Укротяване на звяра в розово

  • 16 548
  • 229
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 86
не на -5, а на -30 съм оставяла дъщеря ми с пола, защото нито стига, нито баста, нищо не помагаше в един момент. Когато си притиснат във времето ,а дребната си стои гола и не иска да облича панталон, паля колата и я оставям да загрее доволно, вкарвам мадамата с полата в колата и газ към градината.
Там естествено ги изкарват с грейки, така,че не се притеснявам, че ще и измръзнат кълките Grinning

Като нямах деца цъках за щяло и нещяло за децата на приятелките. Сега много неща ми се изясниха Thinking

евриала, не се замисляй много, какво ще правиш сама, без баби. Ей ме на, без помощ, ежедневието ни е завъртяло. Добре,че са приятелите да разпускаме от време на време.

А това,че трябва да се обяснява на децата е вярно, но си има възраст. При дъщеря ми този метод започна да действа на около 3,5 г.

# 61
  • Мнения: 9 701
Е, не всички деца са такива! Една съседка каза, че се редували - едното ще ти е послушно, другото - не. На шега или наистина при нас е точно така. Каката беше ангел, съвсем буквално. Не помня някога да съм й се карала за нещо, камоли да вдигна ръка. Неразбирателството ни започна в пубертета, но това е нормално. Малкото от бебе не се трае. Никога преди не съм си мислила, че бих могла да пердаша двегодишно, ама на... А вече е на пет и няма кой знае каква промяна. Даже имам нещо като условен рефлекс - имаше период, в който ревеше за всяко нещо и не млъкваше, изкарваше ме извън нерви с това. Сега, ако се случи да се затръшка и да ревне, ми трябва около половин секунда, за да побеснея.
Ама все още се надявам с времето да стане по-кротка. Ех, мечти....

За обясняването - и аз смятам, че е редно да се обяснява. Откъде иначе детето ще знае защо именно му се забранява нещо. А обясняването не изключва категоричното НЕ. Друг е въпросът дали детето ще му се подчини.

# 62
  • Мнения: 16 108
евриала, успех, дано скоро се сдобиеш с детенце. Но тогава някои от нещата, които сега си мислиш, ще изглеждат различно. Аз с обличането се справям, просто обличам, дори и да се въргаля по пода, обаче не това е начинът. Все пак в някакъв момент се замисляш, че това дете е свободен индивид и има и собствено мнение и е ужасно, ако се опитваш просто да наложиш своето. Ако ти успееш да го пречупиш и да наложиш само своето, тогава всеки друг ще успее. А все пак не отглеждаме мекотели. Както в отношението с всички други, така и с децата, всичко е въпрос на ВЗАИМНИ компромиси.  

# 63
  • София
  • Мнения: 9 517
До дете си е - при големия от край време като обяснявам нещо и не срещам чуваемост - изобщо не ме слуша и си прави, каквото реши /еле пък сега вече, когато и някакъв предпубертет кара  ooooh!/, така че при него само с твърдо НЕ стават нещата, пък после следват обясненията, които обикновено пропуска... Малкото не разбира от твърдо НЕ - открай време като й кажеш НЕ и тя се хили, при нея действат обясненията - сядаме и говорим, като беше по-малка действаха сделките - ти ще облечеш това, а аз ще направя едикакво си за теб... сега се поукроти, но си е инат до безкрай... Това не й попречи на 3 години да се облече като Коко от цирка и да излезе така - нямаше цвят, който да не присъства в облеклото й... но тогава нямах опит с такъв инат и бях накупила дрехи, които не се съчетават цветово - от тогава си имам едно на ум и в гардероба й всички дреги могат да бъдат съчетани. Летните дрехи се прибират на есен и не се вадят - това реши проблема с тънките чорапогащници, че и късите панталонки през зимата... Дънки не носи, въпреки че купувам момичешки - с много бродерии, джинджифилки и тем подобни екстри... твърди, че не са й удобни.
Не е лесно, но поне се води, за разлика от брат си, който кима с глава, вика - "добре" и прави каквото си иска  ooooh!

# 64
  • Burgas, Bulgaria
  • Мнения: 3 740
Сина ми е дете мечта ,беше бебе мечта и всичко му е наред , слуша ,изпълнява ,при него СТИГА! е СТИГА! ..., кажа ли тихо ,значи тихо и изобщо ,много хора ме поглеждаха и с усмивка ми пожелаваха да разбера какво е да имаш дете ......
Не се оплаквам , аз също сама я гледам , притеснявам се ,че е много привързана ,дано е период ,че не знам как ще ходи на ясла ....Понякога ми се ще да мога да я оставя на някой ,но .... никой не я иска  hahaha ...замислям се , много хора ми казват ,че с нея съм много търпелива и отстъпчива, ама какво значи това да я подпукам с шамарите ли .... ????Вчера опитах варианта на дядо с обяснението , че ако си завре главата в пясъка ,ще и влезе по уши и очи и после в болницата аз ще плача, бля ,бля - глас в пустиня ама толкова ми се радваше Simple Smile .
Плашите ме с това обличане .... !

# 65
  • Мнения: 327
 Това наистина е така. Но има кога да изявява характер и има моменти когато просто трябва да са деца а ние родителите. Като малка съм била много кротко бебе и дете. Майка ми е  казвала, че дори с пълни пелени съм си гукала тихо. Дори когато  съм поизрасла съм си останала тихо детенце.
  Няколко пъти ставам свидетел как едно 2-3 годишно дете налага родители си, първо майка си, която го беше гушнала, а после и таткото. Ревеше неистово, дереше се и удряше. Казвам няколко пъти тъй като работя на каса и тези хора пазаруват често.
  Надявам се да мога да се справям и скоро да мога да давам мнение като родител, а не като "кибик"  Mr. Green

# 66
  • Burgas, Bulgaria
  • Мнения: 3 740
Мхм  Tired , ние ще сме същите на това малкото като му стисна зъби и започва още повече да реве .

# 67
  • Мнения: 16 108
А, синът ми е кротък по принцип, рядко има проблем с него, но и  той се опитва да ни бие. Това е, зашото преди да имам деца си казвах, че това е недопустимо поведение. Ами недопустимо е, ама не помогна обяснение, не помогна ответен удар, помага само хващане на ръката.

# 68
  • Мнения: 10 547
Зависи от обясненията. Сега, и моите майка и баба се впускаха в протяжни обяснения, които не си тежеха на мястото, за разлика от дядо ми, които никога не е казал "Стига!", но от две него думи ми ставаше ясно, че играта е загрубяла.

# 69
  • Мнения: 96
Децата са толкова хитри от малки, не знам от каква възраст започват да разбират и т.н., но от съвсем малки знаят при кой какво поведение да имат. Моите и двете деца са слънца, когато ги гледа баща им, дядо им, баба им. Аз появя ли се ме започват от вратата #2gunfire Не мога да кажа, че ги глезя или им разрешавам нещо, което другите не им разрешават, но видят ли ме поведението коренно им се променя #Crazy

# 70
  • Мнения: 3 735
Raffaella, благодаря, че ме отрази.  Grinning  Деденцето не ми се връзваше. Или поне не видимо. Не изпадаше в истерия, ако видеше, че съм си направила салата от лалета и иглика, при това я ям, нито че съм си измила косата с прах за пране, или съм пробвала да измия чиниите в пералнята.

А ако беше хапнала праха за пране, вместо да си миеш косата с него или беше добарала някой нож/запалка да си поиграеш?  Laughing Описаните случки с теб не са ти застрашили живота, нъл тъй, такива и аз не бих отразила.

# 71
  • София
  • Мнения: 19 498
Ами дъщеря ми слуша обяснения, интересно й е, попива като гъба, просто трябва да й се остави малко време и пространство. Само това с дрехите беше започнало да ме травмира, обаче о, чудо - оплаках се във форума вчера и днес сутринта ми заяви, че полите й били неудобни и измъкнахме едни къси панталонки да обуем (върху чорапогащник). Направо зяпнах  Shocked hahaha

Много добра идея за създаване на гардероб, в който всичко се съчетава с всичко, безценна, взимам я веднага!  Peace

Толкова са различни децата наистина! Синът ми е по-разсеян, няма нерви да ми слуша обясненията и общо взето слуша каквото му се каже и изпълнява, това малкото е съвсем наопаки.

# 72
  • Мнения: 10 547
Напротив, Пуцбърг, имах такова възпаление на очите от прахта за пране, че ясно си спомням как буквално нищо не виждах, че пищях умопобъркващо, а дядо ми се тресеше от притеснение, докато дойде такси и отидем в ИСУЛ. Лалетата не са особено полезни за човешкия организъм, трябва да знаете, защото после се скъсах от повръщане. Игликата бива, яла я бях и преди това.
Да споменавам ли за капачките от паста за зъби, които си бях навряла в двете ноздри? За шестте монети от пет стотинки и безопасната игла, които погълнах? Бях опасна, и то много.  Mr. Green

Дрехите на малката пираня са все в цветове, които да си отиват по между си. Никога или поне рядко купувам нещо шарено. Така си спестявам мнооого главоболия. А, важното е и да няма копчета.

# 73
  • София
  • Мнения: 5 921
...
Там естествено ги изкарват с грейки, така,че не се притеснявам, че ще и измръзнат кълките Grinning
...
Е, явно в детската градина нямат проблем с убеждаването на детето да си обуе грейката. Sunglasses

# 74
  • Куциндрел
  • Мнения: 25 055
Родителите трябва да са много изобретателни, за да постигнат послушание.
При малкият съм разбрала - с добро не става, с лошо също. ooooh!
Става с някакви стратегии, хем да ме слуша, хем да не се чувства прецакан, че слуша.
Но има неща, за които съм последователна и никога не давам. Naughty Не, че не се пробва периодично дали все пак това НЕ е още НЕ.

Минахме драмата с любимия панталон, след поне месец разбра, че като е за пране, се обува нещо друго. Вчера пак се пробва, ама не успя да излезе с мръсен панталон. Утре вече ще му е чист и сух панталона и ще го обуе. Crossing Arms

Тръгнали да истерясвам пред него постигам хилеж или рев, но не и някакъв положителен ефект.
Единствено ме усеща кога наистина съм бясна и спира.

Общи условия

Активация на акаунт