За свекървите, децата и още нещо...

  • 61 067
  • 975
  •   1
Отговори
# 510
  • София
  • Мнения: 23 876
k.a.l.i., аз бих дала всичко за дъщеря си, стига да имам възможност, и стига да виждам, че детето ми учи, развива се и има амбициите да постигне нещо в живота си.  Peace Но ако я видя, че се очертава като мързелив търтей, разчитайки на маминка за всяко нещо, много ще се замисля.

И пак казвам - по примера на моите родители, бих подарила жилище безусловно. Без претенции за уважение, подчинение, послушание и игране по свирката ми.  Peace

# 511
  • Бургас
  • Мнения: 10 828
Не знам какъв е сина й, какво работи и на колко е години. Самият факт, че смята да се жени, а още чака на парите на майка си, говори много. В единия случай ако наистина е много млад и току-що е завършил или няма спестявания или стабилна работа - с какво самочувствие и с какъв акъл предлага брак. Ако уж работи и се издържа защо иска от майка си пари?

# 512
  • София
  • Мнения: 23 876
Джулка, аз го интерпретирам така. Синът се е заженил и майката решава като сватбен жест да отстъпи жилището, да го ремонтира и да финансира покупка на някаква мебел. Нищо лошо няма в сватбените подаръци, те са в реда на нещата и според желанието и възможностите. Не е редно обаче заради тези подаръци да изискваш нещо в замяна.

А синът подозирам, че е около 25-27 годишен.  Peace

# 513
  • където ми харесва
  • Мнения: 4 086
Искам да попитам и тези, които писаха, че не биха дали на децата си жилища, и лееекичко осъдиха тези, които живеят в наследствени такива. Вие, драги, ако имате имоти, на кого бихте ги оставили, ако не на децата си? Ще си ги носите ли някъде, или? Не бихте ли искали, по някакъв начин да помогнете на децата си? Аз разсъждавам така-знаейки колко заробващ е един ипотечен кредит, и колко непосилен е за прекалено много българи, ако мога да си позволя да оставя жилище на децата си, не бих се замислила. И не защото не искам да се научат да самостоятелни. А защото не смятам, че съм родила децата си, за да ги бичувам с всички гадости, които се случват. Да, със сигурност един млад човек се чувства изключително независим, когато сам си е купил/изплатил жилището. Но и със сигурност, не всеки млад човек може да си го позволи. И при положение, че имам един апартамент свободен, защо трябва да накарам детето си да тегли кредит, че да си купи жилище, или да плаща наем, само и само да не му давам наготово жилище?
Разсъждавам си просто...Ако не искате, не ми отговаряйте, не сте длъжни.

# 514
  • Бургас
  • Мнения: 10 828
Джулка, аз го интерпретирам така. Синът се е заженил и майката решава като сватбен жест да отстъпи жилището, да го ремонтира и да финансира покупка на някаква мебел. Нищо лошо няма в сватбените подаръци, те са в реда на нещата и според желанието и възможностите. Не е редно обаче заради тези подаръци да изискваш нещо в замяна.

А синът подозирам, че е около 25-27 годишен.  Peace

При положение, че тя казва, че дава жилището временно, то за какъв сватбен подарък си говорим. Но дори и да го подарява на сина си защо ще му прави ремонти, ще му дава пари за дивани и пр. Ако имаш средства защо ще искаш от родителите си, а ако нямаш средства къде си тръгнал да се жениш. Все пак не всичко опира до жилището. Ами ежедневните разходи на младото семейство. Прави ми впечатление, че днес хората се женят на поразия и цвъкат деца без въобще да се замислят над това дали реално могат да си го позволят.

Вчера разказах за темата на майка ми. Остана потресена. Тя е човек, който винаги си е отделял от залъка, за да има за мен и сестра ми и никога не е искала нищо в замяна. Та тя смята, че уважението между хората се гради на други, по-важни и възвишени неща, а не на това кой какво е дал на другия. Родителите ми никога не са имали кой знае какви възможности, не съм получила от тях имоти или други скъпи вещи, но те знаят, че винаги може да разчитат на мен за всичко. Знам, че ако имаше да ми даде имот, щеше да ми го даде и нямаше да ми се меси, нито да ми налага вето.
Няма нищо по-лошо от семейство от егоцентрици, в който всеки си гледа гъ*а или ако дава на другия си прави тънките сметки как да го играе и манипулира.

# 515
  • София
  • Мнения: 23 876
Адел, аз ще ти отговоря какво беше казала съфорумка по въпроса. Родителите й имали няколко имота, получавали си наеми от тях и си гледали кефа. На нея - нищо. Щяла да ги наследи след като починат, което напълно я устройвало, защото така е редно. Нейното дете предполагам, че ще мине по същата схема. Та този въпрос е леко деликатен.  Wink

Джулка, права си. Почти винаги сме на едно мнение.  Grinning
Аз също съм отгледана от хора, които си даваха последния залък за мен. Толкова всеотдайни и обичащи, толкова безрезервно вярващи в мен.  Heart Eyes Не мога да си представя, че един ден нещо ще ми се свиди по отношение на детето ми.

# 516
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
k.a.l.i., аз бих дала всичко за дъщеря си, стига да имам възможност, и стига да виждам, че детето ми учи, развива се и има амбициите да постигне нещо в живота си.  Peace Но ако я видя, че се очертава като мързелив търтей, разчитайки на маминка за всяко нещо, много ще се замисля.

И пак казвам - по примера на моите родители, бих подарила жилище безусловно. Без претенции за уважение, подчинение, послушание и игране по свирката ми.  Peace

+ Добро и качествено образование.  Peace

# 517
  • София
  • Мнения: 23 876
+ Добро и качествено образование.  Peace
Амин!   Grinning Hug
Всъщност образованието е приоритет №1.

# 518
  • където ми харесва
  • Мнения: 4 086
Адел, аз ще ти отговоря какво беше казала съфорумка по въпроса. Родителите й имали няколко имота, получавали си наеми от тях и си гледали кефа. На нея - нищо. Щяла да ги наследи след като починат, което напълно я устройвало, защото така е редно. Нейното дете предполагам, че ще мине по същата схема. Та този въпрос е леко деликатен.  Wink


Ами, какво да ти кажа. Сигурно така е правилно. Не знам...Наясно съм, че въпросът е изключително деликатен, за това и казах, че никой не е длъжен да ми отговаря.
И аз наследих апартамент... от баба ми и дядо ми. Получих го след смъртта им, въпреки че още приживе и двамата казаха, че остава за мен. Но, аз все пак си имам собствено жилище, което сама съм си купила (кредити, братче...ама наистина знам, че си е мое) и не заради друго...така го чувствах. А и отделно, не съм разчитала на майка ми и баща ми да ми дават имоти. Даже предложих нашия семеен апартамент, вместо да се дели между мен и сестра ми, да остане директно за нея, защото аз вече имам. За мен така е редно. Както и е редно, моите два апартамента да останат за децата ми. Не могат да ме погребат с тях, все пак Rolling Eyes
Но, както казах ти, въпроса е много деликатен. Опира както до имане/нямане, така и до желание, възпитание и още много други неща.

# 519
  • Мнения: 15 052
E, не, ще чакат до 30+ да се оженят и до 40+ за деца...
И докато се начакат всичко да им е на 6, ще изпуснат всички влакове и накрая ще се радват на компанията на 30 котки (както казаха в една друга тема), а онези "загубените бързаци" - на деца и внуци.
Излезте от собствените си клишета, да не плачете после.

Не е казвала, че ще си го вземе, а че силно се надява синът й един ден да направи свое собствено, а не да лежи наготово. Съвсем различно е, според мен.

Последна редакция: ср, 26 мар 2014, 12:16 от птица

# 520
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
Сигурността на собствения дом и "хляба в ръцете" е възможно най-добрия старт, който може да получи един млад човек от родители си, на прага на живота, в който влиза като възрастен с всички отговорности и задължения, които носи това .
Това аз получих от моите, заедно с безрезерваната им подкрепа, която не се изразява в издържане на семейството ми. Човек като създава семейство, предполага известна стабилност.
Смятам, че така е редно, ако някога имам деца, основна цел би ми била, да направя същото и за тях.


Амин!   Grinning Hug
Всъщност образованието е приоритет №1.

# 521
  • Мнения: 2 572
По повод на дадения имот - напълно е възможно даряващите родители да останат с пръст в устата.
Пример, развиващ се пред очите ми повече от 10 години - разказван от шефа ми, не само на мен, но и на целия ни отдел. Неговата съпруга има възможност чрез бизнеса си да купи по един апартамент на двете им деца - син и дъщеря. На сина - мезонет. Не харесаха снахата обаче, аз съм я виждала веднъж, съвсем нормална жена, първото дете кръсти едно към едно на свекървата, водеше децата при баба и дядо. Постепенно същите започнаха с претенциите. Дори в един период понеделнишката ни оперативка започваше с преразказа на шефа как не харесал с какво били облечени внучките, защо не отишли в 13,00 на обяд, а в 13,15 младите у тях, как някое дете счупило подарената скъпа играчка, или пък не си играело с нея, защото снахата я прибрала /естествено оставена за по-подходяща възраст/. Резултата - снахата стегна мъжа си, купиха си отделен имот /бяхме чинно уведомени за излишния ипотечен кредит, за евентуалния развод и евентуалното облагодетестване на чуждата снаха и т.н...../, децата не се водят при баба и дядо вече. Миналата седмица шефа каза, че не е виждал внучките си от Коледа.
А всичко това почна от неодобряването на скъпата пералня на младото семейство

# 522
  • Мнения: 2 942
А всичко това почна от неодобряването на скъпата пералня на младото семейство

Тук жизненоважно е да се уточни кой я е закупил и е сервирал ябълката на раздора.

# 523
  • София
  • Мнения: 349

Не е казвала, че ще си го вземе, а че силно се надява синът й един ден да направи свое собствено, а не да лежи наготово. Съвсем различно е, според мен.

Няма да си го вземе, ама не го и дава! Аз нещо съвсем се обърках!  newsm78

"Вие сте интересни хора. Къде съм казала, че правя подарък? Нещо са ви погрешни впечатленията. Аз подобни подаръци не правя - напротив, смятам, че е редно в един момент да си купят свое жилище. Няма да ги гоня от това, но най-добре за тях самите е да си поделят разходите по нещо тяхно си. "

# 524
  • София
  • Мнения: 23 876
Оф, какво значение има кой купил и кой не - животът е прекалено кратък, за да си тровим нервите с битовизми и дребнавости. Точно това не мога да проумея - защо някои родители съзнателно вървят срещу децата си и като резултат си вкарват много як автогол.

(Моята свекърва се опита да ме вкара в нейни схеми и интриги, но не й се получиха нещата и сега реве на майка ми, че от две години и половина за мен тя не съществува. Ами да беше помислила преди да говори зад гърба ми измишльотини. И да беше помислила колко щеше да ме засегне, а че нищо няма да спечели от всичко това. Нервите и здравето ми са ми по-ценни от нейното присъствие в живота ми. Нищо не искам от нея, а на старини да се оправя както знае.)

но най-добре за тях самите е да си поделят разходите по нещо тяхно си. "
Тук е акцентът.  Joy

Общи условия

Активация на акаунт