За свекървите, децата и още нещо...

  • 60 790
  • 975
  •   1
Отговори
# 750
  • по пътя на светлината
  • Мнения: 2 290
Момичета,темата стана огромна......
Всеки гледа от собствената си камбанария и всеки по различен начин осигурява финансовото си положение и стандарт на живот.
Има огромна разлика от жени отгледали сами децата си, работещи и разчитащи основно на себе си и жени домакини чиито основен доход е от родители или от мъжете им.
Спора е безсмислен Peace

# 751
  • Мнения: 1 136
Тази тема се е обезсмислила още в самото начало , но толкова злъч, негативизъм и омраза към снахи и свекърви не си представях че може да съществува .. Авторката какво вето ще налагаш , да мислим за внуците ти ... Та ти не желаеш да чуеш мнение различно от твоето. Много е хубаво че предоставяш апартамент , но като не ти харесва прослувутия диван "мебел" не го купувай и тези отживелици с помагането на децата са много голяма грешка според мен. Лично аз, ще изисквам децата да ми плащат наем след 16г. , ако не учат или да си намират работа и квартира...да посрещат живота и да се учат .

# 752
  • където ми харесва
  • Мнения: 4 086


И какво доказваш с това? Съгласяваш се с мен?
Вадиш думи от контекста - не аз съм казала, че ако ме обидят люто, няма да помагам на никого. Та, къде те стяга чепика? Уважението към един родител е първо заради това, че ти е родител, пък после ще мериш какво е направил за тебе, капиш? Ама не, ти първо мериш, пък после подскачаш когато някой ти каже, че мериш на кантар уважението си. А ако вземе милата ти майка да те обиди люто или пък да ти скръши за нещо хатъра - ще продължиш ли да я уважаваш?

И да не се връщам назад, който иска да прочете измишльотините, които ти или някоя друга беше писала, че децата не дължали нищо към родителите си. Само родителите били длъжни да дават....Та какво те боли бе, мила? Уважавай си майката, твоя си е, така и трябва! Дори и да ти скърши за нещо хатъра, пак трябва да я уважаваш, защото ти е дала живот и те е отгледала. За какво въобще спориш с мен, след като аз имам абсолютно същото мнение по този въпрос? Да не мислиш, че аз не уважавам майка си по същите причини, които ти си изредила, че уважаваш своята? Момиче, не си само ти с майка и другите хора си имат майки. Аз моята я водя два пъти годишно на море и в чужбина, грижа се за нея, осигурявам й всякакъв комфорт. Не чакам тя да ми помага вече, за да си меря "уважението" както ти твоето към майка си по това, какво тя прави за тебе. Ролите в живота се променят, но някои неща остават константни - майка ми ще си ми е майка завинаги.
Пак пишеш АМА ПЪЛНИ ГЛУПОСТИ!
Искам ясно да подчертаеш, моля те, къде написах, че уважавам майка ми, защото не ме е обидила люто и само ми е давала....КЪДЕ ГО НАПИСАХ?! Виж, че ти си човекът, който извърта чужди думи. Казах, че уважение НЕ СЕ ИЗИСКВА, а се ПЕЧЕЛИ! Да, ако майка ми цял живот ми е натъртвала, че съм длъжна да я уважавам, защото ме е родила, но това е единственото нещо, което е направила за собственото си дете, за какво да я уважавам? И тя няма за какво да ме уважава, ако цял живот се държа с нея като с някакъв далечен човек. НО, понеже подчертах, че я уважавам, заради това, че е прекрасен човек и родител, въпреки че ме е обиждала много люто, аз продължавам да я обичам и уважавам, мога да заключа само, че ти си измисляш и пишеш пълни глупости.

# 753
  • София
  • Мнения: 5 499
Лично аз, ще изисквам децата да ми плащат наем след 16г. , ако не учат или да си намират работа и квартира...да посрещат живота и да се учат .

Много те моля и то без да се заяждам, както е модно да се говори в този форум, ако това го направиш, да пишеш тук, че си го направила. Ще ми бъде интересно да чуя реакции на потребители. Благодаря предварително.


Така е. То затова е хубаво да се придържаме към топика на темата и да се търси решение на конкретния проблем, а не да се водят излишни полемики. В случая - казваш как ти би постъпил, ако беше на мястото на питащия и точка. Ама как, ама защо, ама какво, това вече е друга тема, нямаща нищо общо с тази.

# 754
  • София
  • Мнения: 5 499
Много е хубаво че предоставяш апартамент , но като не ти харесва прослувутия диван "мебел" не го купувай и тези отживелици с помагането на децата са много голяма грешка според мен.

Ясно, значи ти си за ветото.

# 755
  • София
  • Мнения: 5 499


И какво доказваш с това? Съгласяваш се с мен?
Вадиш думи от контекста - не аз съм казала, че ако ме обидят люто, няма да помагам на никого. Та, къде те стяга чепика? Уважението към един родител е първо заради това, че ти е родител, пък после ще мериш какво е направил за тебе, капиш? Ама не, ти първо мериш, пък после подскачаш когато някой ти каже, че мериш на кантар уважението си. А ако вземе милата ти майка да те обиди люто или пък да ти скръши за нещо хатъра - ще продължиш ли да я уважаваш?

И да не се връщам назад, който иска да прочете измишльотините, които ти или някоя друга беше писала, че децата не дължали нищо към родителите си. Само родителите били длъжни да дават....Та какво те боли бе, мила? Уважавай си майката, твоя си е, така и трябва! Дори и да ти скърши за нещо хатъра, пак трябва да я уважаваш, защото ти е дала живот и те е отгледала. За какво въобще спориш с мен, след като аз имам абсолютно същото мнение по този въпрос? Да не мислиш, че аз не уважавам майка си по същите причини, които ти си изредила, че уважаваш своята? Момиче, не си само ти с майка и другите хора си имат майки. Аз моята я водя два пъти годишно на море и в чужбина, грижа се за нея, осигурявам й всякакъв комфорт. Не чакам тя да ми помага вече, за да си меря "уважението" както ти твоето към майка си по това, какво тя прави за тебе. Ролите в живота се променят, но някои неща остават константни - майка ми ще си ми е майка завинаги.
Пак пишеш АМА ПЪЛНИ ГЛУПОСТИ!
Искам ясно да подчертаеш, моля те, къде написах, че уважавам майка ми, защото не ме е обидила люто и само ми е давала....КЪДЕ ГО НАПИСАХ?! Виж, че ти си човекът, който извърта чужди думи. Казах, че уважение НЕ СЕ ИЗИСКВА, а се ПЕЧЕЛИ! Да, ако майка ми цял живот ми е натъртвала, че съм длъжна да я уважавам, защото ме е родила, но това е единственото нещо, което е направила за собственото си дете, за какво да я уважавам? И тя няма за какво да ме уважава, ако цял живот се държа с нея като с някакъв далечен човек. НО, понеже подчертах, че я уважавам, заради това, че е прекрасен човек и родител, въпреки че ме е обиждала много люто, аз продължавам да я обичам и уважавам, мога да заключа само, че ти си измисляш и пишеш пълни глупости.

А я си представи сега другия сценарий - мъжът ти си има собствени причини (същите като твоите към твоята майка) да обича и уважава майка си (твоята свекърва), ама на тебе тя никак не ти харесва и ти никак не я уважаваш. И кво ще правиш тогава? Wink А я си представи, че мъжът ти пък не обича и уважава твоята майка поради някакви си негови причини, кво ще правиш тогава? Хм?

П.С. Аз съм му намерила колая - щом е майка, трябва да се уважава. Точка.
Ако е майка на любим човек - мъжът ми - трябва да се уважава. Точка.
Лесно и без усложнения. Я да те чуем тебе сега ти какво ще правиш с твоите кантари - ама ако мен ме уважават, ама ако правят туй, онуй...кажи сега, отговори на горните въпроси.

Последна редакция: пт, 28 мар 2014, 12:19 от Popule

# 756
  • София
  • Мнения: 23 874
Който не си харесва свекърите или тъстовете поради някакви причини, просто не общува с тях.  Peace

Интелигентните хора не мразят просто заради спорта.  Wink

# 757
  • където ми харесва
  • Мнения: 4 086

А я си представи сега другия сценарий - мъжът ти си има собствени причини (същите като твоите към твоята майка) да обича и уважава майка си (твоята свекърва), ама на тебе тя никак не ти харесва и ти никак не я уважаваш. И кво ще правиш тогава? Wink А я си представи, че мъжът ти пък не обича и уважава твоята майка поради някакви си негови причини, кво ще правиш тогава? Хм?
Ако мъжът ми не обича собствената си майка, въпреки че тя е добър човек и родител, много бих се замислила какво не му е наред. Но, да отговоря на въпроса ти-ако аз не харесвам майка му, това няма нищо общо с връзката ми с мъжа ми. Аз съм с него, не с неговата мама. И колкото и да не я харесвам, никога не бих се държала лошо с нея, нито бих я обидила. И понеже се е случвало и тя да ме обиди жестоко, пред собствения си син-тогава той й каза, че тя не може да говори по този начин за мен, и че той ме е избрал такава, каквато съм, и въобще не го интересува дали тя ме одобрява или не, но да си мери приказките. Аз се засягам лесно, но ми минава бързо. Жената се извини, приех извинението и и всичко си беше по старму му.
Ако мъжът ми не обича и не харесва майка ми, по свои си причини, това е негово право. Не бих натрапвала присъствието на майка си пред него, за да му спестя дразненето, но не бих се отдалечила от собствената си майка. Няма да спра да я обичам, защото мъжът ми не я харесва. Умния човек винаги ще намери някакъв компромисен вариант.

# 758
  • София
  • Мнения: 36 012
Който не си харесва свекърите или тъстовете поради някакви причини, просто не общува с тях.  Peace
...


Абсолютно. Това спестява много проблеми и проблемчета.

# 759
  • Мнения: 550
Чета темата от началото, няколко пъти даже съм коментирала. Сега ще кажа че според мен не стига че апартамент си му дала ми и да му помагаш с обзавеждането! Ако аз съм на негово място ще съм благодарна за апартамента и , ако трябва на матрак ще спа ама няма да чакам майка ми да ми помага и за обзавеждането. Той уж семейство иска да прави пък един диван не може да си купи, ами утре ако има деца пак ти ли ще им купуваш памперсите? Тук не става въпрос само за дивана, като цяло явно сина ти предпочита някой да го побутва напред и да му помага.
От мен толкова, надявам се сега да не ме линчуваш, ако не ми харесаш мнението.  baby_neutral

# 760
  • София
  • Мнения: 5 499
Чета темата от началото, няколко пъти даже съм коментирала. Сега ще кажа че според мен не стига че апартамент си му дала ми и да му помагаш с обзавеждането! Ако аз съм на негово място ще съм благодарна за апартамента и , ако трябва на матрак ще спа ама няма да чакам майка ми да ми помага и за обзавеждането. Той уж семейство иска да прави пък един диван не може да си купи, ами утре ако има деца пак ти ли ще им купуваш памперсите? Тук не става въпрос само за дивана, като цяло явно сина ти предпочита някой да го побутва напред и да му помага.
От мен толкова, надявам се сега да не ме линчуваш, ако не ми харесаш мнението.  baby_neutral

Няма да те линчувам. И за това стана въпрос по-назад. Нека да се изясним - ремонтът се прави, защото той ще се жени. Т.е. каквото давам, го давам за двама им. Ти би ли отказала материална помощ от родител? Ако да, ок, супер, браво. Обаче ако не, тогава и ти си от "побутваните" - няма лошо. Човек не се е родил готов за живота - все от някъде трябва да започне. Пък ако родителите могат да помогнат, защо не?

П.С. А да, не могат да помогнат, защото след това според някои дами тук, трябва насила да дават уважение към същите тези родители. Ами тогава, щом не искат да уважават по материални причини, да не приемат даваните им материални блага. И тогава да уважават или не уважават по други техни си критерии. Wink

# 761
  • Мнения: 1 136
Popule , решението по отношение на наема е взето и не виждам нищо особено в това - ако не учат , отиват да работят и си плащат наем , те си решават - ако искат да живеят в моето жилище или да си наемат тяхно.
По отношение на ветото , аз не мога да разбера какво вето искаш да налагаш и откъде реши че въобще имаш право да налагаш такова и да държиш да обзавеждат жилището по твой вкус , но си права по отношение на факта че след като на теб не ти харесва и намираш за неуместна тази покупка никой не може и няма право да очаква да го финансираш изцяло или отчасти, от друга страна ако държиш да им направиш подарък - парите преведени по банков път / колкото си преценила / , поставяш условието си - да се ползват като пари или закупуване на нещо и оттук нататък те си преценяват.
Личен пример - родителите ми решиха за моя рожден ден да ми подарят пералня , преведоха ми сумата ,далеч под тази за пералнята която исках , но все пак от уважение и благодарност за жеста се допитах до баща ми какво смята за няколко вида и съвсем нормално си направих избора , а родителите ми бяха доволни че са допринесли за покупката.
В този смисъл бъди щастлива, че си ги зарадвала , но най -вече сина ти е можеш да говори с теб и да те направи съпричастна в избора , от дипломация винаги има нужда.

# 762
  • София
  • Мнения: 23 874
П.С. А да, не могат да помогнат, защото след това според някои дами тук, трябва насила да дават уважение към същите тези родители.
За пореден път безумно тълкувание на чуждите постове.  Peace
Ние си уважаваме и обичаме родителките, без значение дали дават или не. Голямата разлика идва от там, че някои майки като дават, го правят безусловно. И повярвай - това е по-печеливш ход. Дано не си вкараш автогол.  Wink

# 763
  • София
  • Мнения: 5 499
Popule , решението по отношение на наема е взето и не виждам нищо особено в това - ако не учат , отиват да работят и си плащат наем , те си решават - ако искат да живеят в моето жилище или да си наемат тяхно.
По отношение на ветото , аз не мога да разбера какво вето искаш да налагаш и откъде реши че въобще имаш право да налагаш такова и да държиш да обзавеждат жилището по твой вкус , но си права по отношение на факта че след като на теб не ти харесва и намираш за неуместна тази покупка никой не може и няма право да очаква да го финансираш изцяло или отчасти, от друга страна ако държиш да им направиш подарък - парите преведени по банков път / колкото си преценила / , поставяш условието си - да се ползват като пари или закупуване на нещо и оттук нататък те си преценяват.
Личен пример - родителите ми решиха за моя рожден ден да ми подарят пералня , преведоха ми сумата ,далеч под тази за пералнята която исках , но все пак от уважение и благодарност за жеста се допитах до баща ми какво смята за няколко вида и съвсем нормално си направих избора , а родителите ми бяха доволни че са допринесли за покупката.
В този смисъл бъди щастлива, че си ги зарадвала , но най -вече сина ти е можеш да говори с теб и да те направи съпричастна в избора , от дипломация винаги има нужда.

Нещо не се разбираме тук. Налагането на "вето" от моя страна означваше да не дам пари за покупката, което според мен щеше да прекрати и плановете за закупуването й. НО, ако бях наложила "вето", те пак можеха да си я купят, ако сами си я финансираха и аз нямаше да има какво да кажа по въпроса, нито щях да го направя. Смятам обаче, че нямаше да си я купят, ако трябваше да дадат всичките пари сами. Обаче както се видя, предпочетох да им дам възможност да си "счупят главите", като същевременно не съм напълно аз виновна - финансирах половината, а ако те не желаеха или нямаха възможност, пак нямаше да може да я купят. Обаче те си извадиха останалите пари и си я платиха. Добреее, радвам се! Simple Smile

# 764
  • Мнения: 1 136
В такъв случай си постъпила много правилно - имала си желание да помогнеш , което достойно за уважение и си преценила докъде , те са решили какво точно искат- идеално. Да се радват на диваните и ти се радвай че си помогнала , какво по-хубаво от това. Според мен си направила предостатъчно с даването на жилище , оттук нататък ги остави да си градят сами живота , а ти се радвай на живота си както ти намериш за добре.

Общи условия

Активация на акаунт