Не зацепвам 
.в лошия или в добрия смисъл го казваш.
.в лошия или в добрия смисъл го казваш.- Публикувана: 27 март 2014, 23:28 ч.
- Последно мнение: 14 юли 2014, 17:53 ч.
Къде да си намеря половинка
В най - добрият!
Добре е човек да си живее, да е щастлив със себе си, без това да го лишава от стимула да оглежда ставащото около него и да търси нови източници и мигове на щастие. Но не трябва да го мисли прекалено. В противен случай си създава един мислен образ на търсеното с точно определени характеристики, а оттам разстоянието до нереалното идеализиране на този образ и низвергване на реалността е много тънка, а ако се стигне до проектиране на точно заложените и фиксирани като абсолютно необходими характеристики на тази представа върху евентуалния партньор, това няма да е честно нито към него, нито към самия търсещ.
напълно съм съгласна. такива мъже хем излизат с тебе, хем не те забелязват. в главата им е чек листът и единствено го интересува дали се вписваш в шаблона за идеална жена или не. мисля си че те до такава степен искат да имат връзка с фантазията си , че дори и любовта им да почука на вратата, пак няма да я разпознаят.
Аз изказвам лично мнение!Аз се чвуствах така.Не карам никой да ми хареса думите.Нямам ли право да споделя как се чувствах АЗ?най-накрая си намерих половинка,той мисли по същия начин по който съм се изказала и аз.Определено си приличаме с мъжа ми поне в това отношение 
Четох до някъде по темата, да споделя моят скромен опит, ако може.
И аз съм търсила, не много активно. Имах регистрация в Елмаз и в един друг сайт aha.bg, не знам дали още го има. Не помня къде точно от двата сайта се запознах с един елемент, сериозен го раздаваше, беше дал едни години, като се видяхме изглеждаше прилично, но от дума на дума сподели, че е репортер и ми показа някаква карта, в която му беше спомената възрастта - 10 години разлика с тази, която декларираше в профила, в смисъл се оказа, че е 10 години по-стар от казаното. Това ми беше достатъчно, за да прекратя връзката. Не че беше драма, напротив ставаше и за тази възраст, но ме изуми лъжата. За мен е супер грозно така да се лъже, за каквото и да било.
Една приятелка много ходеше на тези спийддейтинг срещи, домъкна ми един такъв, да го видя,за одобрение , задържаха се една година, оказа се някакъв алкохолик.
Аз със моята настояща половинка се запознах във форум по интереси индиректно. Там си пишех с един мъж, просто така, споделяхме си разни неща,безцелно, той един път спомена, че има приятел. Дълго ми говореше за него, оказа се че споделяме еднакви възгледи, с приятелят му, не ставаше въпрос за запознанства, а просто като еднакви интереси и житейски философии. Попита ме дали да му даде моят имейл, аз се съгласих. Въпросният приятел ми писа, мина доста време, в което само си пишехме от време на време. След може би две години писане, човека имаше работа за един ден в моят град, срещнахме се и от тогава станаха четири години, в които сме заедно.
Мисълта ми е , че аз не съм търсила, нещата просто се случиха. Не понесох лъжата на репортера, за мен е безумие да лъже човек, и за това го отритнах този, макар че не беше драма тази лъжа.
Истината за мен е фетиш, няма значение във форум ли, в сайт за запознанства ли, излъже ли човек, за каквото и да е за мен е аут.
Има си голяма доза късмет, моята приятелка и досега си скъсва гъза по срещи да ходи, то не бяха екскурзии и фитнеси, танци и тем подобни, ама не би. А аз си стоях в къщи и се получи.
Мила моя, остави нещата просто да се случат, може да съм банална, ама ако е казано ще стане, а ако не стане, това може да ти е съдбата!
Не е голяма драма , ако не ти е писано да си с някой, аз поне така мисля, най-важно е да сме здрави, има една много мъдра сентенция - "най-много сълзи са пролети за сбъднати мечти" и още една, то е малко виц - "един умира много млад, и на некролога му отдолу пише - от близките"- така че нищо не се знае, гледай си здравето и много не му мисли!
Не се фокусирай, моята братовчедка срещна съпруга си на трамвайна спирка, помолил я за билет, и от дума на дума...
И аз съм търсила, не много активно. Имах регистрация в Елмаз и в един друг сайт aha.bg, не знам дали още го има. Не помня къде точно от двата сайта се запознах с един елемент, сериозен го раздаваше, беше дал едни години, като се видяхме изглеждаше прилично, но от дума на дума сподели, че е репортер и ми показа някаква карта, в която му беше спомената възрастта - 10 години разлика с тази, която декларираше в профила, в смисъл се оказа, че е 10 години по-стар от казаното. Това ми беше достатъчно, за да прекратя връзката. Не че беше драма, напротив ставаше и за тази възраст, но ме изуми лъжата. За мен е супер грозно така да се лъже, за каквото и да било.
Една приятелка много ходеше на тези спийддейтинг срещи, домъкна ми един такъв, да го видя,за одобрение , задържаха се една година, оказа се някакъв алкохолик.
Аз със моята настояща половинка се запознах във форум по интереси индиректно. Там си пишех с един мъж, просто така, споделяхме си разни неща,безцелно, той един път спомена, че има приятел. Дълго ми говореше за него, оказа се че споделяме еднакви възгледи, с приятелят му, не ставаше въпрос за запознанства, а просто като еднакви интереси и житейски философии. Попита ме дали да му даде моят имейл, аз се съгласих. Въпросният приятел ми писа, мина доста време, в което само си пишехме от време на време. След може би две години писане, човека имаше работа за един ден в моят град, срещнахме се и от тогава станаха четири години, в които сме заедно.
Мисълта ми е , че аз не съм търсила, нещата просто се случиха. Не понесох лъжата на репортера, за мен е безумие да лъже човек, и за това го отритнах този, макар че не беше драма тази лъжа.
Истината за мен е фетиш, няма значение във форум ли, в сайт за запознанства ли, излъже ли човек, за каквото и да е за мен е аут.
Има си голяма доза късмет, моята приятелка и досега си скъсва гъза по срещи да ходи, то не бяха екскурзии и фитнеси, танци и тем подобни, ама не би. А аз си стоях в къщи и се получи.
Мила моя, остави нещата просто да се случат, може да съм банална, ама ако е казано ще стане, а ако не стане, това може да ти е съдбата!
Не е голяма драма , ако не ти е писано да си с някой, аз поне така мисля, най-важно е да сме здрави, има една много мъдра сентенция - "най-много сълзи са пролети за сбъднати мечти" и още една, то е малко виц - "един умира много млад, и на некролога му отдолу пише - от близките"- така че нищо не се знае, гледай си здравето и много не му мисли!
Не се фокусирай, моята братовчедка срещна съпруга си на трамвайна спирка, помолил я за билет, и от дума на дума...
Ех , момичета готини истории разказвате. И аз познавам реално хора срещнали се просто така на улицата и се заговорили , изглежда се случва доста повече от колкото предполагам.
jul@e , аз като доста предпазлив човек , мога да ти кажа , че рядко се случва вече толкова постоянство в комуникацията с непознат човек , който не си виждал на живо. По сайтовете мъжете горе долу реагират по един и същи начин и са заучили близки клишета нещо от типа за какво да си правим труда да си пишем , давай направо на кафе да ходим. Ако не се съгласиш , и искаш малко по дълга комуникация (говоря за 1-2 седмици, не месеци) излизаш пак ти крива
С една дума аз си мисля , че не си ли си се запознал с половинката в университета или гимназията от там нататък запознанствата доста често започват да придобиват доста мистериозен и нестандартен характер , кой на спирка , кой във влак , самолет и т.н. Не знам някъде бях чела коментар , може даже и тук да е било , че много често жените като усетим , че някой ни гледа и свеждаме поглед вместо да го окуражим сваляча . И може би под въздействие на темата се замислих , че не малко пъти съм го правила и аз това , та тъй да се каже може и да ме е подминал късмета
jul@e , аз като доста предпазлив човек , мога да ти кажа , че рядко се случва вече толкова постоянство в комуникацията с непознат човек , който не си виждал на живо. По сайтовете мъжете горе долу реагират по един и същи начин и са заучили близки клишета нещо от типа за какво да си правим труда да си пишем , давай направо на кафе да ходим. Ако не се съгласиш , и искаш малко по дълга комуникация (говоря за 1-2 седмици, не месеци) излизаш пак ти крива
С една дума аз си мисля , че не си ли си се запознал с половинката в университета или гимназията от там нататък запознанствата доста често започват да придобиват доста мистериозен и нестандартен характер , кой на спирка , кой във влак , самолет и т.н. Не знам някъде бях чела коментар , може даже и тук да е било , че много често жените като усетим , че някой ни гледа и свеждаме поглед вместо да го окуражим сваляча . И може би под въздействие на темата се замислих , че не малко пъти съм го правила и аз това , та тъй да се каже може и да ме е подминал късмета
Моите връзки винаги са били краткотрайни , по простата причина , че ми беше фикс идея да съм обвързана и търсех партньор постоянно . Аз съм максималист по отношение на сериозните взаимоотношения и не допускам да ги имам с някой неподходящ . Висях през свободното време из сайтове за запознанства , виждала съм се с някои от хората , с които съм писала и от моят опит се оказа , че това са много страни и отчаяни хора , поне тези на които аз попадах . Най - нелепият случай беше , когато бях на 16- 17 може би . Комуникирах си с някакъв много приятен тип от Стара Загора в един от сайтовете за запознанства тогава , мисля че беше Импулс 
Писахме си близо година , споделях с него много лични неща , чувствала съм го близък тогава . В крайна сметка се оказа , че някакво момиче е взело снимките на въпросното момче с което аз мислех че пиша и се е гъбаркала с мен толкова време . Разбрах го , след като година по - късно намерих истинският профил на момчето и то дори ми прати снимка от ученическата си карта и дори не беше от Стара Загора и не се казваше така както тя го представяше . Бях потресена и осъзнах , че така няма да стане . Продължавах да търся упорито къде ли не - но все удрях на камък .
Ако някой някога ми беше казал , че с мъжът ми ще се срещнем на презентация на козметична компания , като той беше само придружител на човекът с който имах среща тогава , нямаше да повярвам . В началото дори не се харесвахме , не съм предполага , че това ще е човекът в който ще се влюбя и сега лежи на спалнята зад мен .. но се случи .
Хората ми казваха , да спра да мисля и да не го искам на всяка цена ,че ще се случи когато най - малко очаквам , просто да се нося по течението , но ми се виждаше просто като опит да ме накарат да спра да им надувам главите
Оказаха се прави . Моето мнение е , че късмет на човек си стои някъде и знае кога да му кацне на рамото . Въпросът е дали човек ще го сграбчи или ще го подмине .
Писахме си близо година , споделях с него много лични неща , чувствала съм го близък тогава . В крайна сметка се оказа , че някакво момиче е взело снимките на въпросното момче с което аз мислех че пиша и се е гъбаркала с мен толкова време . Разбрах го , след като година по - късно намерих истинският профил на момчето и то дори ми прати снимка от ученическата си карта и дори не беше от Стара Загора и не се казваше така както тя го представяше . Бях потресена и осъзнах , че така няма да стане . Продължавах да търся упорито къде ли не - но все удрях на камък . Ако някой някога ми беше казал , че с мъжът ми ще се срещнем на презентация на козметична компания , като той беше само придружител на човекът с който имах среща тогава , нямаше да повярвам . В началото дори не се харесвахме , не съм предполага , че това ще е човекът в който ще се влюбя и сега лежи на спалнята зад мен .. но се случи .
Хората ми казваха , да спра да мисля и да не го искам на всяка цена ,че ще се случи когато най - малко очаквам , просто да се нося по течението , но ми се виждаше просто като опит да ме накарат да спра да им надувам главите
Оказаха се прави . Моето мнение е , че късмет на човек си стои някъде и знае кога да му кацне на рамото . Въпросът е дали човек ще го сграбчи или ще го подмине .
Не съм изчела всичките страници понеже са много 
.И при нас проблема е същия.Брат ми също си търси сериозна приятелка и не става и не става.На какви попада няма да повярвате 
.Луди,търсачки на бързо забогатяване,циганки със схема за забогатяване в която участват всички от женски пол в махалата 
.То не бяха списания,вестници,фолклорни телевизии,сайтове....Изметта на обществото се е събрала там,нямам думи просто,отвратени сме цялото семейство.Притеснява се сериозно че ще си остане сам.Казвате в компанията около себе си да гледа,работата.Ми хубаво,всичките му приятели са женени вече,някои от които с деца,съответно не излизат както преди,или изобщо не излизат.В работата колегите му са мъже и то дърти и алкохолици,има един по-млад но той пък е в другата крайност-женен с деца но ходи за чук и чао си намира момиченца.Вечери,цветя,подаръци,секс и чао!И жените го знаят това,но се навиват.Имам чуството че в България не останаха жени търсещи семеен уют и сериозни взаимоотношения.Всички във възрастта 20 до 34 търсят или мъж с пари(ма много пари) или разнообразяване на скучния живот.Моята история беше подобна преди 5 години.Бяхме с брат ми по чужбина за да спестим пари за жилището което бяхме взели с кредит.Изплатихме го и се прибрахме в Бг всеки със своята цел.Аз записах магистратура за да си намеря мъж .Намерихме се с моя в елмаз 
.Вече сме заедно 5 години и сме се умножили.По-сериозен и отговорен мъж не бях срещала дотогава(минути за реклама ),той ужилен от жените,аз също,но от мъжете.Поотупах пепелта и златото лъсна пред очите ми.Преди него бях излизала 2 години с мнооого мъже,все от елмаз или други сайтове.Имахме само първи срещи.Откачалки имаше колко искаш,повечето търсеха само секса.Но аз си се познавам много добре,много влюбчива натура и ще се заплесна а той само секса търси.Не си позволявах да гледам настрани.
Та сега брат ми се чуди от къде да я подхване,няма време за курсове понеже работи от 7 сутринта до 9 вечерта със съботите понякога.пари си трябват за хобитата,и време също.Той няма време да си изхарчи парите дето е изкарал през месеца.Научил се е да си готви,че то до живот на сухоежбини не се живее,има си жилище,кола,мотор.Само семейството му липсва.Исках да го запозная с една моя приятелка,не иска и да чуе,отвратен е от жените тотално.И го разбирам,аз също съм,при историите дето ми разказва...
В днешно време най-трудно стана да си намериш половинка,а без живота ти е самотен...
.И при нас проблема е същия.Брат ми също си търси сериозна приятелка и не става и не става.На какви попада няма да повярвате .Луди,търсачки на бързо забогатяване,циганки със схема за забогатяване в която участват всички от женски пол в махалата .То не бяха списания,вестници,фолклорни телевизии,сайтове....Изметта на обществото се е събрала там,нямам думи просто,отвратени сме цялото семейство.Притеснява се сериозно че ще си остане сам.Казвате в компанията около себе си да гледа,работата.Ми хубаво,всичките му приятели са женени вече,някои от които с деца,съответно не излизат както преди,или изобщо не излизат.В работата колегите му са мъже и то дърти и алкохолици,има един по-млад но той пък е в другата крайност-женен с деца но ходи за чук и чао си намира момиченца.Вечери,цветя,подаръци,секс и чао!И жените го знаят това,но се навиват.Имам чуството че в България не останаха жени търсещи семеен уют и сериозни взаимоотношения.Всички във възрастта 20 до 34 търсят или мъж с пари(ма много пари) или разнообразяване на скучния живот.Моята история беше подобна преди 5 години.Бяхме с брат ми по чужбина за да спестим пари за жилището което бяхме взели с кредит.Изплатихме го и се прибрахме в Бг всеки със своята цел.Аз записах магистратура за да си намеря мъж .Намерихме се с моя в елмаз .Вече сме заедно 5 години и сме се умножили.По-сериозен и отговорен мъж не бях срещала дотогава(минути за реклама ),той ужилен от жените,аз също,но от мъжете.Поотупах пепелта и златото лъсна пред очите ми.Преди него бях излизала 2 години с мнооого мъже,все от елмаз или други сайтове.Имахме само първи срещи.Откачалки имаше колко искаш,повечето търсеха само секса.Но аз си се познавам много добре,много влюбчива натура и ще се заплесна а той само секса търси.Не си позволявах да гледам настрани.Та сега брат ми се чуди от къде да я подхване,няма време за курсове понеже работи от 7 сутринта до 9 вечерта със съботите понякога.пари си трябват за хобитата,и време също.Той няма време да си изхарчи парите дето е изкарал през месеца.Научил се е да си готви,че то до живот на сухоежбини не се живее,има си жилище,кола,мотор.Само семейството му липсва.Исках да го запозная с една моя приятелка,не иска и да чуе,отвратен е от жените тотално.И го разбирам,аз също съм,при историите дето ми разказва...
В днешно време най-трудно стана да си намериш половинка,а без живота ти е самотен...
Моето мнение е , че късмет на човек си стои някъде и знае кога да му кацне на рамото . Въпросът е дали човек ще го сграбчи или ще го подмине .
Именно. Ако някой ми беше казал, че най-дългата ми връзка ще е с това затворено момче, което ми стоеше просто като абонат три години в скайп, нямаше да му повярвам.
Необвързани дами (и господа), най-хубавите неща идват както и откъдето човек най-малко ги очаква. Въпросът е, както беше казал някой по-нагоре, да им дадеш шанс, даже понякога да ти се струват отначало беззнадеждни.
Цитат
Необвързани дами (и господа), най-хубавите неща идват както и откъдето човек най-малко ги очаква. Въпросът е, както беше казал някой по-нагоре, да им дадеш шанс, даже понякога да ти се струват отначало беззнадеждни.
Абсолютно вярно , в началото наричах мъжът ми пред приятелките - "красивият , но тъпият " - когато трябваше да им обясня за кой им разказвам
В крайна сметка , когато му дадох шанс , се оказа по - интелигентен от всичките ми познати
Аз пък моя го срещнах късно вечер в 280...след работа, бях супер смачкана, изобщооо, бях се размазала на седалката и исках да се прибера, да пия една бира и да умра. Пък той се возеше прав и пиеше бира... Харесах си го(явно съм го гледала странно). Слязох си на моята спирка, той след мен. Запознахме се, разменихме си тел. номера. Обясних му, че си имам приятел, но искам да изляза с него. Оказа се, че и той отива при гаджето. Три дни по- късно бяхме заедно, а вече станаха три години. И горе- долу от толкова живеем заедно, което е много нещо.
Ако разчитате на нещо случайно- не го търсете, само ще ви намери, без значение в интернет или на живо.
Три дни по- късно бяхме заедно, а вече станаха три години. И горе- долу от толкова живеем заедно, което е много нещо.Ако разчитате на нещо случайно- не го търсете, само ще ви намери, без значение в интернет или на живо.
Хората ми казваха , да спра да мисля и да не го искам на всяка цена ,че ще се случи когато най - малко очаквам , просто да се нося по течението , но ми се виждаше просто като опит да ме накарат да спра да им надувам главите
…и така 15 години…
Не, нямам нищо против това изказване. Цитирам го, защото доста често се повтаря тук. Просто тези 2 реда хванах.
15-те години също са хипербола, но са напълно възможни.
припаднала и като се съвзела оставили един младеж да я пази и така...чакаха дете 
няяяяямям идея откъде прихващаш хемус
хм коронис, че давай по хемус, де
То като изляза на Хемус на практика почти съм стигнал София, тъй че таман
[/quote]
Ех , момичета готини истории разказвате. И аз познавам реално хора срещнали се просто така на улицата и се заговорили , изглежда се случва доста повече от колкото предполагам.
jul@e , аз като доста предпазлив човек , мога да ти кажа , че рядко се случва вече толкова постоянство в комуникацията с непознат човек , който не си виждал на живо. По сайтовете мъжете горе долу реагират по един и същи начин и са заучили близки клишета нещо от типа за какво да си правим труда да си пишем , давай направо на кафе да ходим. Ако не се съгласиш , и искаш малко по дълга комуникация (говоря за 1-2 седмици, не месеци) излизаш пак ти крива
jul@e , аз като доста предпазлив човек , мога да ти кажа , че рядко се случва вече толкова постоянство в комуникацията с непознат човек , който не си виждал на живо. По сайтовете мъжете горе долу реагират по един и същи начин и са заучили близки клишета нещо от типа за какво да си правим труда да си пишем , давай направо на кафе да ходим. Ако не се съгласиш , и искаш малко по дълга комуникация (говоря за 1-2 седмици, не месеци) излизаш пак ти крива
Просто си допаднахме с приятелят ми, писахме си много време не с цел свалка, просто си споделяхме, на много хора ще им се види чудно как така и защо и какво...Ами да кажа - може и да ме помислите за луда, но говорехме как и двамата не искаме да живеем в това време, мечтаехме да се върнем назад във времето, да дишаме чист въздух, без бензин, кристално чисто да е, и разни такива неща, дори за един час исках да дишам въздух, и да живея в пълна тишина, без отрови, мечтаехме за връщане във времето, дори за час. Не в пространството, защото няма чисто място сега на земята, а във времето, когато всичко е било девствено.
Такива мити работи си споделяхме, а не кафета и свалки, и взехме че се намерихме. Но това е частен случай, много извън темата на авторката.
Не съм изчела всичките страници понеже са много .И при нас проблема е същия.Брат ми също си търси сериозна приятелка и не става и не става.На какви попада няма да повярвате .Луди,търсачки на бързо забогатяване,циганки със схема за забогатяване в която участват всички от женски пол в махалата .То не бяха списания,вестници,фолклорни телевизии,сайтове....Изметта на обществото се е събрала там,нямам думи просто,отвратени сме цялото семейство.Притеснява се сериозно че ще си остане сам.Казвате в компанията около себе си да гледа,работата.Ми хубаво,всичките му приятели са женени вече,някои от които с деца,съответно не излизат както преди,или изобщо не излизат.В работата колегите му са мъже и то дърти и алкохолици,има един по-млад но той пък е в другата крайност-женен с деца но ходи за чук и чао си намира момиченца.Вечери,цветя,подаръци,секс и чао!И жените го знаят това,но се навиват.Имам чуството че в България не останаха жени търсещи семеен уют и сериозни взаимоотношения.Всички във възрастта 20 до 34 търсят или мъж с пари(ма много пари) или разнообразяване на скучния живот.Моята история беше подобна преди 5 години.Бяхме с брат ми по чужбина за да спестим пари за жилището което бяхме взели с кредит.Изплатихме го и се прибрахме в Бг всеки със своята цел.Аз записах магистратура за да си намеря мъж .Намерихме се с моя в елмаз .Вече сме заедно 5 години и сме се умножили.По-сериозен и отговорен мъж не бях срещала дотогава(минути за реклама ),той ужилен от жените,аз също,но от мъжете.Поотупах пепелта и златото лъсна пред очите ми.Преди него бях излизала 2 години с мнооого мъже,все от елмаз или други сайтове.Имахме само първи срещи.Откачалки имаше колко искаш,повечето търсеха само секса.Но аз си се познавам много добре,много влюбчива натура и ще се заплесна а той само секса търси.Не си позволявах да гледам настрани.
Та сега брат ми се чуди от къде да я подхване,няма време за курсове понеже работи от 7 сутринта до 9 вечерта със съботите понякога.пари си трябват за хобитата,и време също.Той няма време да си изхарчи парите дето е изкарал през месеца.Научил се е да си готви,че то до живот на сухоежбини не се живее,има си жилище,кола,мотор.Само семейството му липсва.Исках да го запозная с една моя приятелка,не иска и да чуе,отвратен е от жените тотално.И го разбирам,аз също съм,при историите дето ми разказва...
В днешно време най-трудно стана да си намериш половинка,а без живота ти е самотен...
.И при нас проблема е същия.Брат ми също си търси сериозна приятелка и не става и не става.На какви попада няма да повярвате .Луди,търсачки на бързо забогатяване,циганки със схема за забогатяване в която участват всички от женски пол в махалата .То не бяха списания,вестници,фолклорни телевизии,сайтове....Изметта на обществото се е събрала там,нямам думи просто,отвратени сме цялото семейство.Притеснява се сериозно че ще си остане сам.Казвате в компанията около себе си да гледа,работата.Ми хубаво,всичките му приятели са женени вече,някои от които с деца,съответно не излизат както преди,или изобщо не излизат.В работата колегите му са мъже и то дърти и алкохолици,има един по-млад но той пък е в другата крайност-женен с деца но ходи за чук и чао си намира момиченца.Вечери,цветя,подаръци,секс и чао!И жените го знаят това,но се навиват.Имам чуството че в България не останаха жени търсещи семеен уют и сериозни взаимоотношения.Всички във възрастта 20 до 34 търсят или мъж с пари(ма много пари) или разнообразяване на скучния живот.Моята история беше подобна преди 5 години.Бяхме с брат ми по чужбина за да спестим пари за жилището което бяхме взели с кредит.Изплатихме го и се прибрахме в Бг всеки със своята цел.Аз записах магистратура за да си намеря мъж .Намерихме се с моя в елмаз .Вече сме заедно 5 години и сме се умножили.По-сериозен и отговорен мъж не бях срещала дотогава(минути за реклама ),той ужилен от жените,аз също,но от мъжете.Поотупах пепелта и златото лъсна пред очите ми.Преди него бях излизала 2 години с мнооого мъже,все от елмаз или други сайтове.Имахме само първи срещи.Откачалки имаше колко искаш,повечето търсеха само секса.Но аз си се познавам много добре,много влюбчива натура и ще се заплесна а той само секса търси.Не си позволявах да гледам настрани.Та сега брат ми се чуди от къде да я подхване,няма време за курсове понеже работи от 7 сутринта до 9 вечерта със съботите понякога.пари си трябват за хобитата,и време също.Той няма време да си изхарчи парите дето е изкарал през месеца.Научил се е да си готви,че то до живот на сухоежбини не се живее,има си жилище,кола,мотор.Само семейството му липсва.Исках да го запозная с една моя приятелка,не иска и да чуе,отвратен е от жените тотално.И го разбирам,аз също съм,при историите дето ми разказва...
В днешно време най-трудно стана да си намериш половинка,а без живота ти е самотен...
Е с такива като тебе са пълни сайтовете за запознанства....искам да кажа цитиращи