Поне това съм чела в коментари на специалисти - например точно това излишно вторачване в звуковия състав на думата се изтъква като една от причините за нашествието на римските сенатори, с две думи - на заместването на И с Й.
Аз бях по системата след реформата при първи набор '74. Повечето от нещата в начален курс по БЕЛ при децата са като при мен. И ние правехме звукови анализи на думи по същия начин, например. С изкл. на правилата за "я" и "ю" другото беше май почти еднакво. Намирам, че е налице "излишно вторачване в звуковия състав на думата", но го търпяввам, точно защото е просто.
Определено, обаче, пишехме много повече- в І-ІІ клас диктовки, в ІІІ-ІV клас съчинения. Но май е било до учител, не до система. Не съм сигурна.
Текстовете по литература бяха различни вече в по- голяма степен.
....
Изтървала съм ги тези сенатори, обаче се сещам за един римски поет /Енеида/. Й е поетично.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B9