Както съм се е убедил всеки родител, който тръгва в 1-ви клас, учебниците са просто уникални /без коментар просто/. Тук идва всъщност основната роля на родителя, докато отрочето почне само да чете и да се интересува - разкази по картинка, историята от Адам и Ева, та до въпросния урок, консултации с вещи външни специалисти на живо, по телефон, мейл, мислене на едро и прочие практики, утвърдени вече /от мене от позицията на завършваща 4-ти клас/
Ето моите първи 2 истории:
Действието се развива в Учебник по математика 3 клас
Баба учи с детето по математика. Стигат до следната задача:
„В квартал на Варна живеят 150 цигани, 480 българи и 260 турци. Задайте въпрос към условието и решете задачата.”
Баба подканя детето:
- Задай въпрос към условието!
- Бабо, кажи един турски град.
- … Измир.
- Колко турци живеят в Измир?
Действието се развива в 4 клас
В конкретния случай риторичният въпрос е: На колко са- на 4 годинки или трябва вече да мислят за добрия стар Маркс?
Читанка - Урокът е за Мравчо и Бълхичко
Човекът и обществото - Свободно движение на работна ръка! в Европейския съюз
При това последното, когато бабата-икономист обяснява, че има пазар и на работната сила и тя се продава както всяка друга стока на пазара, детето пита:
- Бабо, а ти колко години си се продавала?
- Близо 40.
Па като настанаха едни драми, тръшкане, ревове! 20 минути детето не може да се успокои, че баба му се е продавала 40 години!
Това ми мирише на травма в детството!