клиенти, което никак не ми е работа. Бек офисът не контактува с клиенти, за това си има кол център и фронт офис. Клиентът иска надълго и нашироко да си излее мъката, не може да структурира проблем, губи време. Изпаднах в ситуация да не мога да си върша своята текуща оперативна работа. Говорих с прекия си началник, и той ми потвърди, че не ми влиза в задължението да говоря с клиенти. Отказах прехвърлянията на разговорите. На въпроса на началника на кол центъра защо не поемам обаждания отговорих, че моя началник счита, че това не е мое задължение и го препратих към моя началник. Повече не ме безпокоиха с това.
Ефективността на работата нарасна в пъти! Затова се подбират служители  с определени качества за определени позиции.

Старай се, бъди внимателна, слушай какво точно искат от теб, изпълнявай, докато се докажеш като кадър...

Естествено. И аз бих постъпила по същия начин.
Защо трябва да си оставяш текущата работа за да вършиш задачи на друг отдел? Да си се разберат и разпределят работата при тях, а не да набъркват и служители от другаде. Двамата мендижъри да поговорят и да преценят кое е приоритетно. Разбира се, ако работата не е по някакъв начин свързана и те да не могат да свършат техните задачи, ако нямат някаква информация  или съдействие и от твоя отдел.
От практиката съдя, че обикновено млади и по-неопитни служители или такива които са последно постъпили в компанията, се опитват да ги действат по този начин - да вършат работата на други хора.

По принцип е нормално, но аз ще дам малко по-различно мнение от другите, тъй като съм била в подобна ситуация някога. Ако имаш един пряк началник, пред когото отговаряш, е добре да говориш с него дали не предпочита задачите за теб от другите да минават през него. Иначе рискуваш огромен стрес и натовареност без прекия ти началник изобщо да знае, че имаш в момента някакви задачи. Най-малкото го предупреждавай, че г-н Y ти е дал еди си каква задача. В началото на трудовата ми дейност хич не можех да отказвам, от което прекият ми началник се счупи да ме глобява докато ми уври главата, че той е човекът, който ми дава задачи и на чието разположение трябва да съм  Дори ако в момента нямам нищо за правене, той трябва да прецени дали да свърша работата на другия.

Иначе "не ми е в задълженията" не се казва при никакъв повод

Не съм казала другите задачи да са за сметка на основните задължения. Ако прочетете какво е написала бонбонката, първо-става дума за нещо, свързано с нейната работа, но не и е основно задължение. Второ, проблемът изобщо не е, че основните и задължения са пострадали от това, че е свършила тези допълнителни неща. Проблемът е формулиран като "няма да свърши света, ако шефката си го свърши сама".  Около това е формулиран и моя отговор.

Разбира се, че преките задължения са водещи. И ако сте затрупана с такива, не е редно да поемате и странични, защото в крайна сметка няма да свършите нито едното, нито другото и вместо да направите добро впечатление, ще стане точно обратното. Просто казвам, че това дали ще откажете допълнителни задължения не трябва да зависи от това кой ви ги възлага и дали той може да си ги свърши и сам. Трябва да зависи от това дали в момента имате или нямате възможност да ги свършите. В крайна сметка, да кажете "това не ми е в преките задължения" и да отидете да пушите примерно, защото в дадения момент преки задължения за вършене нямате, няма да е много добре за вас, нали?

Основната ми идея е, че е добре, на ниво изпълнител работното ви време да е максимално уплътнено с работа. И ако имате възможност, да не отказвате да свършите и нещо странично. Това, освен че създава добро впечатление за вас, е и полезен опит. Утре може да се наложи преструктуриране и вашата позиция вече да я няма. А при тази другата шефка да има позиция. И понеже вие сте вършили работата, може да си осигурите друго работно място, вместо да бъдете съкратени. Гледайте го и от тази гледна точка.

Била съм счетоводител и съм ходила в склада да помагам в опаковането на пратките. Грам не ми влиза в задълженията. Обаче покрай простото опаковане на кашони съм научавала много за отделните продукти, процеса на производство, кой е клиента, какво е специфичното. И покрай тези си знания, натрупани ей така, между другото докато помагах на склададжиите, след това ми предложиха една новооткрита позиция, на която пък имах възможност да внедрявам SAP от начало до край. Което пък от своя страна после ми помогна да се "продам" на друга фирма за три пъти по-висока заплата. И така.

А колежката, която си държеше да си върши само счетоводните задължения, накрая беше съкратена. Защото не успя да се справи с новите изисквания на длъжността, когато внедрихме SAP. Просто нямаше достатъчно познания за цялостния процес. Които обаче, стоейки си само в счетоводството и правейки дебит кредит по цял ден, нямаше как да натрупа.

Извинявам се за дългия пост, но се опитах да обясня гледната си точка така, че да стане по-ясна.

Бих допълнила, че така се създават добри взаимоотношения (да не казвам "връзки", защото у нас тази дума има негативен оттенък), днес аз ще направя нещо за някого, утре той ще направи за мен нещо, което не му влиза в преките задължения. Случвало ми се е много пъти.
Но ми прави впечатление, че има служители, които много внимават да не се "минат". Така не се стига далеч.

Напълно съм съгласна с теб Lexie.

Разбира се, всичко по-горе  написано важи за тези, които търсят и желаят развитие. Има хора, които не търсят такова и искат до без край да са си на една позиция и да вършат нещо, с което са свикнали.
За съжаление, това дава комфорт, но носи два много големи негатива. Първо, заплатата едва ли ще мърда с повече от класа прослужено време, т.е. с по 0.6% на година. Второ и по-важно според мен, пазарът е изключително динамичен. Променя се с нарастваща скорост. Това създава необходимост фирмите да се променят, за да могат да са адекватни. Което на свой ред води до постоянна промяна в нуждите от служители. вероятността една позиция да си стои с непроменени изисквания и задължения с години вече е никаква. Служителите, които не се интересуват от промяна, рано или късно стават ненужни. А когато бъдат съкратени и се огледат на пазара на труда, установяват че промените не са само при бившия им вече работодател, а са повсеместни и техните умения и опит вече навсякъде са само част от изискванията за дадена позиция, но не са достатъчни. Позицията им, с която са свикнали е изчезнала и е станала част от друга, по-комплицирана позиция. И тогава идват проблемите. Защото вместо да усвоят нови умения на старата си работа, където е имало от кого да се учат, трябва да ги усвояват дистанционно и често само теоретично.

Да кажем, че имаме две позиции - касиер и аранжор в магазин. Разбира се, че работодателя ще предпочете да има двама служители, които могат да вършат и двете неща, отколкото да има по един на всяка позиция, всеки от които не може да върши работата на другия. Защото при първия болничен или отпуск, става проблем. А за всеки работодател е лукс да поддържа щат, осигуряващ титуляр, заместник и заместник на заместник за всяка отделна позиция. Лукс, който никой в частния сектор не може да си позволи.

След голямo затишие, в понеделник ми звъннаха от две места за интервю. Ходих.
Следващата седмица чакам да ми се обадят за едната позиция.......дано да ме одобрят.


 Преди няколко месеца ходих в Про Маркет на интервю, после пак обява, вече 3 месеца под поверително, текста е същият, толкова пък да не могат да изберат

Донякъде съм съгласна с това, да се помага на другите отдели с работата. Проблемът за мен идва с мисленето на мениджъра от друг отдел "Ти си на по-ниска позиция от мен, трябва да вършиш всичко, независимо кой ти го възлага и какво е." Според мен това няма как да доведе до добри взаимоотношения, защото такива хора просто се имат за "шефове" и край. Друга е темата, когато мениджърът на другия отдел дойде и поиска да свършиш нещо, но знаеш, че на другия ден, ако се наложи, можеш и ти да го помолиш за помощ. В тази ситуация, не виждам как и защо да откажеш.

Аз пък имам проблем с кандидатите за работа. Почнах преди известно време в една фирма и сега събирам допълнителен екип. Изумена съм каква част от кандидатите, които реша да поканя на интервю, въобще не си вдигат телефоните. Шефът ми даже ме бъзика да им пращам СМС-и.  Другият номер е да се уговорим за интервю, но човекът въобще да не се появи... Къде остана възпитанието?!?!

Емералд, аз в такива случаи пращам мейл с покана. Ако не ми отговори - не се занимавам повече. В крайна сметка, контактите написани в CV-то трябва да са надеждни. Ако телефона не върши работа, а мейла не си го проверява редовно - това ми е достатъчно, за да се откажа да издирвам даден кандидат.


Дано не прозвучи като злорадство, но считам че всеки служител би трябвало да има възможност поне веднъж да води подбор. Друго е, като застанеш от другата страна. Изведнъж виждаш как хората кандидатстват, без дори да знаят за какво, без да отговарят на важни изисквания (но пък отбелязват, че бързо се учат) и често без дори наистина да имат интерес към позицията. За подбиращия това е ужас.

После се започва - не вдигат телефони, не идват на интервю, идват и се държат все едно им губиш времето, искат интервюто да се провежда извън работното време, претенции всякакви. Обаче аз като започвам работа в 8:30, как да правя интервюта от 7 до 8 вечерта. Веднъж, два пъти, за по-висока или отговорна и важна позиция - да, мога. Обаче постоянно....При това обикновено точно тези кандидати имат особени претенции да не се налага да работят извънредно, ако може  

Aз лично стигнах до мениджърска позиция по този начин - винаги бях на разположение (разбира се на подходящите хора   ). Вършех доста неща, които не ми влизаха в задълженията, правех го явно качествено и по този начин се разбра, че съм кадърна и трябва да бъда повишена   Заплатата ми за година и половина се повиши четворно.

Смятам, че ако се действа умно с тези допълнителни задачи само можеш да трупаш кредит  

  Кредити не е желателно да се трупа, виж актив -да.
Да не работиш във фирма, раздаваща кредити?!!

Самите мениджъри не възлагат работа на кой да е (особено когато човека не е от техния екип). Възлагат ги на хора, които са преценили, че могат да ги свършат. И ако се окажат прави - това е само в плюс. Прекия ти началник има виждане върху качествата ти, но той е само една брънка от организацията. Колкото повече други хора имат положителни впечатления от теб, толкова по-голяма е вероятността името ти често да изкача в разговори, дори и такива за повишения  

страшно много ми хареса дискусията ви, изцяло подкрепям Зина 

Използвах думата кредит в преносния й смисъл (3. Прен. Само ед. Доверие, авторитет на някого сред обществото.) Справка

И не - не раздаваме кредити, само се надяваме някой да ни отпусне такъв