Къде да си намеря половинка

Както казват хамериканците: Amen  

Най-често съветите, които съм чувала: "не го мисли" и "то само ще си се нареди". Ако пък искаш ти да направиш нещо, за да си намериш половинка, лошо е.  Или значело,че си отчаян, или че си самотен и никой не иска да е с теб. Има доза истина в тези неща, но пък и си е човещинка да искаш нежност, топлота, споделеност.  

stambuli, и аз съм ЗА да се видиме. Аз съм в София обаче. Но пък и Пловдив не е далече. Също съм се записала за партито за необвързани на 12ти. За първи път ще ми е и си навих една приятелка да дойде с мене. Така че ако искаш и ти - идвай смело  

Така е. Трябва да се намери средата - да виждаш във всеки потенциален партньор е точно толкова антипродуктивно, колкото и да се носиш по вълната с идеята, че то само ще си стане. То може и да се случи, но сигурно няма да го видиш и ще го изпуснеш. Добре е човек да си живее, да е щастлив със себе си, без това да го лишава от стимула да оглежда ставащото около него и да търси нови източници и мигове на щастие. Но не трябва да го мисли прекалено. В противен случай си създава един мислен образ на търсеното с точно определени характеристики, а оттам разстоянието до нереалното идеализиране на този образ и низвергване на реалността е много тънка, а ако се стигне до проектиране на точно заложените и фиксирани като абсолютно необходими характеристики на тази представа върху евентуалния партньор, това няма да е честно нито към него, нито към самия търсещ.

тази тема, ако продължава така да се развива, като нищо ще набере 10-15 човека за среща хихи
а от един въпрос тръгна ... може и до под-форум да стигне

искам да дам съвет, щото и на мен хич ама хич не ми харесва този бля-депресарски тон: 1во, можете да давате съвети и без подробности, важен е изводът, а не ситуацията. нека темата е позитивна   2ро, не си мислете, че всичко, което кофти се случва, е защото сте сингъл (не обичам "сами") - в крайна сметка и мъж да имаше, можеше да е на работа на смени вкл. нощни, можеше да е в месечни командировки и т.н. факт е, че изобщо нещата вътре не бива да зависят от неща навън, макар и да влияят - добре е да е закратко. ако ви липсва майстор, можеще точно вашият пък да не е майсторски тип, ако да вдига тежко - можеше точно той да е с дискова херния и да не бива да вдига и т.н. и т.н.

и аз подкрепям, луна и грош, без 2бр. неща: хем казваш, че не тр да се заблуждаваме,че сме си самодостатъчни, хем искаш да приемеш, без да ти е тъжно, че може и да си сам. и 2ро: детето може да е с теб на танци и т.н., не е нужно да се свидетел на флиртове. а самите флиртове, ако вечер не можеш да го оставяш на някого, стават и през деня в крайна сметка, обедни почивки и т.н.

хм коронис, че давай по хемус, де  

БГ-мама – портал за половинки, четвъртинки и всякакви сладки и кисели резенки.


То като изляза на Хемус на практика почти съм стигнал София, тъй че таман

обаче, аз малко ще върна на жената с детето. не виждам абсолютно нищо лошо в това че след 10 годишен брак - тя осъзнава, че вече не е щастлива, развежда се и си продължава живота. вместо да я съжаляваме колко й е зле - аз бих я поздравила.    много правилно е направила: като не й харесва ситуацията - става и си тръгва.  

на мен така - братовчедка ми - ходиха с нейния бивш съпруг 5 години, ожениха се - 2 деца, 15 години брак. обаче - в един момент тя просто беше нещастна с този мъж. и какво направи - остави му и апартаментите, и къщите, и колата. Хвана си децата - и се изнесе. Разведе се. И сега е с един мъж, който и той е разведен, с 2 деца - и като се хванат 4те деца и те двамата: всеки уикенд са на някъде.

според мен, важното е независимо в каква ситуация си - ако не ти харесва, хващаш и я променяш.

Колко си прав само !...
Едно такова ми е ....  честно казано , трудно се впечатлявам. Като един близнак обаче , все искам да ми е интересно....

Не съм изчела всичките страници понеже са много  .И при нас проблема е същия.Брат ми също си търси сериозна приятелка и не става и не става.На какви попада няма да повярвате  .Луди,търсачки на бързо забогатяване,циганки със схема за забогатяване в която участват всички от женски пол в махалата  .То не бяха списания,вестници,фолклорни телевизии,сайтове....Изметта на обществото се е събрала там,нямам думи просто,отвратени сме цялото семейство.Притеснява се сериозно че ще си остане сам.Казвате в компанията около себе си да гледа,работата.Ми хубаво,всичките му приятели са женени вече,някои от които с деца,съответно не излизат както преди,или изобщо не излизат.В работата колегите му са мъже и то дърти и алкохолици,има един по-млад но той пък е в другата крайност-женен с деца но ходи за чук и чао си намира момиченца.Вечери,цветя,подаръци,секс и чао!И жените го знаят това,но се навиват.Имам чуството че в България не останаха жени търсещи семеен уют и сериозни взаимоотношения.Всички във възрастта 20 до 34 търсят или мъж с пари(ма много пари) или разнообразяване на скучния живот.Моята история беше подобна преди 5 години.Бяхме с брат ми по чужбина за да спестим пари за жилището което бяхме взели с кредит.Изплатихме го и се прибрахме в Бг всеки със своята цел.Аз записах магистратура за да си намеря мъж  .Намерихме се с моя в елмаз  .Вече сме заедно 5 години и сме се умножили.По-сериозен и отговорен мъж не бях срещала дотогава(минути за реклама  ),той ужилен от жените,аз също,но от мъжете.Поотупах пепелта и златото лъсна пред очите ми.Преди него бях излизала 2 години с мнооого мъже,все от елмаз или други сайтове.Имахме само първи срещи.Откачалки имаше колко искаш,повечето търсеха само секса.Но аз си се познавам много добре,много влюбчива натура и ще се заплесна а той само секса търси.Не си позволявах да гледам настрани.
Та сега брат ми се чуди от къде да я подхване,няма време за курсове понеже работи от 7 сутринта до 9 вечерта със съботите понякога.пари си трябват за хобитата,и време също.Той няма време да си изхарчи парите дето е изкарал през месеца.Научил се е да си готви,че то до живот на сухоежбини не се живее,има си жилище,кола,мотор.Само семейството му липсва.Исках да го запозная с една моя приятелка,не иска и да  чуе,отвратен е от жените тотално.И го разбирам,аз също съм,при историите дето ми разказва...
В днешно време най-трудно стана да си намериш половинка,а без живота ти е самотен...

не е съвсем така.   сигурно има и такива, за каквито говориш. но има и като мене - с кариера, с финансова независимост, които ако ги погледнеш отстрани - изглежда че всичко си имат. ама като си нямат някой специален мъж до тях - какво значение има че всичко останало им е ок. 

Така е.Нямаш ли си при кой да се прибираш вечер,да се събуждаш в прегръдките на любимия човек,нямаш нищо.Поне според мен.Преди да се намерим с моя имах чуството че живея и работя заради шефката ми.Нейното финансово състояние подобрявам,за да може щерката и да учи в чужбина,а аз получавам някакви мижави пари колкото да не умра от глад...Бях счетоводител с 200 лева заплата....Все мислех че нищо не правя щом няма при кой да се прибера вечер,кой ще ме прегърне и целуне за лека нощ и добро утро.Имах толкова нежност и любов във себе си а нямах на кой да я дам.Сега имам в излишък защото непрекъснато я давам на мъжа ми и детето 

напълно те разбирам

tani80s, как го измисли това... по едно време си мислех, че съм ти брат!

Не зацепвам  .в лошия или в добрия смисъл го казваш.извинявайте,но малко съм зациклила след цял ден ревове от детето  .Една от глобул ми го събуди на обед и целия следобед е ревало щото е недоспало.

Офтопик, ама само мен ли ме дразни този изказ?

Аз изказвам лично мнение!Аз се чвуствах така.Не карам никой да ми хареса думите.Нямам ли право да споделя как се чувствах АЗ?най-накрая си намерих половинка,той мисли по същия начин по който съм се изказала и аз.Определено си приличаме с мъжа ми поне в това отношение 

И аз съм стигнала до това мнение ,че в днешно време трудно стана да си намериш половинка. Всичко си е до късмет.Моя приятелка преди години се запозна във влака с мъжа си, като после се оказа,че са съседи жевеейки блок срещу блок. И вече са много години семейство.