Това не е глупост, но доста тромав изказ.
Твърдението формално е абсолютно вярно - соленият вкус на морската вода наистина се дължи най-вече на разтворения в нея натриев хлорид. За беда това вещество е познато под името "готварска сол" и се получва досадна тафталогия - соленият вкус се дължи на солта. Това може да се избегне при по-елегантно боравене с думите. Например - особеният вкус на морската вода се дължи на натриевият хлорид, разтворен в нея.
Работата е там, че макар и вярно, твърдението е безполезно.
Представете си следната ситуация. Ако ви се случи солена супа и попитате: Защо супата е солена?, може да получите два коректни отговора:
- Защото в нея има много сол!
- Защото готвачът изпусна солницата в тенджерата!
И двете съждения са верни, само че второто носи в пъти повече информация.
Та в случая би било полезно да обяснят откъде се е взел натриевият хлорид във водата на океаните и защо го няма в реките, вместо подобно на по програмисти, да пишат нещо принципно вярно, но напълно неизползваемо.