Кои съвети прие, че не ми стана ясно? 
А а мен ми прави впечатление, че ти правиш същото.
Цитат
А на мен ми прави впечатление, че ти си четеш както дяволът Евангелието...
- Публикувана: 23 март 2014, 14:07 ч.
- Последно мнение: 5 апр. 2014, 14:04 ч.
За свекървите, децата и още нещо...
Кои съвети прие, че не ми стана ясно?
А а мен ми прави впечатление, че ти правиш същото.
Цитат
А на мен ми прави впечатление, че ти си четеш както дяволът Евангелието...
Ами върни се и прочети, аз вече казах как съм постъпила! Ама нали си заслепена от някакви си твои проблеми, дето ги приписваш на мен...та дори и не четеш...подкарала си го урбулежката да громиш свекървите. Казах вече, който си има проблеми със свекървата, да си ги решава. Аз не съм ви кошче за душевни отпадъци. Сори.
П.С. Хубаво е когато човек твърди нещо, да го докаже с цитати. Темата е отворена, речта е писана и след като аз твърдя, че не съм казвала нещо, което някой смята, че съм казала - ами да ме цитира, за да ме обори.
Разбрахме, как си постъпила, четем и ще ти кажа нещо невероятно за твоите уши -разбираме прочетеното.
Разбрахме, че си дала пари за дивана, не разбираме цялото ти противоречие. Това е.
Хубаво ще е и нас да ни попрочиташ
Разбрахме, че си дала пари за дивана, не разбираме цялото ти противоречие. Това е.
Хубаво ще е и нас да ни попрочиташ
Разбрали, разбрали...колко да "сте" разбрали...
Сега да ти кажа та да разбереш - дадох половината пари, останалите си ги дадоха младите.
Айде със здраве!
Разбрахме, как си постъпила, четем и ще ти кажа нещо невероятно за твоите уши -разбираме прочетеното.
Разбрахме, че си дала пари за дивана, не разбираме цялото ти противоречие. Това е.
Хубаво ще е и нас да ни попрочиташ
Разбрахме, че си дала пари за дивана, не разбираме цялото ти противоречие. Това е.
Хубаво ще е и нас да ни попрочиташ
Разбрали, разбрали...колко да "сте" разбрали...
Сега да ти кажа та да разбереш - дадох половината пари, останалите си ги дадоха младите.
Айде със здраве!
Панаири за една двойка диван, щото тройката са я купили със собствени средства.
Адел, не искам никой да ми вярва. Важното е, че аз си го знам. 
А на мен ми прави впечатление, че ти си четеш както дяволът Евангелието...Къде точно го видя това, дето си го написала?
Ще ми цитираш ли, моля? Щото аз такова нещо не съм казвала - слагаш ми думи в устата, ТВОИ думи не мои.Относно уважението-това не е нещо, което дължиш по презумпция на някого. Уважавам майка си, защото е прекрасен човек и родител и с поведението си спрямо мен, е провокирала това уважение. Уважавам и свекърва си, защото е прекрасен човек. Но, ако и тя като теб, беше изискала уважението ми към нея, никога нямаше да го получи. Защото уважение не се изисква, то се печели. Когато мама остарее, ще я гледам, да. Ама не, защото ТАКА ТРЯБВА, а защото така го чувствам. Защото тя ми е дала живот, тя ме е отгледала и ме е възпитала като човек. Мога да чувствам като свой дълг да се погрижа за мама, но ако тя ми намеква, че съществувам, само за да я гледам на старини...ще я пратя в дом без да се замисля 
Пък ти си пиши несвързано и се прави на жертва на сина си
Пък ти си пиши несвързано и се прави на жертва на сина си
На такива хора като теб ще кажа - не ти вярвам! Не си убедителна и съм готова да се хвана на бас, че няма да гледаш свекърва си и майка си безвъзмездно, знаеш ли защо? Защото мериш на кантар. Ти не смяташ, че дължиш уважение към родителите си, защото са ти родители, а мериш на кантар любовта си спрямо това, което те правят за тебе. Е, със сигурност има още време в което ЛЮТО да те обидят междувременно, за да откажеш да ги гледаш. И със сигурност така ще направиш. За теб майка - независимо дали е твоята или тази на мъжът ти - нищо не означава и ти няма да дадеш любов и уважение само защото е майка. Тежко им и горко на вашите - на твоя мъж майката и твоята с такава като тебе.
Майко мила...снахата дали знае къде се е натресла?!?...
Ми ще се омъжва за свръхамбизиозен младеж с властна майка.Ще живее в проекто-свекървенското жилище в центъра на града и ще чака с нетърпение да кръсти първородното си дете на "маминка".
Цитат
author=Adellle link=topic=772407.msg27793042#msg27793042 date=1395771726]
Относно уважението-това не е нещо, което дължиш по презумпция на някого. Уважавам майка си, защото е прекрасен човек и родител и с поведението си спрямо мен, е провокирала това уважение. Уважавам и свекърва си, защото е прекрасен човек. Но, ако и тя като теб, беше изискала уважението ми към нея, никога нямаше да го получи. Защото уважение не се изисква, то се печели. Когато мама остарее, ще я гледам, да. Ама не, защото ТАКА ТРЯБВА, а защото така го чувствам. Защото тя ми е дала живот, тя ме е отгледала и ме е възпитала като човек. Мога да чувствам като свой дълг да се погрижа за мама, но ако тя ми намеква, че съществувам, само за да я гледам на старини...ще я пратя в дом без да се замисля
Пък ти си пиши несвързано и се прави на жертва на сина си
На такива хора като теб ще кажа - не ти вярвам! Не си убедителна и съм готова да се хвана на бас, че няма да гледаш свекърва си и майка си безвъзмездно, знаеш ли защо? Защото мериш на кантар. Ти не смяташ, че дължиш уважение към родителите си, защото са ти родители, а мериш на кантар любовта си спрямо това, което те правят за тебе. Е, със сигурност има още време в което ЛЮТО да те обидят междувременно, за да откажеш да ги гледаш. И със сигурност така ще направиш. За теб майка - независимо дали е твоята или тази на мъжът ти - нищо не означава и ти няма да дадеш любов и уважение само защото е майка. Тежко им и горко на вашите - на твоя мъж майката и твоята с такава като тебе.
Относно уважението-това не е нещо, което дължиш по презумпция на някого. Уважавам майка си, защото е прекрасен човек и родител и с поведението си спрямо мен, е провокирала това уважение. Уважавам и свекърва си, защото е прекрасен човек. Но, ако и тя като теб, беше изискала уважението ми към нея, никога нямаше да го получи. Защото уважение не се изисква, то се печели. Когато мама остарее, ще я гледам, да. Ама не, защото ТАКА ТРЯБВА, а защото така го чувствам. Защото тя ми е дала живот, тя ме е отгледала и ме е възпитала като човек. Мога да чувствам като свой дълг да се погрижа за мама, но ако тя ми намеква, че съществувам, само за да я гледам на старини...ще я пратя в дом без да се замисля
Пък ти си пиши несвързано и се прави на жертва на сина си
На такива хора като теб ще кажа - не ти вярвам! Не си убедителна и съм готова да се хвана на бас, че няма да гледаш свекърва си и майка си безвъзмездно, знаеш ли защо? Защото мериш на кантар. Ти не смяташ, че дължиш уважение към родителите си, защото са ти родители, а мериш на кантар любовта си спрямо това, което те правят за тебе. Е, със сигурност има още време в което ЛЮТО да те обидят междувременно, за да откажеш да ги гледаш. И със сигурност така ще направиш. За теб майка - независимо дали е твоята или тази на мъжът ти - нищо не означава и ти няма да дадеш любов и уважение само защото е майка. Тежко им и горко на вашите - на твоя мъж майката и твоята с такава като тебе.
И какво доказваш с това? Съгласяваш се с мен?
Вадиш думи от контекста - не аз съм казала, че ако ме обидят люто, няма да помагам на никого. Та, къде те стяга чепика? Уважението към един родител е първо заради това, че ти е родител, пък после ще мериш какво е направил за тебе, капиш? Ама не, ти първо мериш, пък после подскачаш когато някой ти каже, че мериш на кантар уважението си. А ако вземе милата ти майка да те обиди люто или пък да ти скръши за нещо хатъра - ще продължиш ли да я уважаваш?
И да не се връщам назад, който иска да прочете измишльотините, които ти или някоя друга беше писала, че децата не дължали нищо към родителите си. Само родителите били длъжни да дават....Та какво те боли бе, мила? Уважавай си майката, твоя си е, така и трябва! Дори и да ти скърши за нещо хатъра, пак трябва да я уважаваш, защото ти е дала живот и те е отгледала. За какво въобще спориш с мен, след като аз имам абсолютно същото мнение по този въпрос? Да не мислиш, че аз не уважавам майка си по същите причини, които ти си изредила, че уважаваш своята? Момиче, не си само ти с майка и другите хора си имат майки. Аз моята я водя два пъти годишно на море и в чужбина, грижа се за нея, осигурявам й всякакъв комфорт. Не чакам тя да ми помага вече, за да си меря "уважението" както ти твоето към майка си по това, какво тя прави за тебе. Ролите в живота се променят, но някои неща остават константни - майка ми ще си ми е майка завинаги.
Вето за диван?! Не ми се мисли какво ще стане, като се появи внуче!
Ами хайде да вземеш да помислиш, а? Дай да ти чуем размислите.