Укротяване на звяра в розово

Идея нямам. Ще следя. И мен ме интересува темата. Единственото умозаключение, до което съм достигнала на този етап е, че децата са различни. И с това, общо взето, се изчерпва цялото ми мнение по въпроса.  
В по-голямата си част опира до характер, а в останалата - стечение на обстоятелствата.

И ние у дома си имаме една малка тиранка и пълна хулиганка, която не отбира нито с добро, нито с лошо. Вече е на 5 години и аз все се надявам като порасне още малко да се кротне.  Каката ни е с 9 години по-голяма и беше съвсем друга. Е, сега в пубертета вече и с нея не се разбираме.   Затова се надявам малката в пубертета да ме изненада приятно след като сега е толкова дива.  

Хм, имам син на същата възраст. Повечето от нещата, които те тревожат, той също се опитва да прави. Аз не крещя, няма смисъл, пробвах веднъж, ама предизвиках същото като теб. Тогава пробвах, защото бях на финала на силите си. Забелязах, че колкото по-рядко казвам НЕ, толкова по-малко бели правя. Опитвам се да го разсейвам, показвам нещо, викам го да четем и т.н. Не винаги минава номерът. Ако наистина е опасно, това, което прави, дърпам, оставям да се натръшка (при него трае макс 1-2 мин) и си продължаваме с друго занимание. Освен това друго, което върши работа - доверявам му се. Не мога да помогна изобщо, обаче темата ми е интересна, затова и се записвам.

Аз и крещя и бия по дупето... няма ефект... Прави каквото е решил  Вече 10 пъти му пада сушилникът на главата и сега пак го клати. Та след секунда очаквам писък     

Единственото, за което се сетих е да приложиш система за възнаграждение.
Не съм сигурен дали изобщо ще има ефект, тъй като детето е още малко, но нека ти обясня за какво става на въпрос:

Това е подход, при който правим замяна на нежеланото поведение с желани, с помощта на позитивни и негативни стимули. Ясно и точно обясняваш какво е очакваното поведение, награждаваш детето за доброто му поведение. Трябва да направиш така, че то да осъзнае последиците от лошото поведение. Също така е много важно да спазваш системност и последователност на подхода.

За доброто поведение следва да получи награда, а тя може да е всичко, като например: хапки от любима храна или напитка; прегръдка, целувка, милувка, гъделичкане и т.н.; вербална похвала (добре, браво, супер, чудесно); дейности като подскачане, тичане, игра с определен предмет или играчка; пускане на музика, любимо филмче и прочие.
За лошото поведение детето получава наказание. То може да е под формата на пауза от наградите за добро поведение, което да го стимулира да избягва лошото и да се фокусира към доброто.
Много е важно наградите и наказанията да се прилагат/дават веднага след постъпката, за да може детето да осъзнае защо е получило едното или другото.

  Не съм много сигурна дали идеята е добра. Да не се получи малко омагьосан кръг - да се очакват винаги някакви награди и поощрения?!

Що се отнася до действия, които сами по себе си са опасни за здравето - спокойно, децата ви още са прекалено малки, с времето ще се научат.

Що се отнася до лошо поведение - хм, кое точно го дефинира като такова?! Аз често се улавям, че правя забележки на дъщеря ми за неща, в които няма нищо нередно, но мен в определения момент ме дразнят. Примерно прибираме се уморени от работа, нормално е човек да иска тишина и спокойствие, но детето цял ден слушало в детската - нормално е вкъщи да е като отвързано.  Дразни ме, че вдига шум, тича из апартамента и т.н., пречи ми да гледам новините примерно. А в това няма нищо лошо... 

Не е успокоение, но смятам, че просто децата са различни....мисля, че просто се раждат с различен характер.

Също мисля, че трябва похвали или малки награди при желано поведение.
Моят син не искаше да си събира играчките. Тогава приложих подхода да започна аз да прибирам и говоря как е добре да се съберат играчките, колко ще ми помогне, ако и той събира и колко голямо момче е..... Лека - полека почват да разбират.
Да не казвам обаче, че почват и да манипулират...
Понякога и аз викам - особено, ако е нещо, което може да го застраши - като удряне по огледалото, посягане към контакта и т.н. Сега казва: "Не пипам тока, защото е много опасно...!"
...и въпреки всичко винаги трябва да си нащрек!!! 

Моята е същата, изобщо не й се връзвам.. оставила съм я пълна свобода... но и това бързо й омръзва 

С баткото повече следях какво прави, какво да не прави... туй малкото - пълен хаос. Да се спасява  Всичко, което не е за пипане и стига е недостъпно.. оттам нататъка - да си прави каквото иска.

Всичко е с главата надолу, бърка по всички шкафове... изобщо не я отразявам... И да казвам и да не казвам - ефект нула. Пестя си времето и нервите, че и двете отдавна ми липсват

Системата за положителното възнаграждение съм я чела в книгите на Д-р Фицхю Додсън. Там казва, че когато детето свикне да прави това, към което го поощряваме, наградите трябва да започнат да се разреждат и накрая да отпаднат. Теорията е, че детето вече е свикнало с "правилното" и ще го върши дори и без награда. Напр. учим го да си оправя леглото. В началото даваме награди всеки ден, после се уговаряме за седмична награда и накрая детето ще свикне да си оправя леглото и без да очаква награда. Това е теорията, моля някой да пробва на практика и да каже дали работи  , за да може ние с малките деца да се възползваме от реалния опит 

Напълно вярно!
Аз мога да ви уверя, че от личен опит този подход работи (макар да съм го прилагал на по-порастнали деца, но пък за сметка на това те бяха с умствени увреждания и т.н.). Най-пресния ми пример е от преди 3 месеца, когато приложих подхода върху едно дете с проблемно поведение, което учи в помощно училище. Детето си беше изградило "навика" (така да го наречем) да се заяжда системно с едно от другите деца и често се стигаше до сбиване. Проучих детето и разбрах, че изключително много обича да изписва думи с пластмасови букви. Това ми помогна, тъй като използвах именно буквичките като възнаграждение, даваше му стимул да се държи прилично и проработи като магия. Оставих то да си прецени, дали да се заяжда с другото дете или да си стои мирно и кротко и да си играе с буквичките. Семпло

Челен, печален опит имам и аз вече. Никаква стратегия не помага, а лошото е, че на две години още не може да разбира или дори да не е така, прикрива го по брилянтен начин.

Няма такава силна дума, с която да опиша несломимият инат на това крехко, 11 -килограмово телце. Спи когато тя пожелае, яде когато тя пожелае и най-лошото - каквото пожелае. Излишно е да казвам, че менюто се свежда до сухоежбина и някой и друг калоричен джънк, колкото съвсем да не олаби гащите. Ако някой ни слуша отвън ежедневно, със сигурност скоро мога да очаквам Закрила на детето и да ме отведат с маска ала Ханибал Лектър, понеже, чувайки неистовите писъци, може би си мислят, че подлагам на безмилостен терор невинното дете. А това най-често са безславните ни опити да яде храна, различна от сухар. За над година нищо не помогна - подкани, поощрения, заплахи, глад - ни-щи-чко. Накрая се принудих да й давам по малко супа и мляко със спринцовка и ако след това благоволи да продължи с храненето, то е на крак, или задължително с предмет в ръката, който циркулира през цялото време хаотично в пространството, а аз се опитвам отчаяно да правя еквилибристики с лъжицата, за да избегнем сблъсъка. След хранене съм като парцал от напрежение, очакване да изяде И още една лъжица и дали при следващата няма да последва  отривисто движение, и храната да полети параболично към стената или дивана....

И това е САМО за храненето. Само бегло ще спомена любимото проучване на тоалетната чиния и в частност най-сладката и пивка вода, намираща се именно там, постоянното бъркане по кутии, шкафове, обуване на нашите обувки, катерене по секции, но в крайна сметка, всичко изброено   бих го приела за етап и  напълно. Но този инат! Обича и познава някои животни и решихме - какво по-хубаво от това, вече поотраснала да я заведем на Зоологическа градина.

Всичко може би щеше да почне и да завърши добре, ако там освен с животни, не беше пълно с площадки, влакчета, колички с монети и прочие непреодолими изкушения за моя зверилник. Всички деца - малки, големи, качат се веднъж - дваж, начешат крастата както се казва и си продължават по пътя. Но не би и с нас. В крайна сметка, надухме главите на зверове и хора, като на последните и кесиите, предвид че отидохме на Зоопарк, а в името на всеобщото добруване обърнахме джобове, само и само да мирясаме. Реве се безспирно, до моравост, със сълзи фонтан, съвсем като по филмчетата. От това ми е най-тежко. Мъжът ми не успокоява, че е пубертет, но според мен е характер. Отвратителен характер, който не се поддава на пречупване.

П.П. и моят малък фюрер е моето чудо, добре позната съм в Проблемното, както и имам дълъг разказ за преживелиците по зачеване, износване и раждане. Но сега от моето чудо, наистина се виждам в чудо, да ми е жива и здрава.

Споко, Джули, в най-трудния период сте в момента. За мен това е от 1,5 до 2,5 год., когато хем искат вече всичко, хем не можеш да се разбереш с тях. Като стане към 3 год. вече е съвсем различно. Обясненията започват да навлизат в главата им....
Моят син също е инат (няма на кой да се метне  ....) и беше почнал с ревовете за разни неща. Аз обаче, като един не по-малък инат, му казах, че с рев нищо няма да постигне, дори напротив. Пореве малко, пък спре....Питам го: "Мина ли ти желанието за рев?" , той: "Да"  ....и все по-рядко се тръшка. Не, че няма такива моменти де, но малко започна да се очовечава....
С храненето също сме мноооооого трудни, злояд е ужасно. Караме на филии с масло и сирене, шунки и салами, джънк фууд също..... Решила съм да не го насилвам, защото видях, че полза няма - само и аз, и той се тормозим..... От глад няма да умре, като иска да яде, като не иска - да седи гладен 

Абе аз доловя ли и най-малкия признак, че е почнала да ме разбира, ще извадя торбата с манипулациите, ама пусто, за сега се дебнем само като котка и мишка 
А, сега сме на вълна Ябълки, поне за холестерола й съм спокойна 

Наблюдавали ли сте какво правят, когато ги храни друг човек? И не говоря за някоя баба...
По-голям батко/кака или пък леля, чичо, вуйчо, съседчето... знам ли. Понякога това жъне успех

Поне моята мис е последователна в ината си, за съжаление.