Укротяване на звяра в розово

хахах  ...и много бързо растат!

     Така си е, мамка му!

Не ми е тук мястото, защото моята през 90% от времето беше нереално разумна и разбрана. Навремето си мислех, че има нещо общо с моето възпитание, а сега знам, че е по-скоро късмет, но все пак ще си кажа, пък може някой да си хареса нещо.

Бях се впечатлила от това, че децата първо се научавали да казват „не”, заради това, че постоянно им „не”-каме. Докато беше по-малка, гледах да казвам НЕ, възможно най-рядко, и да „да”-кам възможно най-често. Защото ако постоянно и за всичко ти казват не, просто спираш да слушаш. Ако постоянно ти се карат, спираш да обръщаш внимание. Пазех си „не”-тата много ревностно. Шамари по дупето съм раздавала само веднъж – беше на около 2 г. и я учех, че не трябва да пресича улицата сама. Има една много сладка песен, която много ми напомня за това, което се опитвах да постигна http://www.youtube.com/watch?v=XScdVzez8p0 (Г-н Пийт никога не казва „не”, а ти „да”-ка до смърт... припева е „Да, нямаме банани. Имаме боб, лимони, ...., но ДА, нямаме банани днес”)

Беше ми лесно, защото жилището беше ново и нямаше много опасности и дразнители. По масите и первазите нямаше нищо. Излишните столове стояха в стаята с камината, до която нямаше достъп. И покривки нямаше. Шкафовете с опасни предмети (вилици, ножове) бяха обезопасени. Оставях малко по-безопасни неща в шкафовете в които може да бърка (шарени кърпи, пластмасови купи, дървени лъжици, празни пластмасови бутилки) и периодично ги подменях, за да не и става скучно. Секции нямаме.
Когато отиваше при майка ми, тя също разчистваше всичко, което не иска да и се чупи или е опасно (не нависоко, а скрито).
Свекито ми се чудеше, че като се разкрещи, не и казвам да не вика, а „Да мамо, разбирам те, много е гадно така” и други подобни, но като и обясних логиката си се поведе по моя акъл и също активно и съчувстваше .
Още докато не говореше, и се налагаше да забранявам нещо, винаги беше с усмивка и с „Не може/трябва така, ЗАЩОТО.......”, като в същото време използвах и тактиката на Desi_slava – да я занимая с нещо, което няма нищо общо със случката. Например ако е ревала, че иска шоколад, не съм предлагала бисквитка, а съм започвала да я баламосвам с кравичката на поляната отсреща, интересния облак и т.н. Или пък с нещо „физическо” - гъделичкане, въртене в кръг и т.н.
Като започна да говори и пропуснех да кажа защо не разрешавам нещо, тя сама си питаше „Защоооо?”

Често забравяме, че на децата "не" не им е особено от полза като ориентир какво да правят. И че като им кажем какво да НЕ правят, трябва да им кажем и какво ДА правят, защото на тях им е трудно да го измислят сами. То ние сме големи и като ни кажат да НЕ правим нещо, само там ни е мисълта. Ако ви кажа, че в близките два часа НЕ трябва да пиете течности, веднага ще ви се допие, дори на тези от вас, които изкарват целия ден на 2 кафета и солети.

За съжаление всичко гореизброено, ако не ти идва отвътре, е много "изсмукващо" и психически и физически. Децата си имат радар и много точно усещат кога само се преструваме, че нещо не ни притеснява. Трябва да го докараме така, че и сами да си вярваме, а това наистина изисква големи усилия. Изобщо не съм убедена, че щях да се справя, ако имах и по-голямо дете или ако ходех на работа. Допълнителните нерви от работното място определено се отразиха и на отношенията ни с нея (върнах се на работа, когато стана на 2 г., а сега е втори клас). Сега нямам тогавашното си търпение и се усещам как се въртя в кръг и постоянно й крещя за ненаписаните домашни. А ако повтаряме еднакви действия, няма как да очакваме различни резултати...

Боже пак ръба кошарата , стърготини и вадих от устата преди малко ....
https://scontent-a-fra.xx.fbcdn.net/hphotos-prn2/t1.0-9/1526101_ … 36942919249_n.jpg
https://fbcdn-sphotos-e-a.akamaihd.net/hphotos-ak-prn1/t1.0-9/16 … 98274981291_n.jpg

Пунчик  - леле браво бе жена , пак ще си открадна идеята  . Да, не ми иде от вътре , на мен ми иде да съм цербер -гад , но имам желание , наистина ......

Явно е вкусна и съзадава приятно усещане при гризане. Ти не си ли гризала и дъвкала неща като малка, които не са за дъвчене? Защо не й даваш нещо в кошарата за гризане или да майнеш 2-3 пръчки от оградата, та да може да влиза и излиза от нея когато си поиска?

Случайно попаднах на темата,после ще прочета по-обстойно.
Това си е много правилно,понеже си имам розов звяр в къщи,като се прекали със съветите към мен,тайничко пожелавам такова дете и на съветващите,после аз нарочно ще давам съвети.

Сигурна съм, че и предлагаш безопасни неща за гризане, но трябва някак да и скриеш от погледа и това, което иска да гризе.
Самата решетка може да се облече в няколко ката твърд плат (например американ) или дунапрен и плат (като това което се слага отстрани за да не си блъскат главите директно в дъските, забравих как се казва).
Лошото е, че гризе и отстрани. Там не мога да измисля как може да се облече безопасно.

 Днес оставих детето да се наскача в локвите. Помолих го само да не скача в дълбоките и той се съгласи    Бесня, намокри се целия и беше мноооого доволен. На връщане ми каза: ''Ти си най-добрата мама на света!''

О, Пунчик!
Много, много, много благодаря за споделеното. Аз, като една стара пушка, всички тези неща ги знам, но май ми е остарял и барутът! Жива да си, че ме подсети за силата на страданието при децата. Със синовете почти не съм имала проблеми, но имам обилни собствени тегоби като дете.

Снощи малкия син жално плачеше за някакъв чип от кроасан и аз като една майка на място му заявих: "Или ще спреш да ревеш за тия тъпи чипове или ще ги метна в кофата!" Да бях те прочела вчера - щяхме заедно да го търсим картоненото кръгче, за което плачеше със сълзи! Чак ме хваща яд...

Малката ми госпожица още не е започнала да проявява капризи за дрехи или храна, но забелязвам че като й направим строга забележка  - сяда, вглежда се в една точка и започва безшумно да рони сълзи.

Рафаела, и аз получих същата похвала от големия син - защото му подарих пълен комплект за свиване на цигари + пакет тютюн за рожденият му ден.

Полезна тема. Ще следя с интерес.

Това с локвите и дъжда продължаваме да го правим. Както и преди години, уговорката е, че го правим само когато можем веднага след това да се приберем вкъщи, защото се притеснявам когато стои с мокри крака или глава, а е студено. И настина и нашата първа локвена разходка завърши с нещо такова умилително, макар да не помня какво точно  

И сега, както и преди има дрехи за "мръсни" игри, за които се знае, че няма да страдаме нито аз, нито тя и могат да се мацотят на ен-та степен (преди седмица си прави кална торта в дупка, която кучето беше издълбало на двора). Иначе "пазим" само тези, които са още нови и не им се е нарадвала. За тези в третата графа - нито съвсем нови, нито съвсем стари - също не правя проблем ако им се случи нещо, но пък после трябва да я крием от баща й, защото е чистофайник и не разбира кефа от това да се омажеш до ушите с кал или да се отъркаляш в прахоляка.

г-жо Монк, тъй както я знам силата, тъй и на мен си ми гърмят бушоните. Хора сме все пак. Когато избухна и си знам, че не ми е виновно детето до 5-10 минути си признавам и и обняснявам, защо точно съм била изнервена и как съжалявам, че съм си го изкарала на нея (като не пропускам да вметна, че и тя така си прави, когато я е ядосала някоя приятелка, така че да не ме съди прекалено строго). Когато избухна и вярвам, че съм права, а тя реве или се цупи, пак си и казвам "Няма да се извиня, защото......."

Мен много ме изнервя малката /5г./ с това, че като поиска нещо очаква на секундата да й се изпълни. Айде другите непослушания малко от малко започнахме да ги надвиваме с възрастта, ама това нетърпение...  Примерно казва ми"Искам еди-какво си" от един висок шкаф. И докато й отговоря с "Един момент", тъй като примерно мия чинии и ръцете ми са мокри/мръсни, тя вече го е повторила още 3 пъти.  И така - направо не смогвам да й обясня, че сега не мога и ще го направя след малко. Побърква ме с това настояване. 

Изключително ми е интересно да те чета, Пунчик 
На теория всичко ми е ясно и съм на 100% съгласна с написаното от теб, на практика обаче - често си изпускам нервите и забравям "правилата" И аз се извинявам, когато сгреша или се развикам, прегръщам и целувам дъщеря си, но просто понякога не ми достига нужното търпение - напр. когато се налага да я подканям да свърши нещо/поне 10 пъти/ , както и че все ще намери с какво да се оправдае, дори и когато е виновна- на 7 год. е. Осъзнавам се обаче, че и аз прекалявам доста с "не"-тата, като някоя мърморица съм - "недей това, недей онова"...

Прави го нарочно, защото знае, че се дразниш. Моето правеше същото, но отбих постоянното повтаряне, докато извърша молбата с пълен игнор.

Затръшка ли се, видя ли го ядосано, заинатено, с онзи режещ ламарина поглед, веднага го гушвам, гъделичкам го и го обръщам на смях. Действа. Ако не сработи- лягам на земята, ясно у дома само, и се тръшкам в гротескния му вариант. Умира от смях.
Също така го оставям и да се наплаче. Човек има нужда от това. Ей, на, снощи рева 20 минути, питах за какво, реве още толкова. Оставих го. След време питам за какво е била драмата, а то хълцащо ми отговаря, че вече е забравило.
 

Касита, май виждам себе си 


Теорията си е теория, и за съжаление аз също на теория съм на 100 % съгласна със себе си, а на практика понякога съм същата като Фей Дънауей в "Мила мамо".

И още повече се вбесявам на себе си, защото детето ми наистина е много търпеливо и разбрано. Само дето покрай това, че е търпеливо, разбрано и зряло, често забравям, че е само на 8 и не мога да очаквам да е възпитана като бабичка аристократка, дисциплинирана като войник от френския легион и т.н. (още повече, че аз самата не съм такава). Има и един друг неприятен момент - човек най-много се дразни от собствените си качества, когато ги види в някой друг. Инатите се гразнят на ината у другите, мекушавите на мекушавостта на другите. Така написано и аз не си го разбирам, затова пояснявам - аз съм по-скоро "човек на изкуството" такива неща като време, ред и дисциплина са ми чужди. Обаааче - дъщерята най-често отнася викове  за това, че се офлянква, вместо да си свърши работат за половин час и после да си прави каквото си иска.
Та, колкото и да и влизах в положението, като беше на 1-4 г., колкото повече расте по-често забравям, че е малко човече.

Може би затова така се пльоснах в темата за малките зверчета, за да припомня и сама на себе си как да стана пак разбрана и добра.


А отделно всички майки тук си имаме проблема, че цялото общество очаква от нас да възпитаваме чрез крясъци. Така си е прието - крещиш=възпитаваш. Това обаче е тема, която ще зачекна другата седмица 

Не само крещиш, ами и биеш. 

Наистина е така, вече няколко пъти ме поглеждат иронично с подмятания ,как даваме прекалена свобода на малката и трябвало да я плясваме ,за да знае ,че е направила беля ,примерно в случая с капсулата Ариел. Трябвало да я набия , за да не лапа такива неща вече , а то в случая аз бях виновна ,да не съм я оставяла в легена ,какво е виновно детето !
Пунчик  - ако минаваш през Б-с ,мини да те черпя един Ариел с кафе ,хахах ,че ми тръгна прякор тук !